Представя ли си някой Турция без победа на Ердоган?

    Тази година Турция е домакин на две важни световни събития, които ще се проведат на едно и също място - Белек, Анталия. Вече се състоя срещата на външните министри на страните от НАТО, а през ноември ще има среща на Г-20. Но Турция е в един сложен предизборен период, който редица коментатори определят като политически несигурен.
За първи път в турските медии се появяват съмнения, че управляващата ПСР ще успее на 7 юни да спечели абсолютно мнозинство. Според анкети на социологически агенции като "Гезиджи", направени в края на април, гласовете за партията на Ердоган, ПСР, са спаднали до 38,1%, а за опозиционната НРП се очакват 28,5% от гласовете на избирателите, докато ПНД може да получи 18%, а HDP (кюрди) - 11 на сто. Не по-различни са резултатите от анкетата на агенция "Сонар", която дава 43% за ПСР, 26,1% за НРП, 18% за ПНД и 9,8% за партията на кюрдите HDP. За сравнение, на изборите през 2011 г. 50-55% от гласовете са били за управляващата ПСР. Според тези анкети 80% от очакваните гласове за кюрдите идват от привърженици на ПСР, а 18-19% от всички избиратели в страната са кюрди. Всъщност кюрдите са главни действащи лица в дебатите относно резултатите от предстоящите парламентарни избори и по-точно темата е дали ще успеят да преминат "баража" от 10% за влизане в Меджлиса. От това колко гласове ще получи HDP зависи "аритметиката в Меджлиса", защото това ще даде отговор на въпроса дали президентът Ердоган ще успее да промени конституцията и да въведе президентска система на управление в Турция. Социологическите агенции са задавали този въпрос на анкетираните лица, но се оказва, че 76% са против президентска система и само 24% са "за". Още повече, че 67,2% са посочили, че Ердоган налага авторитарна власт, а 29,6% от анкетираните членове на неговата ПСР са се съгласили с това мнение. Още негативни за управляващите са и отговорите на онези 65,2% турци, които смятат, че върху медиите има планиран натиск.
В Германия, където живеят около 5 млн. турци, телефонно изследване сред 1410 лица показва по-различни резултати. 53% са за ПСР, 17% за опозиционната НРП, 14% за HDP (кюрди) и 13% за ПНД. Всъщност и тези проучвания доказват, че турската политика и кюрдското политическо движение са в повратна точка преди изборите на 7 юни.
Наблюдателите от години изразяват становища, че политическото бъдеще на Турция в голяма степен ще се определи от т.нар. кюрдски въпрос. В навечерието на изборите разискванията не са толкова в посока колко гласове ще имат основните партии в страната като ПСР, НРП и ПНД, а дали HDP (кюрди) ще премине баража. От това в крайна сметка зависят политическите, икономическите, управленските, етническите, на сигурността параметри. Защото Турция ще е по-различна, ако кюрдската партия е в Меджлиса. Това ще доведе и до промени в наложената от десетилетия обществена психология относно повече от 15-милионното кюрдско население. Ако HDP (кюрди) наистина получи гласовете на тези милиони избиратели, това ще затвърди тяхната надежда за сполучлив съвместен живот с турците в една държава. Не само като кюрдска партия, но и като демократична надежда за самата Турция. Поне така твърдят редица турски анализатори, които са убедени, че по този начин ще се засили вярата във възможността турци и кюрди да могат да живеят съвместно в мир и с еднакви идеали в една държава. Може би така и самите турци биха станали по-демократични в разбиранията си, а кюрдите биха приели по-лесно турския манталитет.
Но от друга страна самото присъствие на кюрдите в Меджлиса ще намали влиянието на управляващата ПСР и ще затрудни осъществяването на идеите на президента Ердоган за промени в конституцията и въвеждане на президентска система на управление. Не е невъзможно HDP (кюрди) да удържи обещанието на Селяхатин Демирташ, че "няма да влиза в мръсни пазарлъци с ПСР".
