Негър в Алабама

Някога се пееше: искам да съм негър, негър в Алабама... Сега географията се пообърка и песента е друга - искам да съм негър в... Англия, ягоди да бера, вдън шведски гори тилилейски боровинки да събирам, в някой германски ресторант чинии да мия. И т.н. И на цялото това "луксозно робство" нашенци се съгласяват заради бедност и невъзможност да изкарат тамошните пари у нас. "Удоволствие", за което често плащат с безброй

унижения и предизвикателства

Българите в чужбина често са жертва на трудова експлоатация, сочат данни от доклад на Агенцията на Европейския съюз за основните права. Посочват се конкретни примери с пострадали от работодатели българи и се изтъква, че достъпът до правосъдие в подобни случаи не е лесен. Според агенцията най-често трудова експлоатация има в секторите земеделие, строителство, хотелиерство, домашни услуги, но рядко виновните отиват на съд и получават наказание. По данни от предоставената специално за ДУМА справка на Агенцията по заетостта - Дирекция EURES, общо започнали работа в чужбина от началото на годината са 898 души. За работа в селското стопанство в Португалия са  заминали 371 българи, в Испания - около 400. Пак за там, но в областта на туризма са заминали 13 души. За Германия в туризма са отпътували 24-ма, а за ресторантьорския бранш - 30 души. Проведени са интервюта за работа в Германия за работни места, обявени от германска агенция за временна работа, като от стартирането на сътрудничеството с АЗ от октомври 2014 г. досега са заминали на работа 21 българи. В Немско са заминали и 3-ма капитани и още толкова щурмани на речни плавателни съдове. За работа в областта на ресторантьорството в Южна Англия са наети 29 кандидати, а по публикуваните от агенцията оферти в Малта и в Швейцария са заминали по един човек.

Сезонът на гурбетите едва започва

По официални данни през последните три години във Франкфурт например, рязко са се увеличили случаите на експлоатация на българи от мними работодатели. Щетите от това наброяват милиарди евро. Много често обаче властите се оказват с вързани ръце, тъй като цяло жалбите от потърпевши са по-скоро изключение от правилото. А без оплакване казусът не може да се разплете. Иначе за нарушения на трудовото законодателство, включително наемането на чужденци без право на работа или право на пребиваване, както и при условия, ощетяващи работника, германското законодателство предвижда затвор до 3 години или глоба. Друга причина, поради която българите и румънците са по-уязвими от останалите граждани на ЕС, е, че не си знаят и не си търсят правата, според експерти.
С падането на ограниченията на трудовия пазар масово фирми предлагат срещу заплащане да уредят всички документи за самонаемане на българи в чужда държава, най-често във Великобритания. В тези случаи

от кандидатите се искат между 400 и 500 паунда

за да им се осигури регистрация като лице на свободна практика. Това твърдят от пресцентъра на Главната инспекция по труда. Напоследък се налага и схемата с пускането на обяви за работа в съществуващи компании, през мейли, които са с незначителна промяна от оригиналните. Тези обяви се появяват обикновено в специализирани сайтове за търсене на работа. Предложенията са много атрактивни - с добро заплащане и за високи постове.
От ГИТ напомнят, че пострадали от некоректни фирми посредници могат да подават сигнали в дирекциите "Инспекция по труда", както и на горещия телефон 0700 17 670. Според статистиката на инспекторите общият брой на констатираните нарушения при наемането на български граждани на работа в чужбина за първото полугодие на 2014 г. е 315, а подадените сигнали от ощетени български граждани са 129. За същия период на 2013 г. констатираните нарушения са били 136, а за 2012 г. - 105. Най-често българи работят в Германия, Франция, Белгия, Италия, Нидерландия, Великобритания и Гърция, уточняват от ГИТ. Много често сигналите се подават след прекратяване на трудовите правоотношения и в тези случаи инспекцията не е компетентният орган, който трябва да се произнесе, коментират експерти. Според тях в тези случаи потърпевшите трябва да си търсят правата по съдебен път.
От пресцентъра на ГИТ казаха още, че за съжаление основната част от сигналите са свързани с

