Непознатият Ботев, или загадки около фотографиите и портретите му

Кирил АНДРОВСКИ

Както пише в различни издания известният историк Христо М. Йонков, Христо Ботев е "заставал четири пъти пред фотокамера в краткия си борчески живот".
Първата снимка, която запечатва неговия образ, е направена през април 1865 г. в Одеса, когато е бил ученик във Втора гимназия. Снимал се е заедно със свои другари. Първи вариант - с десет съученици, втори - с девет. Облечени са с официални униформи - шинели, подредени са в две редици - седнали и прави.
Десет години по-късно, пак през април (1875 г.) Ботев си прави самостоятелен фотографски портрет. Той е един от най-разпространените и от него има най-много запазени екземпляри. Предполага се, че фотографията е дело на ателието на двамата братовчеди Тома Хитров и Петър Факиров.
От снимката ни гледа млад, сериозен мъж с разкошна брада и коса, с високо чело и с лице леко обърнато встрани. С бяла риза и вратовръзка.
Третата снимка също е много позната - Ботев се е снимал със своите приятели Драсов и Славков, седнали около една кръгла маса. Правена е няколко месеца по-късно, през септември, от Хитров и Факиров.
Към края на април 1876 г. Христо Ботев за четвърти път застава пред фотокамера. Този път с братята си Кирил, Стефан и Боян (сн. 1). Всички са облечени в европейски дрехи, с бели ризи и вратовръзки-кордели. Фотографите са проявили творчество - снимали ги прави, а после телата им до кръста са оформени в кръг. Лицата им греят като слънце, но Христо Ботев вече не е онзи, познат ни от другите фотографии, косата му е подстригана, брадата също - "ала Наполеон III". Лицето - отслабнало, изпито, погледът - съсредоточен. Това е обяснимо, защото освен всичко друго вече му се е родила и дъщеря - Иванка.
Интересен е мотивът за направата на една такава семейна снимка. Само след броени дни той ще поеме с чета, за да подкрепи борбата на своя народ за свобода. Денонощно неговите усилия са насочени към организацията й, към набавянето на оръжия, боеприпаси и лекарства. Какво ще му донесе утрешният ден - това е неизвестно. Ами ако се случи нещо непредвидено, както той сам пророкува в своите стихове - "...може млад да загина...". Тогава защо да не си направи една снимка за спомен, да знаят братята, че брат са имали.
Преживява драматични неща, претоварен е с грижи, дните му са свързани с недоспиване, с недохранване, с физическо и умствено напрежение - тревогите, преумората променят неговия външен вид. След няколко седмици той ще бъде още по-неузнаваем, а косата и брадата му, тъмни сякаш са черен облак, ще побелеят като на възрастен човек.
Ето и една друга снимка на Ботев, самостоятелна, която Хитров прави. Той е използвал лика на войводата-поет (сн. 2) от тяхната родова снимка и е създал един друг образ на Ботев, различен от снимката през 1875 г.
Но каква бе изненадата ми (без да смятам, че правя откритие), когато разгръщах страниците на сп. "Поборник-опълченец" от 1899 г., книжка I. Там видях един почти непознат портрет на Ботев - на него той е с подстригана брада и коса. Родее се с Тома-Хитровия, но с вратовръзка друга, класическа (сн.3). Чие дело е?
С този портрет започва биографичната статия за Христо Ботев, която навярно е написана от Филип Симидов. Още в самото начало авторът пояснява, че предлаганият лик на "...чутовния завладетел на немския параход "Радецки" в 1876 г." е клиширан от портрета му, фотографиран в онази съща пролет и година, в която той преминава с четата си Дунава на прославения от него, неизвестен дотогаз "Козлодуйски бряг". Пишещият тези редове, жив свидетел на наречената славна чета, има щастието да види за последен път Христо Ботев в Гюргево...".
По указание на Ботев той рисува знаме за четата му. Не е ли той създател на този портрет на войводата, като е поставил на гърдите му класическа вратовръзка. А от биографията му, която знаем, Филип Симидов е бил учител до пролетта на 1876 г. в Бяла Слатина и е имал една специална поръчка - да снабдява революционерите с тескерета и други документи, които преминавали по създадения от Васил Левски нелегален канал Оряхово - Враца.
Какво означава това?
Симидов бил вещ в занаята, "изчистил" - ретуширал, така познатия портрет на Ботев и  проявил творчество - вместо вратовръзка с кордела, около врата му изрисувал елегантна дълга вратовръзка. 
Така го видял и художникът, който създава първия рисуван портрет на Ботев през 1876 г. - с подстригана брада и коса, с войводска униформа, със сабя и бойно снаряжение - в ръст до колене. 
Този портрет верният приятел на Ботев Киро Тулешков използва и помества в издадения от него "Календар за 1877". Това е първият художествено претворен образ на войводата-поет, както пише в своя научен труд "Христо Ботев в българското изобразително изкуство"(1976) проф. Вера Динева-Русева.
Гравюрата е изработена върху дърво 12х14 см. Изобразява героя в ръст, изправен, въоръжен, облечен във въстаническа униформа, подобен на образите на Хаджи Димитър и Васил Левски в съответните календари (1875-1876). Кой е авторът на това първо художествено произведение, посветено на Христо Ботев, авторката на монографията не дава отговор, а предполага, че то е дело на възрожденския иконописец и график Христо Цокев от Габрово, който през 1875 г. емигрира в Румъния - Гюргево и Браила. 
