Катастрофата на соловия играч

На 14.02.2014 г., навръх деня на любовта, 42-то Народно събрание гласува Изборния кодекс. Основната битка на ДПС е да прокарат агитация на майчин език по време на предизборната кампания. Именно това е заседанието, което се прочу с маниакалните изстъпления на Хюсеин Хафъзов, че е борец за демокрация и щял да следва пътя на Ахмед Давутоглу, ама от село Искра. Тогава левият депутат Георги Кадиев гласува "против" агитацията на майчин език и "за" текста, който я ограничава.
Поведението на Кадиев днес е в абсолютно противоречие с поведението на Кадиев отпреди малко повече от година. Вчера народният представител направи поредната си солова акция и внесе законопроект, с който се разрешава агитацията на майчин език. Кадиев от миналото отива по дяволите, но Кадиев от няатоящето си осигури поне едноседмично турне из сутрешните блокове.
Не се прави така! Просто не се прави. Такъв законодателен пърформанс, който влиза в противоречие с всички идеи, които БСП е отстоявала, е парламентарен тероризъм. Защото се хвърля помия върху цялата партия. БСП прави и невъзможното да излезе от ямата, в която я вкара коалицията с ДПС, а сега един човек от нейните редици направо говори с гласа на Местан. Нормално ли е това? Приемливо ли е? Морално ли е? Соловите акции в политиката щяха да са симпатични, ако обикновено не завършваха с колективна катастрофа. Кадиев се е запътил към пропастта, но защо държи БСП да потъва с него?