28 Март 2024четвъртък16:22 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Белетристика

Писачът на некролози

Нови стихотворения

/ брой: 24

автор:Дума

visibility 3040

Пенчо КОВАЧЕВ е роден на 8 февруари 1954 г. в Белоградчик. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е във вестниците "Поглед","Трудово дело" (зам.-главен редактор, "Стандарт" (зам.-главен редактор), "Новинар", "Кеш" (главен редактор), списание "Св.Валентин" (главен редактор) и "24 часа" - коментатор. Бил е директор на новините в БНТ.
Автор е на книгите "50 златни български филма" (2009), "25 български филма зад кадър"  (2009), "Приключението кино - моя съдба. Творческа биография на режисьорката Мариана Евстатиева-Биолчева" (2007), "Цигански късмет" - сборник разкази (2009), и "BG смърти и тайни" (2010) и др.  

       На Марин Дамянов


Поетът Валери Витанов, известен сред колегите си като Вальо Веселото, изпадна в жестока криза. Творческа и душевна. Беше разведен и самотата все по-здраво го мачкаше. Единствената му дъщеря Евгения учеше и работеше в Англия. Все по-рядко ходеше в ресторанта на писателите, беше му писнало от посредствениците, които по времето на соца живееха добре със стихове за партията и нейните вождове. Изхвърлени зад борда, те киснеха по цял ден на по чаша кафе, нямаха пари дори и за бутилка бира.
Някога Валери Витанов беше цар на детски стихове и весели залъгалки за най-малките. Беше особено популярен с римушки от сорта на "Щом с кола съм, ще сколасам". Или "Праща го за пепел Янка, той й носи пепелянка". Или пък "Пет корита на чешмата, Петко рита на чешмата". Приятелите му ги наричаха "витановки".
Но децата вече не обръщаха внимание на такива залъгалки. Те четяха "Мики Маус", гледаха "Картун Нетуърк" и играеха с плейстейшъни. Малко издания публикуваха стихове и проза, но опашките за там бяха по-дълги от навалицата пред Ватикана. Не че Витанов беше ходил в Рим, така му разказваха приятели.
Няколко пъти получаваше парични помощи от Съюза на писателите, но и те секнаха. Един от зам.-председателите, с когото проходиха заедно в поезията, обеща да му се обади, ако се появи нещо. Какво беше това нещо, Валери Витанов не разбра.
И все пак нещото се появи! Един ден му се обадиха от съюза и му казаха, че е починал Исак Бенямин, голям еврейски бизнесмен, роден в България, и близките му, част от тях останали тук, и другите, преселили се в Тел Авив, искали да бъде написан специален некролог. Срещу добро заплащане, разбира се. От семейството изпратили подробна биографична справка на бизнесмена.
Валери Витанов хем се зарадва, хем се уплаши. Той никога не беше писал некролози, камо ли пък специални. Когато някога умреше писател, на вратата на съюза на ул. "Ангел Кънчев" 5 лепваха некролог, написан в строго казионен стил. Колкото по-виден автор беше починалият, толкова по-казионен беше некрологът.
Валери порови из вестниците. Там се мъдреха клише до клише: "Никога няма да те забравим", "Почивай в мир", "Живя достойно и почтено", "Спи спокойно вечния си сън". Опита се да комбинира разните клишета, но накрая се получаваше нещо като картина на абстракционист, от която, както и да e кръстена, нищо не се разбираше.
Колкото и творчески мъки да вложи, нищо не се получаваше. Една вечер реши на другия ден да откаже поръчката и легна да спи. Към полунощ скочи в леглото като изхвърлен от батут. Не разбра нежната ръка на музата му ли го ощипа или го стресна страхът от безпаричието, но седна зад пишещата машина (компютър нямаше) като хипнотизиран.
Мисълта му, огнена и ярка като звездата над Витлеем, тръгна от похода на Мойсей, превел евреите от Египет до Ханаан, леко се потопи в река Йордан, където Йоан Предтеча бе кръстил Исус Христос, приседна кротко на Тайната вечеря, премина по пътя на Кръста и погали челото на Спасителя, разпнат на този Кръст.