Съществуват подозрения, че може да има и друг сценарий. Възможно е кюрдският лидер Йоджалан, все още в затвора, да реши да подкрепи Ердоган срещу по-големи права на кюрдите в новата конституция. В такъв случай може да се стигне и до загуба на подкрепата на тези, които са гласували за кюрдите като протест срещу Ердоган и ПСР. А градената през много години широка коалиция ще бъде разрушена, както казват в Турция, със собствени ръце. HDP (кюрди) ще направи и крачка назад от идеите да се превърне в "новата либерална алтернатива". Интересното е, че на журналистически въпроси в кюрдския регион на Диарбекир, Мардин, Джизре, хората отговарят, че биха подкрепили президентска република само ако е придружена с предложение за федерална структура на държавата. Има връзка и с предположенията, че ако HDP (кюрди) не успее да влезе в Меджлиса, това би открило пътя за обявяване на независимост и създаване на местен кюрдски парламент. Сигурно и затова местни кюрди с усмивки споделят, че сградата за кюрдски Меджлис е готова. И допълват, че тази сграда ще бъде или дом за Йоджалан, или ще е кюрдски парламент. Изборът бил на правителството!
Няма как да не се признае, че сигурно за първи път кюрдите в Турция имат такова самочувствие и си вярват. Духът явно е изпуснат от бутилката и връщане назад няма, казват турски журналисти. Самите кюрди са убедени, че се намират в исторически момент и че за тях няма лош сценарий. Няма как да няма връзка и с изявленията на Кубат Талабани, вицепремиер на Иракски Кюрдистан, който е информирал министерския съвет за посещение на 3 май в САЩ. Там лидерът на регионалната кюрдска администрация в Ирак Месут Барзани се е срещнал с президента Обама и с Джо Байдън. След срещата Белият дом бил дал изявление, че президентът Обама ще продължи подкрепата си за Иракски Кюрдистан и за кюрдския народ. Според Талабани Обама е казал, че отдава голямо значение на силите на пешмергите и че в района нямат други приятели като кюрдите.
    Малко по-различно звучат думите на турския премиер Давутоглу на срещата на външните министри на държавите от НАТО, където е отправил обвинения към Русия, посочил е, че "ние ще бъдем заедно с нашите съюзници да преодолеем трудностите", "проблемите в региона директно засягат Турция и НАТО", припомнил е предложението Турция да бъде "рамкова страна" на предвидените през 2021 г. в НАТО съвместни сили с висока степен на готовност, но е пропуснал да спомене името на режима в Сирия, когато се е обсъждала ситуацията там. Призивите му за протягане на ръка към Украйна и за оказване на допълнителна подкрепа за Киев са в съзвучие с твърденията, че кримските татари са изолирани, а "окупацията" на Крим е неприемлива. Нищо ново в тези позиции, но някак не в унисон с настроенията, които се създадоха след срещата на държавния секретар Кери в Сочи с президента Путин и външния министър Лавров. Срещата в Анталия все пак е на НАТО.
    В същото време турците се вълнуват по-скоро от злободневни теми като повишените цени на хранителните стоки, непрестанно спадащото ниво на турската лира, рекордно високото ниво на безработицата в сравнение с миналите години, резкия спад в износа, което води до увеличаване дефицита на платежния баланс, намаленото потребителско търсене и съответно липсата на икономическо доверие, ситуацията с инфлацията и т.н. Именно затова анализаторите говорят открито за наличие на политическа несигурност, а опозиционните партии като НРП изграждат своите предизборни платформи и политически програми въз основа на икономическите показатели и низходящото им развитие напоследък. Новата им избирателна стратегия се фокусира върху икономиката, а не, както досега, върху ислямизацията на страната, въведена от ПСР при лидерството на Ердоган. Въпрос на време е да се види дали тази стратегия ще има успех и дали наистина опозиционните партии в Турция са във възход. Хората все пак се интересуват повече от икономика, а ПСР е тази, която осигури през последните 12 г. икономически просперитет и инерцията действа. Все още масово се смята, че Ердоган и ПСР са единствените, които имат опита и могат да работят ефективно за висок икономически ръст. Поне така твърдят подкрепящите правителството медии. 7 юни не е далече, турците ще решат дилемата с гласовете си на изборите. Но че Турция е различна, спор няма.