Културата отбранява човешкия дух

Олга Маркова,
доктор на кинознанието

За пръв път в живота си виждах толкова много чисто червени поляни на зелен фон. Всички започнахме да ги снимаме. Попитах шофьора на автобуса, с който пътувахме по Кримския полуостров в посока от Симферопол към Севастопол, какъв е този феномен. Отговорът му бе: хората тук говорят, че върху земята, където е пролята най-много кръв, никнат колонии от макове...
Действително - в своята относително недълга история градът-герой Севастопол е преживял твърде много кръвопролитни войни и революции. Той не се нуждае от легенди за слава. В него всеки квадратен метър, всеки паметник е поклон пред подвизи на герои. Ще спомена забравен факт: по време на Кримската война (1854 г.) Лев Николаевич Толстой, с чин подпоручик, командва една от батареите на Четвърти батальон и преживените в обсадения град величави и трагични събития съхранява навеки в документалния очерк "Севастополски разкази". Първата руска революция също не подминава града. През юни 1905 г. над броненосеца "Потемкин" се развява червен флаг, а ноември същата година по корабите на Черноморския флот избухва въстание, оглавено от прочутия лейтенант П.П. Шмид. То е удавено в кръв, а неговите участници - разстреляни.
По време на Първата световна война Севастопол дълго е обстрелван от немския крайслер "Гебен", чиято атака накрая е отбита от крайслера "Георги Победоносец". Огромна роля за успехите на руския Черноморски флот в тази човешка "касапница" изиграва главокомандващият адмирал А.В. Колчак. Едва ли е необходимо да припомням преживяното през Великата Отечествена война, когато именно тук, в три часа посред нощ, се изсипват първите бомби, т.е. час преди врагът да атакува границите на СССР... Легендарната биография на града е съхранена в названията на улиците, музеите и площадите...