измамни схеми за осигуряване на работа

в чужбина, чийто контрол не е в правомощията на Главната инспекция по труда. В тези случаи се сигнализират разследващите и правораздавателните органи, както и други компетентни институции като Националната комисия за борба с трафика на хора. По системата за обмен на информация със страните членки в ГИТ от началото на 2014 г. са получени 30 запитвания за български фирми, за които е установено, че техни работници работят в съответната държава. България е изпратила 5 искания за съдействие до инспекции в съответните държави, свързани с местни фирми, за които са работили български работници, подали сигнали за нарушаване на трудовите им права. За да бъде изпратен такъв сигнал с искане за проверка, обаче е необходимо жалбоподателите да подадат колкото е възможно повече информация за съответната фирма. През 2014 г. запитванията от други държави са били 75, а от България - 14.
В единствено по рода си изследване на КНСБ сред 228 български работници от Никозия, Лимасол и Ларнака в Кипър, основните проблеми, с които те се сблъскват, се обособяват в три групи - условията на заплащане, нарушаването на договорените трудови норми (преди всичко за работното време), както и социалният климат.
11% от анкетираните казват, че нямат почивни дни в седмицата. Това особено се отнася за работещите в селското стопанство, твърдят от Института по социални и синдикални изследвания на КНСБ. 21% от българските работници в Кипър е имало случаи да не ползват полагащия им се платен годишен отпуск. Изследването сочи още, че рискът за загуба на работното място е много по-висок за некипърските работници. Безработицата в страната се задълбочава и надхвърля 17%, което прави все по-трудно наемането на имигранти на работа. В строителството, в търговията, в туризма постепенно работниците от ЕС се заменят с кипърци. По официални данни наетите в Кипър български работници са 18,5% от всички граждани на ЕС, които работят в страната. Въпреки факта, че българските граждани стимулират с труда си кипърската икономика, те много често са поставени при неравни условия на труда и заплащане, констатират изследователите.


По данни на ГИТ най-честите нарушения, свързани с изпращането/командироването на български работници чрез фирми-посредници, предприятия, осигуряващи временна работа или в качеството им на подизпълнители в страни от Европейския съюз или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, са:
- Фирмата-посредник няма сключен посреднически договор с чуждестранен работодател. От м.г. той вече не се регистрира в Агенцията по заетостта, но задължението да има сключен такъв остава и търсещите работа трябва да го поискат.
- Посредникът не е сключил посреднически договори и с търсещите работа лица или те не съдържат всички реквизити, определени в съответната наредба. Данните в тези договори подпомагат при нужда ефективния контрол, тъй като дават възможност за идентифициране на посредника.
- На търсещите работа не се предоставя трудов договор с приемащия работодател, преведен на български. Данните в него също подпомагат при нужда ефективния контрол и извършване на съответната проверка.
- Не се подават в Агенцията по заетостта тримесечни справки за устроените на работа хора. Вече няма нужда да се водят от посредниците регистри на търсещите и устроените на работа лица, които да са налични в офиса, тъй като това се прави електронно, а на ГИТ е осигурен достъп до регистъра.
- Посреднически услуги се прикриват зад услуги по консултиране - например за самонаемане или насочване към обучение.
- Искат се такси за различни услуги - осигуряване на транспорт, квартира, за издаване на формуляр за командироване А1, който е напълно безплатен. Искането на каквито и да е такси от фирми-посредници или предприятия, командироващи служители, е нерегламентирано, тъй като разходите им трябва да бъдат за сметка на работодателите, за които осигуряват работници и служители или за сметка на командироващото предприятие.
- При командироване не се осигурява минималното заплащане в приемащата държава, както и минималните условия на труд, като отпуски, работно време и т.н. Главната инспекция по труда публикува на страницата си информация за минималните възнаграждения и условия на труд в различните държави за 2015 г.
- Предприятия, осигуряващи временна заетост, не са осигурили 200 000 лв. гаранция за вземанията на наетите работници и служители.