Новата алтернатива на палестинците

Неотдавна - на 5 юни, се навършиха 48 години от т.нар. шестдневна война между Израел и Египет, която де факто позволи на Израел да стъпи здраво на нова част от палестинска територия. И даде нов тласък на т.нар. израело-палестински конфликт, който е затихвал, разгарял, но никога не е спирал от десетилетия. Днес, в ситуацията на кървавата криза в Близкия изток, някои търсят мястото на този проблем в цялостната картина от разпадащия се регион и дори му отреждат основополагаща роля. Но не може да се отрече, че през цялото това време не е стихвало, поне на думи, желанието на международната общност и играчите в геополитиката да се намери начин за изход от безизходицата на противостоящите палестино-израелски интереси в тази съседска, меко казано, драма. Разбира се, че израело-палестинският конфликт стои паралелно с други важни събития, които се отнасят не само до "Ислямска държава", войната в Сирия, бомбардировките на Саудитска Арабия в Йемен, случващото се в Ирак и Либия, но и с напрежението в западните страни, твърдо зациклили по въпросите на сигурността и терора, бежанските вълни, в които има и много палестинци и т.н. И докато се считаше, че Израел заедно със Саудитска Арабия с мълчаливото съгласие на съюзници могат сполучливо да играят "ролята на жандарм" в региона, израело-палестинският конфликт можеше да се държи в релсите на вечни преговори с предизвестен край. Но този конфликт влече след себе си не само човешки, предимно цивилни, жертви, но води и до икономически загуби и за евреите, и за палестинците. Не е новина, че Израел във военен план е много по-силен от палестинците, но не е тайна и че лидерите му като цяло дават предимство на текущите проблеми в държавата си и имат стремеж да запазят статуса си. Докато палестинците явно са наясно, че имат сили да пречат на ефективното развитие на израелската икономика в дългосрочен план и са заложили на нова тактика за постигане на основната цел - жизнеспособна независима палестинска държава, международно призната.
Конфликтът може и да е вечен, но все пак се знае, че до 1948 г. евреите и християните са живеели сравнително без проблеми с мюсюлманите по тези територии. Това дава основание да се приеме, че има доза истина в твърдения, че поносимото съвместно съществуване е възможно. Стига да има съответна, както казваме сега, демократична политика, която да зачита права и интереси на участници и дърпащите им конците, за да  се стигне до взаимноприемлив край на една от близкоизточните кризи. Все отнякъде трябва да започне разплитането на чорапа, за да не изгори цялата арабска къща.
Всъщност доскоро хората, които си даваха сметка какво означава етническото прочистване на палестински територии, в т.ч. в Газа, а също разселването на палестинско население с цел повече място за Държавата Израел, предпочитаха да бъдат мълчаливи наблюдатели. Сигурно този факт им е  изглеждал като необратима несправедливост, за която по-добре да не мислят. Независимо че в редица западни страни е имало през годините и  протести, и декларации в подкрепа на палестинската кауза. В същото време управляващите по света фокусираха вниманието си върху слагането на край на окупацията на тази част от Палестина, която бе завладяна през 1967 г., и считаха, че тази несправедливост може да бъде възстановена чрез създаването на две държави. Точно в тази посока е изказването и на чешкия външен министър Любомир Заоралек, който преди дни бе в района и предложи преговорите за мирно разрешаване на израело-палестинския конфликт да се проведат в Прага. "Израелската страна да прояви добра воля и да спре строителството на селища на палестинска територия. Това е най-голямото препятствие за реализация на плановете за създаване на жизнеспособна палестинска държава", подчерта министърът. Чехия определено категорично подкрепя идеята за 2 независими държави, съществуващи заедно и то в сигурност и мир. Не приема половинчати решения, които съпътстват конфликта от години. Преди него германският външен министър Щайнмайер след посещение в Газа и след разговори с израелския премиер Нетаняху апелирал да се вдигне блокадата на ивицата Газа срещу "обещания за сигурност" на Тел Авив и още - "трябва да се търсят възможности за възобновяване на преговорите с палестинците, защото ситуацията в Газа е много, много тежка и трябва да се мисли за възстановяването й, защото само чрез нейното стабилизиране и подобряване на условията за гражданите там може да се осигури сигурност и за Израел". Няма съмнение, че Газа е "буре с барут" и че "са нужди действия", както казва и генералният секретар на ООН Бан Ки-мун. От Арабската лига се готвят да внесат в близко време нова резолюция за Палестина в Съвета за сигурност на ООН.
