24 Април 2024сряда04:48 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

"Държавното училище е за простолюдието"

Ще субсидира ли държавата частните училища, както предвижда проект на МОМН за нов просветен закон?

/ брой: 23

автор:Велиана Христова

visibility 1565

- "След като си решил детето ти да учи в частно училище, имаш възможности, защо трябва още да ощетяват и така бедното държавно училище или да си плащат на техните деца от нашите пари, да им излиза на някои безплатно."
- "Абсурдна идея! Бедна държава да подпомага богатите си поданици, и то в образователния сектор, който страда и без друго от хроничен финансов недоимък! Абсурдна българска мисъл, която нехае за проблемите в държавното училище!Там да се инвестира, в този стълб на социалната ни политика."
- "Ей, прости хора, ей... Какво сте гракнали, нали всички плащат данъци... Не разбрахте ли, че в частното е хлябът. Държавното издиша тотално. Ама за да го разбереш, е нужен поне малко ум. Учете си в селските, изостанали държавни комунистически училища с некадърни дърти даскали и в тотална мръсотия. Естествено, за да учиш в частно училище, трябва акъл и пари. А за простолюдието като вас са държавните училища... Прост и закостенял, селски народ... Ето защо цялата държава е на тоя хал. Злобни и завистливи хора... Да - имаме пари, да - ще учим в частни училища, защото искаме качествено и модерно образование от млади и квалифицирани учители... Ясно ли ви е... И ние плащаме данъци, много повече от вас... Не е нужно да ви се обяснява - прости и старомодни сте. Това е".


