Ще се ориентираме ли най-после сред сигналите?

Повече от две десетилетия всички се кълнем в европейските ценности, и по повод и без повод вперваме поглед в Брюксел. Особено като стане напечено в държавата и трябва да се оправдаят дадени действия. Но каквото и да се говори, Европейският съюз си остава място, където има дебати, където се дава възможност за отстояване на позиции, където, независимо от разнопосочност, има стремеж за взимане на единни решения и за запазване на правила, заложени още от създаделите му.
За широката ни общественост обаче често някои дебати остават "зад завесата", защото или не са ни "приоритет", или някак не са ни удобни. Ние по правило си се варим в собствен сос и си сърбаме попарата задължително. Но ако вникнем в дебата например за Унгария, състоял се неотдавна, ще си дадем сметка колко много можем да научим за неща, които ни липсват или са ни необходими, ако искаме да вървим в крак с останалите 28 членки. В дискусията е участвал и Виктор Орбан, премиерът на Унгария, който председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер поздрави на срещата ЕС-Източно партньорство в Рига със "Здравей, диктаторе". Е, Орбан не се е подвоумил да отговори в собствен стил с "Привет, Велики херцоже", което след речите му в сърцето на Европа си е съвсем в европейски дух. Остроумен, но и със самочувствие. Същото, което му позволява да заяви в отговорите на задавани въпроси в Европарламента, че "всеки, който се опитва да ни каже за какво ние, унгарците, можем да говорим, всъщност нарушава договорите на ЕС", и още "унгарците или говорят откровено, или не говорят", докато "политическата коректност не е донесла решение на нито един проблем".
Дебатът за Унгария е свързан с опасенията на Брюксел, че има сигнали за отдалечаване на Будапеща от европейските правила или по-скоро за приближаване към руската орбита в дадени области, предимно икономически. Независимо че Германия е най-големият инвеститор в Унгария, а на търговските отношения на правителството на Орбан със страните от ЕС можем само да завиждаме. Може би затова дискусията се е съсредоточила основно върху теми като проблемите с имиграцията и предвижданото обсъждане в Будапеща на въпроса за отмяна на смъртното наказание. Поне първата тема е особено чувствителна за Европа на фона на заплахата от бежанските вълни, които напират от арабските страни и Северна Африка. И за споровете с Великобритания относно свободното придвижване на хора сред страните от ЕС, които се обвиняват, че само източват социалните фондове. Едва ли има спор по въпроса дали е налице разделителна линия за европейските ценности по тези теми, защото казаното от Орбан, че "ние искаме Европа да принадлежи на европейците и Унгария да принадлежи на унгарците" се споделя от мнозинството, макар и не така гласно изразено. Борбата с нелегалната имиграция е болезнен проблем за европейските страни и всяка възможност за изразяване на различни становища с конкретика в предложения за изход е повече от полезна. Но редица евродепутати трудно преглъщат унгарските мотиви, че наскоро броят на нелегалните икономически имигранти в страната им е нараснал 20 пъти, докато на практика политиката на Брюксел към имиграцията и тероризма се е провалила и е необходим нов подход. Друг въпрос е дали е пряка връзката между имиграцията и тероризма.
Нормално е Орбан да започне изказванията си с икономическите постижения на Унгария по време на неговото управление. Няма как да не е горд, че от страна, заемала 21-во място по ръст на БВП сред 28-те членки на ЕС, днес страната му е на второ място, а безработицата е сведена до 7 процента. От друга страна, той е преизбран за втори път с 51% от избирателите, а партията му "Фидес" така и не успя да се разслои, напротив, сплоти редиците си. Е, Орбан преглъща обвинения за "мека диктатура" и натиск върху опозиционни действия, но държавният дълг е намален до 75% от БВП, а МВФ на този етап е далеч от границите на Унгария. Постижения, които няма как да се пренебрегнат, и си струва да се чуят думи като "Унгария е християнска, правителството е християнско и затова ще приемаме истински бежанци, но незаконното преминаване на границата е престъпление и няма да го толерираме".
