Съпротива през познанието
/ брой: 116
Петър Волгин
Държави, в които образованието и културата постоянно са пренебрегвани, никога не могат да се измъкнат от тресавището на бедността. В тях може да има прекрасни условия за чуждите инвеститори, може да има чудесна данъчна среда, но независимо от всичко това, ако съответната държава не поставя специален акцент върху развитието на образователните и културни политики, тя ще си остане просто един придатък към развития свят. България няма никакъв шанс да се измъкне от последното място по доходи в Евросъюза, ако разчита единствено на евтиния труд. Това може да стане само при положение, че се работи в посока на ограмотяване на нацията.
Да бъдеш грамотен - това съвсем не означава само да знаеш къде се поставя пълен член и къде запетайка или да можеш правилно да решаваш изпитните тестове в училище и в университета. Да бъдеш грамотен - това означава да познаваш процесите, които движат съвременния свят. Да, днес това никак не е лесно. Ние сме подложени на една перманентна манипулация от страна на елита, чиято цел е да ни накара да повярваме, че живеем в най-добрия от всички възможни светове. Че няма никакъв смисъл да се бунтуваме срещу несправедливостите. Че трябва да се радваме и на малкото, което имаме. А междувременно въпросното малко, което имаме, не спира да се смалява. Защото когато не се съпротивляваме, когато сме доволни от статуквото, елитите продължават да богатеят все повече и повече за наша сметка.
Обикновените хора в развития свят живеят все по-зле. Техните доходи постоянно намаляват за сметка на доходите на елитите. Наскоро ми попаднаха едни данни за положението в Италия, според които 5 процента от населението там контролира 32 процента от националното богатство. Подобно е положението и в други европейски държави. Да не говорим пък за САЩ, където ножицата между бедни и богати се разтваря все повече и повече. Защо се получи така? Има много отговори на този въпрос - икономически, политически, социални. Има обаче и друг тип отговори, свързани именно с образованието или по-точно с неговата липса. Ние от дълги години живеем, без да полагаме каквито и да било интелектуални усилия.
Разбира се, елитите нямат интерес обикновените хора да са особено умни. Те нямат нужда от мислещи личности, имат нужда от изпълнители. Управляващите имат нужда от електорат, който да гласува за тях и който да не оспорва властта им. И естествено, колкото си по-необразован, толкова по-малка е вероятността да се съпротивляваш. Харесваш статуквото, защото не си представяш, че може да съществува нещо различно от него. Ето защо днешната съпротива е свързана не само с личната смелост и с готовността за поемане на рискове. Съпротивата днес минава до голяма степен през познанието. Колкото повече знаем, толкова сме по-склонни да оспорваме съществуващия ред.
БНР, "Деконструкция", със съкращения