Все едно...

    В атлетиката, знаем, има несполучливи стартове, "фалстарт". След тях спортистите отново застават на линията и се впускат в надпреварата от равни позиции. С една дума - има втори, а понякога и трети шанс. В живота, уви, не винаги е така. Практиката ни сочи доста примери в обратната посока. Кацналото пиленце на късмета трябва да бъде приласкано и погалено, за да даде ход на ненадейно връхлетялата ни сполука.
    Сетих се за шанса в началото на абитуриентските балове. Чуват се клаксоните, от люковете на луксозни автомобили се веят коси и перчеми на развеселеното бъдеще на България. В дворовете на гимназиите горди родители се снимат с инвестициите си в скъпи и прескъпи тоалети, фолк прически, а някои - и в изкуствено налята плът. Всеки си знае какво му струва няколкочасовият парад на суетата, често и на кича. Известно е, че българинът не пести за детето си, дава мило и драго поне в този ден то да се чувства равно с останалите и да изживее изпепеляващо най-лудата нощ.
    Но еднакъв ли е стартът за българските момчета и момичета, които с такава жажда нахлуват в живота? Едва ли ще учудя някого, че овършаната във всяко отношение България точно това не предлага, а то едва ли е и възможно. След веселбата закономерно следва изтрезняването в буквалния и преносен смисъл. Едни ще отплуват към по-развития свят с парите на родителите си и лека-полека ще се превръщат в яростни критици на родното. Други ще останат с илюзиите на бащи и майки в отечеството. И ще трупат знания в лабиринта на нароилите се родни университети, някои от които със съмнителен статут и репутация. Трети пък след кандидат-студентски несполуки ще попълнят сериозната група на мотаещите се на дребна родителска издръжка, някои ще хванат пак пътя с нискотарифните полети към живота навън. Който далеч не е по-весел, но там поне плащат. Четвърти ще се влеят в сектора на услугите, защото представителите от първите три групи като се завърнат, трябва да има кой да им сервира и да ги масажира...
    Та, мисля си наивно, защо нашето европейско бъдеще така еуфорично крещи от автомобилите - 10, 9, 8, 7 и така нататък до нулата, сиреч до нищото. като че ли в тези отлетели прекрасни години от живота са се скъсали от учене и с нетърпение са прекъснали синджира на "желязната дисциплина" и "въздържанието". Като че ли нашата си демокрация не е разплискала помия така, че буквално редом с кварталните храмове на науката немалко от бъдещите абитуриенти се наливат с биричка, смуквайки жадно контрабандни цигари, а и не само. А българският учител не е поставен на пиедестала на авторитета и доверието от децата ни, а е унижаван често от самите тях, да не говорим за катастрофалното унижение от страна на властта с мизерното им заплащане. Произвеждаме масово неграмотници, а за парлама надуваме фанфарите за шепа наистина кадърни ученици, завръщащи се от състезания на знанието в чужбина с високи отличия. Толкова години вече държавата не си е на мястото, за да се грижи за израстването на здраво, жизнено и можещо младо поколение. Политици, назначени бизнесмени и всички там край яслата дават пример как може и без много знания и интелект да се постига луксозен живот. Затова именно на много млади хора им стана наистина... все едно. Защото имат очи и виждат, прозряват жестоката истина и се разочароват обидно рано.
    Не ме корете, но струва ми се, че съвсем немалка част от абитуриентите, отброявайки годините в училище, всъщност отброяват отминалото време до старта извън пределите на страната като една човешка длан. Тя остана нужна като че ли предимно за много представителната извадка от няколко хиляди души, които, смучейки от сочните корени на социализма, овършаха и капитализма, изхвърляйки от него морала (доколкото го има!) и извличайки капитала в кристално пречистен вид. За останалите пък, които новите капиталисти вулгарно кръстиха маргинали, остана обидата от съкрушените надежди. За истинска демокрация, поругана от хитреци отблизо и далеч, които ни предоставят за дълготрайна употреба нейния псевдообраз. За икономика, ликвидирана от същите тези хора и от техните учители с единствения им принос за  драстичното нарастване на безработицата. С погрома върху селското стопанство, елитното животновъдство и аграрната наука, който отвори пътя към щастието на шепа едри земевладелци и вносители на продукция, каквато ние само допреди четвърт век изнасяхме щедро в Европа. Същата тази Европа, която ни приобщи като дежурния беден роднина и ни завинти за резервната скамейка на чакащите по-добри времена. Старата европейска дама, която колкото и да я стискаш, не пуска. Нали бат'Бойко им троши костите с мощни прегръдки в Брюксел, но пак го гледат с насмешка. Вероятно знаят защо. Е, известно е, че за да бъде уважавана една държава, тя първо трябва да уважава себе си.