Опитите за решение не стихват от много посоки. Естествено най-заинтересовани са самите палестинци. Схемата, която се прилагаше досега, се оказва безплодна. Последният "пирон в ковчега на мирния процес" бе поставен несъмнено, когато държавният секретар на САЩ не успя да реализира  амбициите си в поставен от него срок до април 2014 г., след 9-месечни преговори, да постигне рамково споразумение между палестинската администрация и дясното правителство на Нетаняху. Президентът на Палестина, Махмуд Аббас, наследник на Ясер Арафат, след 2 десетилетия протакане и неуспехи, най-накрая се реши на нов вариант за намиране на решение за израело-палестинския конфликт - интернационализира палестинската борба. При всички случаи това решение няма как да се реализира, без да се намали американското влияние и да се сложи край на дипломацията на двойния стандарт. Официалното признаване от страна на Ватикана на 13 май на Държавата Палестина е само един от детайлите, които показват, че новата насока е сполучлива. Всъщност Ватикана потвърди решението на ООН от 2012 г. за признаване на палестинска държава и това дава възможност на палестинското ръководство да пренебрегне "спонсорирания" от САЩ мирен процес. Днес се търси интернационализиран подход към този брадясал конфликт, а Ватикана на папа Франциск с неговия морален авторитет е съвсем в унисон с мнението на мнозинството държави, най-вече в Латинска Америка и Африка. Но и в Европа. Всеобщо бе мнението, че САЩ винаги са били хегемон в намирането на политическо решение на палестино-израелския конфликт. Днес е под въпрос целесъобразността на познатия мирен процес за постигане на палестински суверенитет и независима Палестинска държава. Още повече че се стигна и до фрагментиране на палестинската кауза между различни палестински организации, до спадане популярността на президента Аббас, до засилване на недоразуменията в неговата партия "Фатах" и чести открити конфликти с "Хамас", която управлява в Газа.
Сега палестинците залагат на новата тактика за отнасяне на конфликта в международни институции като Международния съд в Хага например и до различни други правителства, където се водят преговори на двустранна и многостранна основа. Преди ден президентът Аббас беше в Белград, където разговаря със сръбския си колега Николич, за отношенията между двете страни и ситуацията в Близкия изток. Няма съмнение, че е търсена подкрепа в името на "нови отношения въз основа на старото приятелство". Предстои посещение и в София. Често се разпространяват декларации на МВнР на палестинската държава, с които се призовават държавите от целия свят за спешен демарш в защита на Йерусалим например. Това също е част от новата стратегия за повсеместна и постоянна информираност на международните сили за случващото се в конфликтните територии, от позицията на палестинците естествено. Може би така се дава възможност на самите палестинци да вземат инициативата в свои ръце и не само да провокират международната общност да подкрепи каузата им, но и да намери вярното решение на конфликта. Което ще е и стъпка към решаване на общата арабска близкоизточна криза.
В дъното на тази стратегия е решението за две държави с гарантирана сигурност, но дали ще се намерят пресечните точки с Израел, за да не остане той верен на идеята си за "една държава с две системи"? Все пак Израел е решаващ фактор в този регион и има опита да използва разногласията между арабските страни, между сунити и шиити, за да отстои своите национални интереси и своята еврейска кауза. Независимо че настоящата геополитика изисква нови проекти с нова политическа окраска, дори с нови лидери, необременени с минало и негативни настроения. Защото не само Ватикана призна Държавата Палестина, но това са някак символични признания - несъмнено ценни и стимулиращи. Но повечето палестинци са под окупация, емигрирали в съседни страни, живеещи труден живот и наистина далеч от изцяло формирана държава. Дали ще успеят с новата си стратегия да въздействат на Израел, не е ясно. Важното е, че не се отказват и имат все повече разбиране и по-голяма подкрепа от силни държави. Вече дори базирани в САЩ изследователски компании като "РАНД корпорейшън" твърдят, че "Израел и Палестина ще спечелят милиарди долари, ако постигнат мир"  и "ако се върне насилието, двете държави ще претърпят сериозни финансови загуби". Може да се спори дали наистина Израел ще спечели 120 млрд. долара за десет години, а Палестина - 50 млрд., ако подпишат мирен договор, но внушенията са целенасочени. Пътят е налучкан. Чака се отговорът на Израел. А той може и знае. Доказал е, че може да защитава интересите си при всички обстоятелства.

Реализируем ли е сценарият с две държави - една еврейска и една арабска?

Преди почти година интензивните ракетни удари между Израел и Палестина събуди притеснения за избухване на нова война