Работа вместо кебапчета на изборите

Има поне две явления в световния и националния обществен живот, които си приличат по особен начин в своята същност, причини за възникване и трудно осъществими решения за преодоляване. Ситуацията с гробницата в Средиземно море, където стотици бежанци от Близкия изток и Африка намират последен пристан в живота си, кореспондира с тази в родните бидонвили, където живеят повечето роми.
Дали въпросът с бежанците е международна или европейска тема е отделен казус. Все по-често като причини за явлението се посочват бедността и мизерията, които съпътстват живота и на повечето цигани у нас. На този етап световната общност не намира решение на хаоса в онези региони, в които сривът на държавността и насилието над немюсюлманско население върви редом с възхода на крайни ислямистки групировки като "Ислямска държава". Гладът, бедността, безработицата, безперспективността са в основата на недоволството на местното население, но и вносът на демокрация не доведе до жадувана промяна. Всичко се изроди в братоубийствени религиозни войни с политически амбиции и бежански потоци, които заплашват не само спокойствието, но и сигурността на европейците. Все повече хора загиват, а безболезнено решение на проблема не се появява на хоризонта.
В България ромското население нараства прогресивно, но в преобладаващата си част живее в скотските условия на мизерията, от която бягат арабите и африканците. От всеки репортаж за живота в ромските гета се чува, че те крадат, продават бебетата си, насилват възрастни самотни хора и т.н. Защото нямат работа и гладът ги тласка към престъпления. Лекарството, което се предписва, е социални помощи и проекти на различни неправителствени организации. Резултат? Колкото има от доставяните хуманитарни помощи в обхванатите от граждански войни арабски държави и от потоците финансови средства за спасителни операции, местни НПО-та и за налагане на демокрацията. Подходът към причините и последствията явно не е налучкан. Но нашите роми са толкова, че не е нужно много време, за да се прозре, че да ги тласкаш към образование в момент, когато нямат вода да се изкъпят, е "смях по време на чума". Хората искат работа, а получават кебапчета по време на избори.
Частният бизнес определено не е в състояние да даде работа на всички роми. Няма сметка. "Обвързването" им с чистотата в градове и села също не е изход. Особено на фона на финансовото дередже на местните власти. Погледите отново са насочени към държавата. Преди години тя намираше начин да осигурява работа на тези наши съграждани, да ги обучава, да ги насърчава да приемат правилата на обществото, за да имат доходи и цивилизован живот.
И ЕС, на чийто праг са хиляди мигранти, води дебат за спиране на едностранни външнополитически действия без осмисляне на последствията. Акцентира се на изкореняване на проблемите, водещи към емиграция, като конфликти, бедност, нарушение на човешките права и пр. Идеята държавата да се включи в създаването на производства, които биха осигурили работа на бедните, в т.ч. и роми, за да бъдат откъснати от мизерията и престъпността, не е екстравагантна. Дори за капиталистическия свят. А и има връзка със сигурността. Току-виж работещите роми престанат да мислят за увеличаване на потомството в размери, непосилни за издръжка от обществото. Да се търси съдействие за подобни инициативи от преуспелия бизнес не е целесъобразно поради липсата на придобивки във финикийски знаци. Да се ръсят пари за социални помощи или фалшиви ТЕЛК-ове си е чисто замитане на проблема.
Ако някой има изгода от настоящата ситуация в Близкия изток, Африка или в нашите ромски гета, това не е Европа и българският народ. Готови ли сме да посочим причините, които пораждат проблемите в Близкия изток и при нашите роми, и да намерим най-сетне ефективни начини за преодоляване на последствията. Нашите цигани ги връщат от Европа, когато не спазват законите и правилата там. Това май очаква и бежанците, които не успеят да се промъкнат през иглените уши на новосформираните институции за справяне с емиграционния поток. В Близкия изток и Африка ще са необходими огромни усилия, за да се изградят отново държавите, разрушени поради тясно разбрани национални интереси. За случващото се в ромските ни квартали няма как да ни помогне някой отвън, който само раздава помощи.
Ако държавата ни иска да я има и населението й да не е разтърсвано от етническо-религиозни противоречия, трябва да се обърне с лице и към този проблем. Да намери точните хора, които имат идеи за разкриване на производства в страната, не в София, и да ги подкрепи, ако ще осигурят работа за бедни, в т.ч. и за роми. Време е да се направи нещо различно в битката с бедността и мизерията.