Хората се нуждаят от Светлина

С ГАНЧО АЛЕКСАНДРОВ съдбата ме срещна преди година и половина. Минахме на "ти" от първия разговор. За него нямаше невъзможни неща - просто вдигаше телефона и се обаждаше на приятел, казваше две изречения и всичко се получаваше.
Животът му е като филм. Роден и израснал в Павликени. Негово хоби, а след това и професия, е културата. Завършил е дефектология в София, география в Силистра и история във Велико Търново. Заради дворянския произход на дядо му - белогвардеец, десет години бил "заточен" като възпитател в близкото до Павликени с. Недан, населено предимно с цигани. Това не му попречило да им "събере погледите", като организира концерт за симфоничен оркестър и сопрано на сцена колкото стая. Не се оплаква от този период в живота си, не се чувства репресиран. Запознал се е с интересни личности, завързал е много приятелства. Когато за кратко учителствал в Павликени, изумил всички - докарал в училищния двор за откриване на бригадирско лято тв водещите Инна Симеонова и Николай Колев, "Трамвай щ5", Богдан Томов, Бригита Чолакова... В малкия град по негова идея и покана са идвали и "Йоан Кукузел", и Тодор Колев, и кой ли не. През 1987 г. управниците разбрали, че имат "златно яйце". Ганчо Александров е работил, при това успешно, със седем кмета.
За него има разкази, стихове, предавания. Не се блазни от славата. Казва, че е носил популярността и като обикновен възпитател в с. Недан, когато циганите му ставали на крака и викали: "Давай, даскале, давай". Носех своята лудост, споделя Ганчо. Не крие, че е имал шанс да работи в София, да прави "голяма култура". Зад гърба му застанали звездите на България - и Йорданка Христова, и Петър Вучков, и дует "Ритон"... На 15 април 1987 г. обаче влязъл за пръв път в кабинета си в Павликени - мръсен, със счупени стъкла, с полупразна бутилка водка и изпокъсан в. "Култура" на бюрото. Превърнал го в порцеланов кабинет - с фигурки, подарък от звездите, посетили Павликени. "Един път птицата на щастието каца на рамото - или я помилвай и й се усмихни, или я изгони." Така казала майката на сина си Ганчо. И той се отказал от даскалъка, за да поеме Пътя.

"Чалгата осакати цяло поколение"


