Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Септември 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Разсъблечената държава

Николай Коев

2. Юни 2015 , брой: 123   1207   0



В разплисканата помия на криворазбраната от нашенци демокрация напоследък съзирам истински шедьовър. Не бих се занимавал изобщо с този отпадък на псевдомодерните ни конвулсии, ако той така натрапчиво не разголваше своята грозота, но и най-вече шлифованото по поръчка откровено предателство към държавните интереси. Вярвам, че мнозина ще се сетят за какво става дума, но да си кажа - в генезиса си тази измяна има не един и два адреса, но поне засега палмата на първенството уверено носи военният министър Ненчев. Та в минутите на отдих след тежката оран в армейските дела, земеделецът военен предводител реши след учудваща със старанието си последователност да разкрие имената на хората от военното разузнаване и да предостави техните досиета за ползване от добросъвестни читатели. Нещо като любители-фотографи, или нещо подобно. За целта откри пътя пред шефския стол в тайната служба на врелия и кипял в дебрите на разузнавателната дейност г-н Бакалов. Политик с вид на експерт, на който обаче ще бъде необходимо доста време, да не кажем до края на мандата, за да се ориентира в сложния лабиринт на деликатната материя, по която именно шефът често трябва да приема важни, и най-вече адекватни, решения. Така е в армията, при това не само у нас, защото отговорността е лична, а не политически колективна, т.е. никаква.
Посветените в същността на деликатната и високо интелектуална разузнавателна дейност едва ли се съмняват в непоправимите последици от този акт за националната сигурност. Няма съмнение, че сходни структури на Балканите, а и не само, ще бъдат много доволни от предоставената им на тепсия секретна оперативна информация, до която не биха могли дори да се докоснат и с многолетни титанични усилия. Затова пък наша милост, най-вече избрани нейни представители, са на път да създадат прецедент и да предадат ценните за всяка нормална държава данни не на друг, а на заченатата с грях комисия с най-дългото в административната ни практика наименование. И нека Костадинов не ни уверява, че информация нямало да изтече, защото квазидемократичната ни практика доказва друго. Пък добре известно е, че държавните тайни се пазят единствено сигурно в сейфовете на ведомствата, отдадени на непубличната дейност в интерес на отечеството. А не секретни материали с висока стойност, в които се преплитат и много човешки съдби, да се развяват с направо мазохистична радост на показ. Под безумното прикритие, превърнало се в политическо клише, че България "трябва да прочете докрай страницата за репресивните структури на комунизма".
Доста странна поначало е тази представа за репресии, особено когато става въпрос за структури на външното разузнаване. Било то военно или цивилно. Каква репресивност съзира г-н Ненчев например в това български офицери да извършват зад граница разузнавателна дейност в интерес на своята държава. Да информират ръководството на същата тази държава за процесите, включително и тайните, на страни в близост, и не само. За да може същото това ръководство, без значение на политическата му отдаденост, да има пълна представа за случващото се в обкръжението ни и по света, и да разполага със секретна информация, която все още е едно от най-силните и доказани оръжия в международната политика и общуване. Или старателният министър търси аргументи за действията си в доказване на политическа преданост и отричане на титаничния труд на поколения български разузнавачи. Които са били и сега са обсебени единствено от трудно разбираемото от някои днес чувство за национална принадлежност и дълг пред отечеството, а не от доктрини с по правило временен характер.
Преди време довян от политическата вихрушка шеф на родно разузнаване сведе дейността на поверената му, за щастие временно, служба до скудоумното заключение, че на "тези момчета работата им е била да се крият по кьошетата". Доста странно разсъждение, в което има истина единствено в криенето. Ами тази работа навсякъде по света се извършва прикрито - от дипломати, търговци, журналисти... И не са момчета, а зрели и образовани мъже, с висок интелект и владеене по правило на няколко чужди езика. Това са търсачи на тайните, но не за себе си, а за своите правителства. Затова този истински човешки капитал се цени високо в страните с утвърдена, утвърждаваща се и не съвсем демокрация. Пази се тайната за тези личности, за техните контакти, връзки и агенти, дори и семейства.
Ние сме на път да направим поредната велика глупост и да сътворим трудно обясним и крайно укорим прецедент. Разбулваме строго пазените тайни на военното разузнаване и го подхвърляме на онази комисия, за която дискретността е наистина последна грижа. Жалко за... държавата. Разголихме я отвсякъде.
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"