После въображението му с лекота премина от възкресението на Сина Божии до раждането на държавата Израел през 1948 г. и апостолската всеотдайност на първостроителите на страната. Един от тях беше и бащата на Исак Бенямин. Накрая припомни за спасяването на българските евреи, сред които имаше и немалко хора от рода Бенямин. В текста, като божии завети, включваше факти и дела от живота на бизнесмена.
За некролога Валери Витанов получи 1000 долара. 20 банкноти по 50! Той никога не беше виждал и пипал толкова зелени пари накуп. Сложи няколко банкноти в джоба и с бухнало като тесто за козунаци самочувствие влезе в ресторанта на писателите. И за няколко часа отново се превърна във Вальо Веселото. Черпеше наред, а посредствениците слушаха и не вярваха, че за един некролог могат да се изкарат толкова пари.
Дали от близките на Бенямин или пък от приказките в ресторанта на писателите, но славата на Витанов като писач на некролози се разпространи с бързината на есемес. Заваляха поръчки за всякакви хора, преселили се в отвъдното. Музата седна до дясното му коляно и не мърдаше оттам. И той нижеше текст след текст. От поговорката "За мъртвите или добро или нищо" задраска последната дума и даде простор само на доброто.
За жените пишеше по-поетично, текстовете за мъжете бяха по-героични. Отначало се затрудняваше с некролозите за мутрите, но постепенно се научи да открива зрънце светлина и в техните кръвясали души. Където не откриваше, си ги измисляше. Умрелите оживяваха в текстовете му, той си говорше с тях, слушаше историите им, спореше. Но в тези спорове като в онова злачно място нямаше ни злоба, ни печал. 
От тия некролози българският сектор в Рая сигурно се е пръпълнил, а дяволите в Ада са станали безработни. Но Валери Витанов пишеше и пишеше. Душата му се изпълни със светлина, сърцето преливаше от радост, сетивата му закърняха за външния свят. Парите се трупаха, но въобще не го интересуваха. Изключи телефона и радиото си, телевизорът отдавна не работеше. Идваше само съседката му Вера, която носеше поръчките и отнасяше готовите некролози.
Един ден звънецът на входната врата иззвъня дълго и пронизително. Дамян се стресна и затътри крака към антрето. На вратата стоеше мъж в пълна пощальонска униформа. Подаде препоръчано писмо и някак припяно накара получателя да се подпише. После доста бързо за годините си припна по стълбите.
Валери Витанов сложи очилата си и бавно започна да разпечатва плика. Кой знае защо ръцете му затрепериха. Взря се в написаното и очите му дълго не можеха, или не искаха, да прочетат написаното. Най-после осъзна жестоката истина: дъщеря му Евгения е мъртва. Забравила, че движението в Лондон е дясно, и докато пресичала, един крайслер я блъснал фатално. Така пишеше приятелката й, с която живееха заедно на квартира.
Витанов усети как сърцето му скочи до гърлото. Въздухът свърши и той падна от стола. Когато се свести, не знаеше дали е нощ или ден. Успя да размърда вкочанясалото си тяло и отиде в банята. Избръсна се до синьо и дълго стоя под душа.
Облече бяла риза и тъжно се усмихна, досетил се, че и Йовков е обличал бяла риза, когато сядал да пише. Запали свещ, която постави на отдавна неизползвания свещник. Разбута всичко от масата и сложи чиста покривка. Извади бял лист, приглади го нежно и внимателно го пъхна между валците на пишещата машина. Замисли се и най-напред като в сън видя Жени в бяла рокличка да тича из пълна с цветя поляна. А той и майка й, клекнали един до друг, протягаха ръце и всеки искаше Жени да попадне в неговата прегръдка. Валери Витанов въздъхна и се взря в белия лист...
На сутринта, след като дълго звъня на звънеца, съседката Вера се обади в полицията. Завариха Витанов с глава, полегнала върху пишещата машина. Безжизненото му тяло  вече беше изстинало. Следователят издърпа листа от машината, зачете се в него, после внимателно го сгъна и го пъхна във вътрешния джоб на сакото си.
Никой от близките и приятелите на Валери Витанов никога не видя и прочете написаното. От МВР винаги се оправдаваха със следствена тайна...



 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