Случайно преди дни попаднах на този виртуален диалог в един сайт, където родители обсъждат предложения от МОМН проект за нов закон за училищното образование. От началото на годината министерството заговори, че в края на март проектът ще стане проектозакон и ще тръгне по пътя си. Акцентът на нововъденията обаче отново бе поставен върху "изхода" от училището - т.нар. външно оценяване вероятно ще остане само в класовете, с които се завършва етап в обучението - IV, VII, Х клас. Само по себе си това поставя стария въпрос за смисъла и целите на външното оценяване, което бе въведено преди седем години с обяснението, че то ще покаже какво се случва със знанията на децата във всеки пореден клас. След вече няколко години представяне на резултатите от тези годишни изпити министерството стигна единствено до представянето на сравнителни таблици от оценки и балове, без това да доведе до някакви смислени решения за преодоляване на проблемите в самото обучение, които станаха очевидни. Сега отново ще променят "формата" на препитването, свеждайки го до промяна в периодичността на изпитите. Без обяснение какво се цели с това и без отговор дали смисълът не е единствено в прословутото "облекчаване" на децата в училище. А задкулисно - в облекчаването на МОМН от задължението да анализира и контролира учебния процес в българското училище.
Разбираемо е обаче, че в обществото повече вълнения предизвикват не професионалните въпроси на обучението, а тези, които пряко засягат родителите. Затова е обяснимо противопоставянето по темата дали държавата да финансира частните училища, която вероятно ще е един от големите препъникамъни при обсъждането на бъдещия законопроект. В проекта на МОМН след много промени в течение на година текстът в момента гласи: "Образованието и обучението на български граждани в частните училища може да бъде частично поето от държавата, чрез изплащането на държавния единен разходен стандарт за един ученик". Първоначално бе замислено частните училища и градини да получават процент от полагаемата се издръжка на едно дете, а срещу това от частните училища се изискваше да обучават безплатно част от учениците, а градините да записват част от децата със суми, равни на общинските. Сега такова изискване вече няма. От асоциацията на частните училища пък обещаваха да намалят таксите със сумата, която ще получават от държавата. Но всъщност те няма как да бъдат задължени с подобна практика, защото са частни структури и държавата няма как да регулира цените на услугите им.  
В този спор се сблъскват основно два аргумента. От едната страна е фактът, че всички българи са еднакво данъкоплатци и еднакво имат право да се възползват от публичното разпределение на събраните в хазната приходи. Тук обаче има едно "но" - с публичните разходи за образование държавата по Конституция е длъжна да осигури училищното образование на гражданите си. И тя го осигурява еднакво за всички българчета в държавните и общинските училища. Ако обаче родителят има възможности и се отказва от гарантираното обучение, като избира частно училище за детето си, държавата по никакъв начин не е длъжна да възмезди този негов избор. А ако държавата реши да плаща обучението на децата на частно със същата сума, каквато дава на държавните и общинските училища, тя придобива равни права на изисквания, намеса и контрол в тях. Но как биха реагирали частните училища, ако държавата поиска примерно да назначава директорите им, както е при останалите? Или ако им наложи стриктната формула 80+20 за изразходване на делегираните бюджети?
Има обаче нещо по-важно, което, особено в период на криза и хронично недофинансирано образование в България, би трябвало да е водещо за МОМН, когато предлага законови решения. В анализите на международното изследване PISA за знанията на 15-годишните ученици, пък и в анализите на Световната банка за образованието в България, изрично се посочва, че у нас има вече твърде голяма разлика в образованието на децата по имуществен признак - доходи на родителите. Да не говорим за разликата в нивото на образованието, получавано в големите градове и малките селища. И двете неща са в разрез с образователната стратегия на ЕС, пък и на всички развити държави. Всъщност заплащането на субсидия за всеки ученик и в частното училище по прехваления принцип "парите следват ученика" си е чиста проба въвеждане на образователни ваучери. А ваучерите в средното образование са отречени във всички европейски държави по същата проста причина - че създават и задълбочават социалното неравенство. Затова държавите наливат пари за масовото образование дори при най-тежка икономическа криза.    
Ако държавата дава субсидия и за частните училища, тя поставя нас при неравни финансови условия, коментират директори на общински и държавни училища, а и родителите. В този случай пък ние също ще искаме права да събираме допълнителни такси, казват не без основание директорите. Това обаче не е възможно по закон. Освен това известно е, че училищата и сега водят битка за привличане на деца, защото всяко от тях им носи пари чрез т.нар. делегирани бюджети. Съвсем реално е, ако хазната покрива част от плащанията в частните училища (сега таксите там са 1900 до 2500 евро и в тях учат около 12 000 деца), да настъпи засилен наплив на ученици към тях, което очевидно ще ощети останалите училища, издържащи се единствено от субсидии - при това със строги правила за харченето на всяка стотинка. Макар че напливът едва ли ще стане чак толкова голям при сегашното обедняване до мизерия на огромната част от българите.     
По принцип се смята, че в частните училища образованието е по-добро. Със сигурност може да се каже едно - че там учителите взимат по-високи заплати, че има повече дисциплина, контрол и сигурност за децата, предлагат се повече извънкласни занимания, екскурзии и пр., и повече екстри, като автобусчета от къщи и обратно. Всъщност те предлагат това, което за 20 години изчезна от държавните и общинските училища. Затова мнозина родители, дори без да са богати, правят всичко възможно децата им да попаднат в частно училище, дори с цената на постоянни заеми и дългове. А манталитетът на богатите татковци и мами от епохата на мутрорехода го виждаме от диалога в началото на тази страница: "ние, богатите, които имаме пари, а значи - и право да образоваме децата си, и вие - простите селяндури, за които си има скапани държавни "комунистически" училища. Е, за какво трябва да помисли в този случай държавата - да даде повече пари на частните училища и да засили неравенството, като създаде още бариери пред равния достъп до образование. Или да увеличи най-сетне средствата за държавните и общинските (поне до средните квоти в ЕС), за да върне в тях и да гарантира нормалното обучение и отношение към децата? Към всички български деца, независимо от дебелината на родителските джобове. Това е задължението й по Конституция.
Предстои да видим кой при обсъждането на проектозакона ще попадне в капана на неизбежното разделяне на децата на бедни и богати. И нека никой не прехвръля топката към политически дебати тип "ляво-дясно". Защото и най-десни правителства в Европа и в света не допускат ваучерите в средното образование.

Великденската трапеза поскъпва

автор:Дума

visibility 408

/ брой: 77

Рязкото застудяване удари реколтата от череши

автор:Дума

visibility 447

/ брой: 77

Когато ни свърши руския петрол, бензинът поскъпва

автор:Дума

visibility 421

/ брой: 77

България в еврозоната - по-реалистично е през 2026 г.

автор:Дума

visibility 374

/ брой: 77

Извращения

автор:Александър Симов

visibility 441

/ брой: 77

Диверсификация

автор:Мая Йовановска

visibility 411

/ брой: 77

За 10-те постижения след Десети

visibility 398

/ брой: 77

НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ И ГЛЕДАНЕ

автор:Лозан Такев

visibility 428

/ брой: 77

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