"Студен душ" за страните от "Източното партньорство"

Укрепване на сътрудничеството - в това лидерите на страните от Евросъюза увериха своите съседи от Източна Европа на срещата в Рига. Надеждите им за присъединяване обаче бяха поляти със студен душ. "Източното партньорство" не е инструмент за разширяване на ЕС, а за сближаване с него", подчерта Ангела Меркел още при пристигането си в Рига. "Ние не трябва да предизвикваме напразни надежди, на които не ще можем да дадем отговор", подчерта германският канцлер по повод желанията на Украйна, Молдова и Грузия да се присъединят към ЕС.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск подчерта, че ЕС държи на "Източното партньорство" "независимо от заплахите и агресивното отношение" срещу този стремеж. Той обаче призова източните страни към търпение. Напредъкът в по-тесните икономически връзки с ЕС трябва да бъде поетапен, отбеляза Туск.
В декларацията от срещата се казва, че участниците признават европейските стремежи и европейския избор на заинтересованите партньори, но без да се споменават перспективите за бъдещо членство, съобщи EUObserver.
Финансова помощ в размер на 1,8 млрд. евро за Украйна одобриха евролидерите на срещата в Рига. Средствата ще бъдат отпуснати на три транша по 600 млн. евро при условие, че властите в Киев изпълняват съгласуваните с Брюксел реформи.
Белгийският премиер Шарл Мишел призова за отношения на ЕС с Русия в дух на взаимно уважение. Преди началото на срещата на "Източното партньорство" в Рига той отбеляза, че целта на заседанието не е проява на враждебност към Русия. Искаме с Москва да имаме качествен диалог, в дух на взаимно уважение, заяви Мишел. Русия е фактор и би могла да бъде партньор, ако успеем да постигнем по-качествен диалог, подчерта той.
Лидерите на ЕС бяха изправени пред деликатна задача: как да насърчат бившите съветски републики да се ангажират с реформи, които могат да ги доближат към Запада, без да пораждат напразни надежди за евентуално членство, коментира срещата в Рига "Уолстрийт джърнъл".
ЕС започна "Източното партньорство" през 2009 г. с цел да задълбочи връзките с шест държави: Украйна, Молдова, Грузия, Беларус, Армения и Азербайджан. През 2014 г. ЕС подписа търговски и политически споразумения с Украйна, Молдова и Грузия, което предизвика гневна реакция от Русия. Отношенията между ЕС и Беларус, Армения и Азербайджан остават обтегнати и трудни, отбелязва вестникът. Европейската комисия казва, че не предвижда разширяване на общността до 2020 г.
В същото време все повече жители на Молдова предпочитат Русия вместо Европейския съюз, за което способстват грешките на молдовските власти и сдържаната позиция на ЕС, пише "Ню Йорк таймс".
"Европа загуби от Русия битката за сърцата и умовете на молдовците", заявява пред изданието служителката в молдовското МВнР Даниела Морар, занимаваща се с въпросите на евроинтеграцията.
"Сега враждебните проевропейски политици в Молдова, както и техните колеги в Украйна, така се опетниха с неспособността да се борят с корупцията и да създадат функционираща държава, че според мнението на много молдовци Русия изглежда примамлива", пише "Ню Йорк таймс".
Неотдавнашното социологическо допитване показва, че само 32% все още искат да влязат в ЕС. Половината от допитаните заявяват, че предпочитат Евразийския съюз. Общо 40% от молдовците са за ЕС, в сравнение със 78% през 2007 г.
"Ние не можем да съществуваме без руския пазар", твърди лидерът на Партията на социалистите Игор Додон. "На Евросъюза беше нужна история на успеха и той избра нас. Сега всички разбират, че това е било илюзия", обобщава той.