Протоколът

Най-неизчерпаемото въображение на ловците се разбужда артистично, когато целта е не толкова конкретната облага, а майтапът с колега. Оттам са и легендарните авджийски вицове и надлъгвания. Ето случка с известния скулптор Александър Дяков. Поканили го на лов за едър дивеч в Странджа. Били четиридесет души. Вечерта преди излета - разпивка, приказки. Той - софиянец. Домакините го гледат снизходително. А думата била за това кой колко прасета е ударил. Дошъл редът на Сашо Дяков да разказва какво умее. Той уверил, че може на един излет да удари десет глигана. Всички започнали да се смеят. Хванали бас и направили договор. Ако на следващия ден удари десет прасета, десет години ще идва на лов на същото място. А ако не удари, ще плати вечерята на всички. В ловния жаргон "убивам", "отстрелвам" и "удрям" значи едно и също. На сутринта Сашо Дяков заминал за съседното село, където имало свинеферма. Поканил собственика й и още двама души за свидетели. Влезнал сред прасетата и с дръжка на мотика започнал да ги налага. Ударил 18 прасета. Направили протокол. Върнал се и отишъл на лов. Вечерта всички взели да го занасят. Но той извадил договора от предишната вечер: "Я да видим сега какво пише тук - да удари десет прасета, нали?" После извадил протокола от сутринта: "Ами ето, ударил съм не десет, а осемнадесет прасета..."