Кой ни е виновен?

Повече от 8 години след влизането ни в ЕС и вливането в земеделието ни на милиарди евро стана ясно колко пишман мъдра е била преди политиката на държавата ни в агросекора. Вчера учени от Института за икономически изследвания към БАН оповестиха, че през първите 7 години еврофинансиране добавената стойност в агросектора намалява, въпреки че през последните над 100 години българското селско стопанство не е виждало толкова инвестиции. Или казано иначе - независимо, че в сектора са вложени повече пари, рентабилността е по-ниска. Това не е тайна и беше крайно време да го каже институция, която, вярвам, не мери с аршина на пропагандата.
И без човек да изпитва каквито и да било сантименти по онова време, може смело да кажем, че от добре развита земеделска страна паднахме на опашката в ЕС, като превърнахме сектора си в почти монокултурен. Произвеждаме основно зърно. При това - над 3 пъти по-малко, отколкото преди 1989 г. И като изнесем суровината, извън необходимото ни за прехрана, ясно е, че рентабилността ни е възможно най-ниската. Иначе, ако това зърно се преработи - фураж, месо, мляко, млечни и месни продукти и т.н. тук, у нас, добавената му стойност скача. Но не би.
Откак сме в ЕС, и производители, и власт плачат, че имаме по-ниски субсидии. Вече върви новата Програма за развитие на селските райони 2014-2020 и е въпрос на акъл, далновидна политика или пък на простотия какво сме договорили по нея. Щото евросубсидиите не може да са самоцел, да се гледа само колко са и кой колко пари ще вземе. Крайно време е в МЗХ да разберат, че програмата е просто финансов инструмент, чрез който ние трябва да направим своя умна държавна политика. И ако не знаем, не можем или не искаме да свършим тази работа, не Брюксел ни е виновен.