Лешоядите са застрашени от изчезване

Лешоядите, тези природни хигиенизатори, успешно преживели възхода и падението на много човешки цивилизации, хранейки се с вторични продукти и отпадъци от човешката дейност, за които доскоро се смяташе, че популацията им може само да нараства, са застрашени от изчезване.
Сред едни от най-застрашените видове е ориенталският белоглав лешояд, доскоро размахвал криле над обширни пространства в Азия. Преди 30 години изтъкнат биолог описва този вид като "може би най-многобройния голям летящ хищник в света". Но през 1998 г. д-р Вибху Пракаш от Бомбайското дружество по естествена история в доклад, базиран между другото и на наблюденията му върху птици от Националния парк Кеоладео в Източен Раджастхан, рисува мрачна картина - на места, където някога тези птици са наброявали стотици, дори хиляди, сега се срещат тревожно малко. През 1999 г. белоглавият лешояд е обявен за "критично застрашен вид" и е включен в списъка на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси.
Вече има убедителни доказателства, че лешоядите биват поразявани от болести. В Пакистанската индуска равнина, която се смята за последната крепост на ориенталския белоглав лешояд, е намерена умряла птица, а под нея идеално оформено, свито на пашкул мъртво пиле, очевидно излюпило се малко след смъртта на майка си.
Външно мъртвата птица не изглеждала зле, но при отварянето й се разкрила ужасяваща картина - органите й били слепнали с гъсто бяло вещество и задръстени с пикочна киселина, което е симптом на подагра. Предполага се, че причината е бъбречна недостатъчност, дължаща се на някакво заболяване, на отравяне, на хранителен или метаболичен дисбаланс, дори на дехидратация. Жертви на това страдание са станали много лешояди в Пенджаб и има опасения, че болестта може да вземе епидемични размери.
 Пестицидите и инсектицидите, чието използване през последното десетилетие е нараснало тройно, също вземат значителни жертви. Над половината от веществата, използвани в Индия, са глобално забранени, а някои от тях са особено токсични за птиците. Към това трябва да се прибавят преследването и изтребването им, повишаващата се температура на планетата, намаляващите хранителни наличности, отравянията, включително с олово.
Изчезването на лешоядите сигурно ще има много тежки последици за хората. В много общности - не само в Азия, но и в Африка, те са главните хигиенизатори на природната среда. Те изяждат повече месо от което и да е месоядно млекопитаещо. Зороастрианците (последователи на зороастрианизма, религия на персийците, преди да приемат исляма) в Мумбай разчитат на лешоядите да изяждат телата на мъртъвците, които окачват на Кулите на мълчанието.
Ако лешоядите изчезнат, на тяхно място вероятно ще се появят други "хигиенизатори", например кучета, и в резултат ще се разпространят някои твърде опасни болести като бяс, куча чума и др. Застрашени са и някои тревопасни животни, тъй като има предположения, че лешоядите по някакъв начин ги предпазват от различни болести като антракс например.
Подобни опасности грозят човека и от намаляването на броя на други застрашени видове, включително на етиопския вълк и на африканското хиеноподобно куче.