Турция след 7 юни

Очакваните с голям интерес не само в страната, но и в чужбина парламентарни избори в Турция отминаха. Първите резултати показват, че управляващата ПСР на президента Ердоган и премиера Давутоглу е отново първа политическа сила, но е и първа по загубени гласове на проведените на 7 юни избори. Председателят на ПСР Давутоглу веднага след оповестяването на резултатите заяви от балкона на партийната централа в Анкара "да ни е честито на 11-те избори. Първи сме". Но това явно не радва управляващата партия. Като цяло тя загуби около 10% от подаваните доскоро за нея гласове и за първи път през последните 13 години с постигнатите 40,86% няма да има абсолютно мнозинство в Меджлиса. ПСР е спечелила 260 депутатски мандата, основната опозиционна ляво ориентирана НРП - 24,96%, или около 130 депутати, ПНД, дясна, националистическа - 16,29%, което означава около 83 народни представители, и НДП кюрди, вече е с 13,12%, или над 76 депутати. Това е партията, която за първи път не само премина "баража" от 10% за влизане в Меджлиса, но опроверга предварителните манипулации, че е етническа по идеология и привърженици. За нея се оказва, че са гласували и голяма част от ляво ориентираните избиратели, младите от протестите "Гези", а също и гласове от НРП, които са се прелели в подкрепа на Демирташ, лидер на НДП, макар и само съпредседател.
Медиите в Турция вече пишат, че с различния си облик и облекло, наподобяващо това на Ципрас, той е станал символ на променена Турция и противовес на облика на управляващите. Още повече, че е демонстрирал впечатляващо дар слово, насочено към толерантност, подкрепа за права на жени и онеправдани, към уверения за вярност към Република Турция, равни права за всички вероизповедания и право на лично решение дали и къде да се носи забрадка. Той е успял да привлече  възмутени от разрастналите се диктаторски методи на управление на лидерите на ПСР. Друг е въпросът дали е загърбил завинаги старата мечта на кюрдите за независимост или поне автономия в рамките на Турция.
Такива подозрения не липсват сред консервативно настроените турци, а в предизборната кампания редица представители на ПСР го заклеймяваха като представител на ПКК, т.е. едва ли не терорист и даже "творение на ЦРУ" с "факти", които се казват само в такъв период. Но и това на практика не е помогнало на управляващата ПРС да запази позиции. Тя не е увеличила гласовете си в нито един вилает. Най-висок процент е получила в родния град на Ердоган, Ризе, 66,8%, но даже и там е загубила 2,1% в сравнение с минали избори. В родния град на премиера Давутоглу ПСР е спечелила 65%, но това са 4,5% по-малко от 2011 година. В основната крепост на ПСР, централен Анадол, загубата на гласове е в рамките на 8-10%, в Егейския регион се отчитат по-малко с 10,3%, но най-големият удар е в Източна и Югоизточна Турция, в кюрдските райони, където превъзходството на НДП е смазващо. В Диарбекир от 11 депутатски места 10 са за партията на Демирташ и само 1 за ПСР. В Черноморския район ПСР винаги е била "пълен господар", но сега в Зонгурлак печели НРП.
В крайна сметка, за да останат на власт, както "в стара Турция", на ПСР ще й са наложи "да трансферира депутати", за което ще са необходими много средства, или да формира правителство на малцинството с подкрепа отвън. Другият вариант е коалиционно правителство, което бе предсказвано от големите западни агенции и медии в предизборния маратон. При всички случаи, както заяви вече Демирташ, лидер на НДП, целта на Ердоган за силна лична негова президентска власт "бе удавена във водата". Той беше обявил, че няма да позволи Ердоган да стане "всевластен президент" и затова използва в предизборните си срещи с избирателите слова за толерантност, съпричастност, социални права, справедливост и решение на кюрдския въпрос по нов, модерен начин, който няма да наруши интересите на Турция. Повярвали са му и 2-3% от ляво ориентираните избиратели в големите градове. Така неговата НДП вече има депутати в Анкара, Анталия, Истанбул. Това ще промени не само турския политически живот, но и самата кюрдска политика.
Изборите от 7 юни доказват и нещо друго. НРП и НДП, явяващи се като защитници на социалната справедливост и светското начало или по-общо казано, лявото, получават общо 38% от гласовете, т.е. високо ниво. Казват, че това е нов потенциал за лявата идея при съседите, но не толкова на идеологическа основа, колкото на основата на социално-икономическите права и свободи на гражданите. В това отношение прави впечатление и увеличеният брой жени депутати точно в НДП, 31 след настоящите избори, а са били 11 като независими депутати преди. НРП и ПНД имат с една жена депутат повече, съответно 20 и 4. НРП е имала общо 104 жени кандидати за депутати, като в 16 избирателни района водачи на листите са били жени. Втори избирателен район в Истанбул е избрал жена арменка, НРП, за депутат. Партията на президента Ердоган, ПСР, има избрани 40 жени, от които 19 са забрадени. Общият брой жени депутати след 7 юни е 96, докато през 2011 г. са били 79.