Разбира се, че не всичко казано от Орбан в ЕП се приема без възражения или критики от евродепутатите. Зависи и от кое европейско семейство са. Там партийната дисциплина явно е на висота, т.е. не се толерира голямо отклонение от утвърдени партийни становища.
Отмяната на смъртното наказание е постижение, от което Брюксел няма никакво намерение да се отказва, независимо от предизвикателствата на организираната престъпност и настроенията сред редица граждани на континента. Тук няма разлика в мненията на партийните принадлежности. По-скоро изказванията са в стил "икономическият и изборен успех не може да е за сметка на върховенството на закона в ЕС", но едва ли някой може да спори по такова становище. И в Унгария просто дебатират по темата, защото явно има проблем, но и си имат други приоритети за решаване. Със сигурност потоците бежанци и икономически имигранти са въпрос за дебати, на който отговорът все още не е намерен. Независимо от взетите общи решения.
И затова трудно може да се направи извод, че дебатите за Унгария в ЕП, в които участва и лично Орбан, са за сблъсък на ценности или нарушаване на демократични правила. Още повече, че предстои подобен дебат и с британския премиер Камерън, който настоява за промяна на условията на договаряне на страната му с ЕС. Известно е, че на практика консерваторите, които наскоро спечелиха изборите на Острова, са в сериозни противоречия с Брюксел и връзките се крепят едва ли не само на търговски отношения. Всъщност точно дискусиите са едни от главните ценности на ЕС, дори и някои да се упражняват в красноречие в тях. Орбан явно не е сред тази група. Отстоява това, в което вярва, и то с мисъл за Унгария, но без да прекрачва границите на европейските правила и демокрацията. Колкото и "силов" премиер да е. Наистина, и това е въпрос за дебат. Но е право на унгарците все пак.
За останалите остават размисли защо само тези теми са били обсъждани и защо Русия не е била отново в основата на упреци за залитане на Унгария към нейна орбита. Сигурно защото на срещата в латвийската столица Рига за Източното партньорство само дни по-късно лидерите на ЕС дадоха къде по-ясни, къде завоалирани отговори на темата Москва. На хоризонта се появяват сигнали, че сферите на влияние приемат все по-ясни очертания, а Русия присъства дори там, където физически не е. Наистина е непродуктивно конфронтацията с Русия да има такива размери, че бъдещето на ЕС да бъде поставено "на изкуствено дишане". Няма хлад в отношения между Брюксел и кандидатките за членство в ЕС от т.нар. постсъветско пространство като Украйна, Молдова, Грузия, Армения, Беларус, Азербайджан. Има практична политика и мисъл за недопускане на нови кръвопролития, които се получиха след едно необмислено докрай като срок решение като онова за споразумението на Украйна с ЕС. Сега Украйна е рана, а ЕС стигна до извода, огласен от френския президент Оланд, че "ние не трябва да превръщаме Източното партньорство в пореден конфликт с Русия" и още "сигурен съм, че ЕС и Русия могат да имат дискусии за бъдещето".
Значи ли това, че Орбан е прав, когато каза преди година, че "ЕС се простреля в крака" заради санкциите? Кому е нужно отдалечаването на европейските страни от Москва? И кой налага избор "ЕС или Русия"? Да, "Източното партньорство не е конкурс за красота между Русия и ЕС", както се изрази председателят на Европейския съвет Доналд Туск в Рига, но засега Украйна, Молдова и Грузия си остават с обещания за бъдещо членство и декларация, която "признава само техните европейски аспирации". Едва ли е имало повече очаквания, но и разочарованията трудно се прикриват. Пределно ясно е, че при настоящата геополитика това наистина е "максимумът, който може да се постигне днес".
Значи дебатите ще продължават, а това не само си е европейско правило, но и единствения цивилизационен начин за изход от задънени улици. Някои като Орбан имат смелостта да го изричат на глас, други си гледат интересите без шум и изяви, а ние... Ние само кимаме в знак на съгласие. Всички знаем посоката.



В Рига председателят на ЕК посрещна унгарския премиер Орбан с възгласа "Здравей, диктаторе!"