И нещо друго, което е любопитно за тази гравюра на Христо Ботев, пресъздадена на "Стенен календар за 1877 година" - вероятно авторът за свое копие е използвал родовата снимка на Ботевото семейство от 1876 г. Но на практика се случило нещо непредвидено, познато ни като "гаф в журналистиката" от минали години - обърнато клише. Едната ръка на Ботев, дясната, е положена върху сабята, лявата придържа шапката. Но поставим ли изображението от календара пред огледало, всичко става така, както трябва да бъде - лявата ръка е върху сабята, дясната - до шапката. (сн. 6-7) Военно правило е сабята да бъде положена в лявата част на тялото, така по устав "светкавично" дясната изважда острието от неговата кания (ножница).
А когато през 1888 г. у врачани назрява идеята да се издигне във Враца паметник, посветен на Христо Ботев, и е създаден инициативен комитет - Врачанска окръжна комисия - членовете й приемат образът му да бъде изобразен като войвода. Те влизат във връзка с художника Антон Митов, завършил Флорентинската академия за изящни изкуства, да направи идеен проект-скица (портрет) на Христо Ботев (сн. 4). А изработката на паметника, отливката, е решено да бъде възложена на виенската бронзолеярна на Густав Еверлайн.
Рисунката обаче не е достатъчна, нужно е и  ушиването на специална войводска униформа. Задачата е възложена на председателя на комисията Георги Антонов. Паметникът е открит при изключително празнична атмосфера на 27 май 1890 г. На тържеството присъстват княз Фердинанд, министър-председателят Стефан Стамболов, майката и дъщерята на Христо Ботев, много граждани и гости на Враца.
Ако се вгледаме в рисунката, изготвена от Антон Митов, и в образа на Ботев на бронзовата фигура, ще забележим, че съществува мъничка разлика. А иначе тя е една изящна художествена творба - класическа. Ликът на войводата не изразява смирение, а решителност, призив за борба - с вдигната във въздуха сабя (сн. 5).
Но скулптурата на Ботев, макар създадена от известен европейски скулптор, не се понравя на врачани, а и на хора, които познават лично Ботев. Това да бъде така допринасят и художници, които изобразяват един друг Ботев, познат ни от фотографиите на Хитров (1875).
Бронзовата фигура на Ботев е не само първата скулпторна творба на войводата-поет. Неговият паметник във Враца е първият изграден в България. Пет години по-късно е издигнат паметник на Апостола в София (1895).
Малко известни са и графичните портрети на Христо Ботев, създадени през първите години след Освобождението. Когато през 1888 г. Захари Стоянов написва първата биография за великия българин, хрумва му една оригинална идея - обръща се към трима художници, които да му направят рисунка-портрет. В своя труд ("Христо Ботев. Опит за биография") помества една от рисунките - най-сполучливата, най-хубавата. Но не отбелязва автора й, а в предговора на изданието се извинява на своите читатели, че цената на книгата е завишена, поради отпечатания лик на войводата-поет.
Един от художниците, рисували Ботев по поръка на Захари Стоянов, е възрожденският майстор и революционер Георги Данчов от Чирпан, който има по това време художествено ателие в Пловдив. Той е създател на няколко портрета на Ботев и неговите творби са най-близки до първообраза на войводата-поет. Другият "неодобрен" художник е известният поет, журналист и график Димитър Панайотов, който във Велико Търново издава тогава вестник "Янтра", лист за забава и поучения.
В брой 10 на своето издание той помества паметна рисунка на Ботев. Но и тя не е онази, поместена в Захари-Стояновата Ботева биография.
На кой художник се доверява издателят, кой е авторът?
С риск да греша, предполагам, че авторът е добър, школуван художник от рода на Феликс Каниц или българинът-литограф Анастас Йованович от Враца, както обичал да се подписва под произведенията си. Той е живял и творил в Сърбия, а също и във Виена, откъдето е съпругата му.
Йованович е автор на стотици художествени произведения и фотографии, посветени на сръбски исторически събития и личности. Като председател на Народното събрание Захари Стоянов се е познавал с двамата творци и може би един от тях е "неизвестният художник" на Ботевия портрет в книгата.
Интересно е да се отбележи, че синът на Анастас Йованович, архитект Константин Йованович, също свързва своето име с България. По негови проекти е построена сградата на Народното събрание в София и сградата на БАН.
Към колекцията "Непознатият Ботев" бих причислил още една рисунка-скица на Ботев. На нея е изобразен Христо Ботев като младеж, с дълга коса до раменете (сн. 8). Така изглежда той през пролетта на 1867 г., когато от Одеса и Задунаевка се завръща в Калофер и за кратко като учител заменя, поради заболяване, баща си Ботьо Петков. Тя е дело на известния наш художник Петър Морозов, а за създаването й той, може би, е ползвал някои от двете ученически снимки на Христо Ботев с негови другари, правени в Одеса.

2

3

4

5

7 6
 

8