По време на тържественото откриване на ХХІV МКФ "Златен Витяз" край червения килим и в огромната залата на Севастополския център за култура и изкуство се стекоха стотици гостоприемни жители, заедно с децата си, с букети в ръце, за да изкажат своето искрено съпричастие към духовната кауза на форума, както и към високохудожествения спектакъл, изнесен от първокласни московски актьори (като народните артисти Зинаида Кириенко, удостоена със златен медал "С.Ф. Бондарчук" за изключителен принос в киното, Аристарх Ливанов, Николай Бурляев, Александър Михайлов, Владимир Гостюхин, Александър Ивашкевич, звездата на академичния театър "Моссовет" Валерий Ярьоменко). Същият креативен дух съпътстваше официалната церемония по закриването на фестивала и най-вече - прожекциите на голяма част от 170-те филма, подбрани от 20 страни и разпределени в шест конкурсни програми.
Предстоеше ни огромна по обем работа, която очевидно имаше своята цена и реален смисъл! Отново журито на пълнометражната документална селекция, в което членувах, трябваше да изгледа и оцени изключително важна за нашите съвременници, особено за подрастващото поколение, продукция със значима актуална проблематика и ярка художествена реализация. При наличието на сериозен зрителски интерес не е възможно да улесниш работата си (подобно на другите фестивали) и да гледаш на дискове в хотела състезателната програма. Радостно е, че тук все още съществува връзката "творец - произведение - зрител"! Така че непосредствената среща с публиката е задължителна и полезна. Именно тя отличава "Златен Витяз" от познатите ни кинофоруми. В пълнометражната програма с почти безмълвния си екзистенциален разказ, разчитащ на скромна, безефектна, сдържана, но изразителна визия, на вниманието ни се наложи 50-минутната авторска творба "В края на живота" - дебют на завършилата преди две години ВГИК Анна Шишова. Той бе единодушно оценен от журито със "Златен Витяз". За кой ли път се убеждавам, че талантливите млади кинематографисти пристъпват към професията бавно, но пестеливо и уверено! Тъкмо в тази колекция след това произведение, отново с пълно съгласие, бе награден със "Сребърен Витяз" 88-минутният филм "Цветовете на гласа" на Росен Елезов. Някои от критиците дори си спомниха предишната му творба "Безсребърници", получила на този фестивал преди три години специален приз, и отбелязаха характерния за режисьора творчески похват - да се "скрива" зад актьора, осигурявайки му възможност за пълна изява. Драматичната съдба с нейните върхове и падения, както и спецификата на таланта на Йълдъз Ибрахимова завладяха и публиката. След прожекцията развълнувани зрители зададоха редица интересни въпроси. Едва ли по-малко значими бяха поне още десетина творби от документалния състезателен конкурс като "Коктебелски камъчета" на Андрей Осипов за животворните източници на великата руска култура; "Личната фотохроника на Анатолий Лебед" на Валерий Довбня за известния подполковник от руските ВДВ, преживял пет войни и нелепо загинал в мотоциклетна катастрофа - личност с невероятна биография и същевременно урок по мъжество, уникална по рода си хроника за живота и смъртта; "Романови. Съдбата на руския Крим" на Галина Огурная; "Сталинградската Мадона" на Николай Горячкин; "Заедно" - вълнуващ разказ на младия полски режисьор Мачей Адамек за любовта към домашните животни, способна да спаси човек от самотата.
Тази година никак не беше лесна и битката за награди в игралната състезателна програма. Тук с Гран при заслужено бе удостоен 100-минутният филм "Две жени" (Русия-Латвия-Франция) - деликатна екранизация на пиесата на Тургенев "Месец на село". Очевидно умението на режисьорката Вера Глаголева да работи в екип доведе до успех и при наградите за актьорско изпълнение: за главна мъжка роля - на Александър Балуев, за главна женска - на Анна Астраханцева, а за второстепенна - на Анна Леванова. В тази селекция, за радост на всички ни, бяха отредени два Златни Витяза: за "Българска рапсодия" на Иван Ничев, в който спасителният дух на любовта покори зрителската аудитория, и за сръбския филм "Изцеление" - майсторски дебют на Моня Йович, проследяващ съдбата на православен монах, който търси път за лечение на душата си чрез силата на вярата, и най-вече - отговор на глобалния въпрос след всяка война: как да простим на враговете си? Както виждате, става дума за подбор на вечни, отговорни и значими за цялото човечество теми, също присъщ на спецификата и духовните цели именно на този международен форум. Дълго след прожекциите се говореше и за руските творби "Белия мъх" на Владимир Тумаев и "Клетка", по "Кротката" на Достоевски на младата Ела Архангелская; и за "Изгубения град" на младия украинец Виталий Потрух, удостоен с наградата за най-добър дебют.
В конкурсните програми българското кино бе зачетено и с още един "Сребърен Витяз" в рубриката "Студентски и дебютни филми" - за 34-минутната творба на възпитаничката на НАТФИЗ "Кр. Сарафов" Олга Колева "Момчето от езерото", по мотиви от едноименния разказ на Павел Вежинов, за убедителната сила на любовта към родното село, останало на дъното на изкуствено езеро. Тук също почетна диплома получи "Три дни в Сараево" на Николай Тодоров (НАТФИЗ), доказващ, че животът на всеки човек на този свят е неповторима Вселена. А в късометражната документална програма, съставена от 44 произведения, умело изграденият творчески портрет на талантливия ни художник Георги Павлов-Павлето, озаглавен "Щастлив съм", завоюва специална диплома. Той е дело на режисьорката Ралица Димитрова и оператора Пламен Герасимов.
В рамките на фестивала се проведе твърде важна научна конференция на тема: "Основите на държавната културна политика - възраждане на културата". Участниците в нея изтъкнаха, че след три десетилетия разруха и духовно падение, през които израснаха нови поколения, най-после руската литература и изкуство започват да се съвземат. И за чест на МКФ "Златен Витяз", в навечерието на четвъртвековния му юбилей, неговият вечен девиз "За нравствени идеали, за извисяване на човешкия дух" се превърна във всеобщ зов към нацията.

 "Българска рапсодия" - реж. Иван Ничев