Разминаващите се правила по европроектите са дамоклев меч над общините

Гинка Чавдарова е родена на 7 септември 1949 г. През 1972 г. завършва Киевския държавен университет, специалност "Икономическа кибернетика". Доктор по икономика - има дисертация по ефективност на инвестициите. Ст.н.с. по териториално планиране. Специализира във Франция и САЩ. Изпълнителен директор на Националното сдружение на общините от самото му създаване през 1996 г.


"В силно централизирана държава като нашата няма начин честата смяна на правителства да не се отрази на местната власт"

"Общините все още не могат да заемат полагащите им се по Конституция място и роля в управлението"


- Госпожо Чавдарова, как се стигна до финансовия хаос в малките общини? Например общината в Сопот се оказа, че дължи 7 млн. лв. към фирма, изградила пречиствателната станция в града?
- Не бих казала, че има финансов хаос в общините, независимо дали са малки или големи. В случая с община Сопот има наложена финансова корекция по европейски проект в значителен размер - от 3,5 млн. лв., и това е дължимата сума. Въпреки че общината по съдебен път оспорва тази финансова корекция и до момента съдебните инстанции се произнасят в нейна полза, изпълнителят е в правото си да търси дължимата сума за извършената от него работа.
Наистина финансовите корекции са един дамоклев меч, който виси над главата на всеки бенефициент и който може да предизвика сериозни финансови сътресения. От 2013 година насам, откакто възникна този проблем, ние упорито с всички правителства се опитваме да отстраним недостатъците в общата система на управление на европейските средства. Един от тях е в неясно формулираните правила, които са различни за отделните управляващи органи, които позволяват не само различни тълкувания от различните управляващи органи, но и различни тълкувания в рамките на един и същ управляващ орган.
Много се надяваме, че с подготовката на Закона за управление на средствата от ЕС този недостатък ще бъде преодолян.
Друг проблем е открояването на обективни фактори от субективни действия на конкретния бенефициент. Над половината от финансовите корекции се налагат поради липса на синхрон между българското законодателство и европейските директиви. Този проблем е извън волята на конкретния получател и не би трябвало той да носи последиците от него. Към същата група фактори на общата среда на управление се отнасят случаите, в които бенефициентите са изпълнили указания на управляващите органи и се наказват за това. Или са изпълнили решения на съдебните инстанции, за които впоследствие плащат финансови корекции.
По този повод още с последното служебно правителство успяхме да постигнем напредък. Тогава беше променен нормативният документ за правилата за налагане на финансовите корекции. Процедурата по открояване на обективните от субективните фактори обаче се прилага много бавно. Искам да кажа, че на този етап, когато бенефициенти и изпълнители работят в много напрегната обстановка по приключването на десетки европейски проекти, цялата система - от основата до върха, трябва да се мобилизира. Т.е. обработката на съгласувателните преписки и произнасянето по финансовите корекции трябва да става по-бързо, трябва да се обработват в спешен порядък отчетите и да се извършват разплащанията. Ако продължим с тези темпове, само след месеци ще започнат упреци за неусвоени и загубени евросредства.  
- Как стоят нещата със социалните плащания? Навреме ли хората получават парите си?
- Ако имате предвид социалните плащания, които са ангажимент на държавата и Агенцията за социално подпомагане, не бих могла да ви дам компетентен отговор. Общините, според възможностите си и по собствена инициатива, приемат решения за надграждане върху тези национални ангажименти. И те са главно в сферата на подкрепата на местното демографско развитие, младите семейства, пенсионерите, самотните хора и др. Този вид социални ангажименти се изпълняват коректно от общините, но те са малка част от общата система на социална подкрепа.
- Продължава кандидатстването за лични асистенти. В края на първия етап много хора обаче се оплакаха, че крайно нуждаещи се не са били одобрени. По какъв принцип се избира кой да получи помощ? Какво става с нуждаещите се, останали без личен асистент?
- Срокът за набиране на проекти по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 е до 11 юни. По настояване на Националното сдружение на общините в Република България Министерството на труда и социалната политика увеличи първоначално планирания ресурс с 35 млн. лв. Сегашният размер на средствата по програмата е 150 млн. лв. Нуждите обаче са много по-големи и наистина на места има напрежение, и бих казала - битка за допълнителни бройки.
Проблемът е, че с европейски средства се разкри нова услуга, която е много търсена. За новия програмен период обаче ресурсът се оказа ограничен и е далеч под реалните потребности от тази услуга. Ще трябва да се търсят други форми и начини, които да отговарят на тези потребности, било чрез осигуряване на национални средства или на други видове услуги на нуждаещите се.
- Как се отразява смяната на правителства за управлението на общините?
- Безспорно динамиката в политическия живот на страната се отрази не само на общините, но и на цялото общество.
В силно централизирана държава като нашата няма начин честата смяна на правителства да не се отрази на общините поради силната им зависимост от централната власт. Това създава проблеми и на нас като организация на общините, защото често ни се налага да започваме от нулата; да предоговаряме постигнати добри решения, да организираме отново нашите предложения, да изчакваме държавната администрация да заработи в нормален режим. Чест прави на този мандат на местната власт и въпреки че често беше оставян и на "автопилот", успява да осигури стабилност и нормално обслужване на своите граждани. Смисълът на децентрализацията е точно в това: да може местната власт сама и според волята на своите граждани да им осигури очакваните от тях местни услуги без постоянната намеса и "просия" от централната власт. Понеже много често се говори за стабилност, искам да кажа, че стабилност в демократичните държави може да се постигне при децентрализирана система на управление. Говори се също и за отлагани 25 години реформи, но никой не споменава, че една от най-отлаганите е точно децентрализацията в управлението. 
- Какъв е изходът, за да се излезе от този кризисен цикъл, в който са влезли общините?
- Не знам доколко може да се говори за кризисен цикъл. Но е факт, че общините все още не можем да заемем полагащите ни се по Конституция място и роля в управлението. Изходът вече го посочих: той е най-вече към реално развитие на процеса по финансова децентрализация. Т.е. към система от управление, при която все по-голяма част от парите на хората да отиват там, където те живеят, работят и получават над 80% от публичните услуги. Този процес не търпи повече отлагане и колкото по-рано се осъзнае това, толкова по-добре ще бъде за всички български граждани.