- Ганчо, намирам те в твоя Павликени - града, в който се случват чудеса с културата...
- Живея в дълбоката провинция. Павликени е географски център на България. И, да, тук се случват чудеса. Имаме музей, Летен театър, читалище... Успяхме с лични контакти да доближим световната култура до хората на този град.
При тези разбити пътища кой ще се качи на колата и ще дойде в Павликени, за да направи изложба "Маските на Венеция", и то в дните, когато се провежда карнавалът във Венеция? Е, случи се. Защо да не гостува в Павликени сюрреалистична изложба? Бях притеснен, но младите хора я приеха добре. Защо да нямаме наш празник, който да ни отличава - Празник на яйцето. В този забързан живот, който нито е лесен, нито е добър, хората се нуждаят от Светлина, от очакване.
Подготвяме петото издание на националния фестивал "Като звездите" - проява за деца от социалните домове без състезателен характер. Вицепрезидентът Маргарита Попова за трета поредна година е патрон на "Като звездите". Фестивалът е много забавен за децата и тежък за гледане от възрастните. Когато тези деца застанат на сцената с инвалидните колички и запеят "Моя страна, моя България", всички плачат. Има деца, които живеят от фестивал до фестивал. Поклон на кмета Емануил Манолов, който от неголемия бюджет на общината успява да задели средства, за да направим за децата плакети, фланелки, да им раздадем лакомства, да ги заведем в зоологическата градина, да поканим клоуни да ги забавляват. Т.г. Слави Трифонов е обещал Крисия да пее за тези деца - това ще е празник за тях. Имам принцип и той е частица от мен - можеш ли да дадеш на хората звездно изживяване, дай им го.
С много хъс и мерак в годините опазих Летния театър. Цигани се опитваха да го разрушат. Когато големият актьор Тодор Колев дойде, ахна - всичко е запазено и готово за спектакъл.
- Как днес се прави култура в малкия град?
- Всичко опира до ръководството. Но има и друго. За 28 години показах, че дори и да ти пречат, култура може да се прави - въпрос на нагласа и себепожертване. Пожертвах семейството си. Синът ми израсна без мен. Казваше на майка си и другарчетата си: "Баща си не съм виждал от седмица, но добре, че има кабелна телевизия, за да го гледам всяка вечер." Всичко става с приятели, а звездите на България са мои приятели. Идвали са тук и без хонорар, със собствен транспорт.
Много е важно общинското ръководство да е с лице за културата, да осъзнава, че културата е реклама на властта. Не искаме много. Достатъчен е авторитетът на кмета, който застава с името си.
Не пренебрегвам ролята на личността. Родителите ми бяха общественици, всички ме познаваха от малък и подкрепиха първите ми стъпки. В името на дружбата с моите родители техните приятели поддържаха състави, читалища, самодейни колективи. Като отидех при тях, ме посрещаха като "техния Ганчо". Най-голямата титла, която съм получил в живота си, е "нашият Ганчо". Бяха готови да пеят, да танцуват, дори и в последния момент да им се обадя.
Днес отричат Отечествения фронт, но благодарение на него имаше невероятна система за работа в читалищата. Хубаво е, че когато хората тръгнаха по "синята идея", започнаха да викат "долу" и "горе", успяхме да запазим много неща. Съществуват и днес.
- Как Павликени има Ганчо Александров, а други малки и големи градове дори не успяха да запазят културните си центрове?
- А, Пловдив си имаше Начо Културата. Както написа Димитър Томов - в Южна България твори и работи Начо Културата, а в Северна - Ганчо Културата. Вече не съм шеф на културата в Павликени, пенсионирах се преди месец. Но работя и помагам с всички сили. Ганчо ще даде всичко от себе си. Тези неща не се учат, човек се ражда с тях, носи ги. Градът ме познава, но това не съм аз, а марката "Ганчо Александров".
- Защо те наричат "министър на културата на Павликени"?
- Измисли го Силвия Кацарова през 70-те. Беше на една "Мелодия на годината" във Велико Търново. Знаеш, бях и съм приятел с Лили Иванова, дует "Ритон", Емил Димитров, Силвия Кацарова, Милчо Кацаров... Дует "Ритон" бяха идвали в родния ми град и бях им направил албум "Една песенна нощ в Павликени". Тогава нямаше ресторанти, специалитети, трапези. Майка ми беше уникален кулинар - панирано "Русенско варено", домашни туршии, баници, питка. Такива работи... Като дойдоха "Ритон", се смаяха. Сега оценявам тези неща колко много са означавали. А тогава се чудех как и с какво ще посрещна звездите. Та в отговор те ме поканиха на вечеря в "Интерхотела" във Велико Търново. След втората чашка душата се отпуска. Явно съм допаднал на всички. И Силвия Кацарова каза: "Боже, този трябва да е министър на културата." Те нещо бяха обидени на тогавашното ръководство - гонеха ги за външен вид, комисии, музикални критици... Имаше негласен отпор и спор между министерство, критика, изпълнители. Така тръгна приказката. Върви и до днес. Всички така ме наричат, така ме знаят.
- Как оценяваш работата на "колегата" ти на жълтите павета?
- Той е скулптор. Като всеки творец, носи своята уникалност. Не трябва обаче да бъркаме администратора с твореца. Администраторът е цветът на администрацията, творецът витае в своите светове. Не карайте творец да се занимава с администрация! Рашидов сбърка, че се хвана с министерстването, не трябваше. Всеки творец е силен с творчеството си, а на него сигурно изобщо не му остава време за това.
- Какво би казал за себе си Ганчо Александров? От кое те боли душата?
- Ганчо Александров е човек, посветен на работата си, който обича родния си град, отворен към всички. Не се подмазвам. Верен съм на приятелите си. Мразя предателството и подлостта. Искам да подарявам Светлина. Не съм Исус и не мога да светя, но ми се иска малкото Светлина, която улавям, да я отразявам в душите на моите съграждани. Те нямат толкова радости в живота, борят се да изкарат пари, за да изучат децата. Павликени все пак запази своя патриархален начин на живот.
Водещ съм на абитуриентските балове в града ни от... незапомнени времена. Пред очите ми израснаха поколения, виждам как се развиват, как заминаха и сега се връщат по празниците. Заради момичетата и момчетата, които отидоха да живеят и работят в Австралия, Южна Африка, Америка, Германия, Испания, постоянно публикувам снимки във фейсбук. Такъв съм си - човек, който иска да дава радост и да засилва паметта на младите.
Ох, от какво ме боли... Псевдокултурата, която чалга движението наложи, чалгата осакати цяло поколение. До последния си ден като главен експерт по културата в общината не позволих чалга певец да стъпи на голяма сцена в Павликени. Когато това се случи, излязох на площада, взех микрофона и казах: "Павликени, 28 години те пазех от чалгата. Това не е културата, която трябва да развиваме и да носим в себе си." Помнят тези мои думи.
Не успяхме да се опазим. Целият ни живот е чалга, което много ме дразни. Може би това е проблемът на България, нещото, което не се появи в Полша и Чехия например. Балканската ни душа, мачкана и потискана в годините на робството, у младите хора се оказа податлива към ориенталската мания. Това обаче е целенасочено.
- Кой прави това с нас?
- Доброжелателите, които искат България да е 25 години в преход и всичко да отива надолу, надолу, надолу. Тези, които искат територия, а не хора, общество, държава... Радвам се, че народни певици като Гуна Иванова възродиха фестивали и прояви по селата, за да поддържат българското. Знаете ли колко българи се събират на тези прояви? Не само на сцените, а на улиците, по тротоарите, на масите се пеят хубави български песни. И то от млади хора. Затова т.г. ще изпратим абитуриентите в Павликени с хубавата българска народна песен "Катерино моме".
- Каква е рецептата, за да я има българската култура? За да ни има и нас, защото ако тя се погуби, и нас няма да ни има.
- За да оцелее българската култура, са необходими не само пари. Политици, дайте свобода на дейците на културата, на творците, не ги карайте да слушат фантазиите ви! Не може певец, който е емблема на една партия, изведнъж да запее за друга. Не може чалга певица да призовава на партиен митинг.
Има и нещо сбъркано в образованието ни. Други бяха децата преди. Като кажех, че искам двама водещи, се явяваха 5-6 двойки кандидати. Сега почти няма деца, които да говорят правилен български език. Децата ни нямат стремеж към поезията, към литературата, към красотата и възвишеното. Преди 20 години Евтим Евтимов не можеше да си тръгне от въпроси на ученици по време на среща в Павликени. Сега се страхувам да направя подобен разговор - децата не знаят кои са поетите и писателите ни, няма да дойдат дори.
Необходими са промени в образованието. Хайде, и аз започнах да ги говоря... Промени към българското! В нас генетично е заложено русофилското, но не се тръшкахме по съветското. Сега с този натиск на американската култура... Холивуд бълва милиони филми, но не всичко е класика, не всичко е добро. Нека не подценяваме усета на хората към красивото, доброто, истинското, да не се опитваме да налагаме, да внедряваме, да изместваме и заместваме...