Освен НДП с изборен успех може да се похвали и ПНД, защото тази партия има увеличение на гласовете, които са я подкрепили на 7 юни. Освен в своята крепост Османие ПНД има повече гласове в 3 големи вилаета. В Истанбул увеличението за нея е с 1,6%, в Измир - 2,5%, и в Анкара - с 3,3 на сто. Разбира се, че в родното място на лидера й Бахчели, Килиз, гласовете за ПНД са повече с 14,8 процента. Сигурно и затова се смята, че тя може да е с предимство, ако се сформира коалиционен кабинет. Независимо от различията, които има с управляващата ПСР по отношение на външната политика, най-вече за Сирия, както и за т.нар. кюрдски въпрос. Част от членовете на ПНД трудно преглъщат дадените от управляващата ПСР права на кюрдите като използване на кюрдски език, кюрдска телевизия, вестници и т.н. Наслоените през десетилетията негативни настроения сред турците по отношение на кюрдите, борбите на ПКК и техните нескривани мечти за независимост си казват думата.
Всъщност едва ли президентът Ердоган и премиерът Давутоглу не са си давали сметка за промяната в настроенията на турските граждани през последните години. И причината не е само в констатирания застой на турската икономика и растящия брой безработни, което проправителствените медии оправдават със световната криза, но и натрапващото се разделение в турското общество. Едната страна на това разделение е "меката ислямизация" на страната, наложена при управлението на Ердоган и Давутоглу, която се радикализира с идеи за връщане на мъртвия османски език в употреба, масовото религиозно обучение в училищата, ограничаване свободата на словото и правото на критика към висшите ръководители на държавата, преследването на разследващи журналисти и т.н., а от друга страна, е злоупотребата с власт и наложени корупционни практики, които засягат високите етажи на властта. Сигурно затова и турски медии са убедени, че "Ердоган тегли надолу и себе си, и партията си". И още "тегли надолу и Давутоглу, който от ярък учен и политик, показващ уважение към инакомислещите, сега се е превърнал в една политическа карикатура, която подражава на Ердоган". Ами така се говори в предизборен период! Наистина едва ли е на нивото на президент да заявява на главния редактор на опозиционния "Джумхюриет" Джан Дюндар, че "няма да го остави на мира" или да обяснява, че тоалетните чинии в резиденцията "Ак сарай" в Анкара всъщност не били златни. Ама струват колкото злато, продължават от опозиционните партии. В крайна сметка срещу ПСР и президента Ердоган, който в противоречие с конституцията участваше пряко в предизборните битки, застанаха всички - опозиционни партии, редица извънпарламентарни движения, младите светски настроени турски граждани, а на параноята за паралелните структури на движението на религиозния лидер Фетулах Гювен вече вярват, твърдят от опозицията, само членове на ПСР. И то не всички.
Какво следва? Започват коментарите и анализите. Започват сценариите, в т.ч. и онези "зад паравана". Твърди се, че е малка вероятността 3-те опозиционни партии с присъствие в Меджлиса (НРП, ПНД и НДП) да имат желание да направят коалиция. На този етап те отричат такъв вариант. ПСР може да направи правителство на малцинството или да успее да сформира коалиционно правителство. С кого и как? Предстои да видим. Но не са малко прогнозите, че в такава ситуация може да се направи преходно правителство, което да подготви нови извънредни парламентарни избори. В момента всяка партия изчислява ползи и вреди, а президентът Ердоган, определено недоволен и огорчен от резултатите, твърди, че "неубедителните резултати означават, че никоя партия не може да управлява сама". Тогава трябва "всяка партия да направи здравословна и реалистична оценка на резултатите", а неговата "ПСР да направи опит за формиране на правителство". Явно смята, че без ПСР не може да има правителство. Водещите политици от ПСР не пропускат да отбележат, дори и при тези незадоволителни изборни резултати, че Турция се нуждае от нова конституция, ново устройство на страната и продължаване на започнатите реформи. След 10-12 дни ще се публикуват окончателните резултати от изборите. След месец ще има и повече яснота за развоя на предполагаемите сценарии. Остава да виси въпросът дали това е краят на "ерата Ердоган" или той, както винаги досега, ще успее да излезе "сух от водата". Но при всички случаи той си остава президент, а амбициите му никой не може да отнеме.