Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Септември 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

Колумнисти

In the Ghetto

Иво Атанасов

20. Юни 2015 , брой: 139   794   0



Това е песен за бедността и насилието. За порочния кръг, в който се въртят. Когато момчето се ражда, майката плаче, защото последното нещо, от което се нуждае, е да храни още едно гърло в гетото. Израснал в мизерия, младежът не може да преодолее своето обкръжение и става престъпник. Купува оръжие, краде кола, опитва се да бяга, но го настига куршум. Докато умира, в гетото се ражда друго дете, чиято майка плаче. Защото и то ще има същата съдба.
Тази песен можеше да е на някого от нашите трубадури на дясното мислене. Тъй като са убедени, че всичко лошо дължим на 45-те години. И са фенове на лесните обяснения. А лесното обяснение не обяснява нищо. Най-важното му качество е да противопоставя хората и да насажда омраза. Последното доказателство е напрежението между българи и цигани в "Орландовци". Отново се разделихме  на "комунисти" и неясни какви точно, на русофили и русофоби, на рубладжии и грантаджии. На едни им се привижда дългата ръка на Москва и специално на Путин, на други - на Вашингтон, но не специално на Обама. Следват парите на Сорос и на арабски фондове. Хвърчат обвинения срещу социализма, който бил създал циганските гета, и срещу повторния ни капитализъм, който за четвърт век само влошил ситуацията в тях. И че милионите от десетилетието на ромското включване всъщност отишли за още по-пълното им обособяване. И за издуването на частни джобове. Всичко това не само не помага за решаването на проблема, но и затруднява разкриването на неговата същност. Което е другото важно свойство на лесното обяснение. А проблемът се мести като клана Зрънкови в началото на века. Днес е в "Орландовци", вчера - в Гърмен, преди това - в Катуница, утре навярно ще е във "Факултета". Но едно е да придвижваш нагоре-надолу даден род, пък съвсем друго - да тикаш насам-натам проблем. Местенето на Зрънкови все пак ги локализира някъде, докато местенето на проблема го прави повсеместен.
А песента за порочния кръг, станала хит през 1969 г., е на Елвис Пресли. И е посветена на чикагското гето. Дори и най-предубедените едва ли са толкова наивни да смятат, че в САЩ е имало комунизъм или социализъм. Но гета е имало, и то много преди нашите. И все още не просто ги има, но и избухват такива бунтове, та президентът Обама се принуди да признае, че походът срещу расизма не е приключил. Явно проблемът е безкрайно сложен и нашенското му измерение няма как да се обясни с предишния строй. Нещо повече, ако приобщаването на циганите, както тогава се казваше на интегрирането им, е имало някакъв, макар и непълен, успех, той е тъкмо в онзи период. Скитническият им начин на живот бе забранен с правителствено постановление и ликвидиран. В този документ от 1958 г. черно на бяло бе записано гетата да се разбият и да не се допуска създаването на нови. Решен бе въпросът с трудовата заетост на циганите. И най-важното - с тяхното образоване като мощен интегриращ фактор. В началото на социализма 81% от тази общност са неграмотни, а в края - само 11%. Създаде се циганска интелигенция. Циганите се разселваха сред българи, поощряваха се смесените бракове.
Въпреки всички усилия на предишния строй да модернизира живота на ромите, смята се, че едва 40 на сто от тях са били интегрирани успешно. Това показва колко сложен е проблемът. И колко по-трудно е той да бъде решен сега. И не само защото днешната ни затънала в дългове държава няма как да намира всяка година нужните милиони за ромското приобщаване. Не и защото парите не се инвестират в образование или в подобряване на условията за живот, а потъват в социалното подпомагане или пък се крадат. А тъй като вече системата е друга. При социализма водещо е уеднаквяването, което нямаше как да не доближи бита на циганите до този на българите. При капитализма, поне при нашия, не просто се акцентира върху различията, но и те се стимулират. Твърде често дори срещу божите и природните закони - с насърчаването на сексуалните отклонения например. При ромите поощряването на различието доведе не просто до тяхното еманципиране от обществото, но и до поставянето им над него. Голяма част от тях вече смятат, че то е длъжно да ги носи на гърба си, което пък кара българите да настръхват. Ето защо наистина е много лесно да си подпалим черджето, както казва премиерът. Но този огън не може да бъде  овладян с пожарникарския маркуч. Нужна е истинска интеграция, която обаче не е по силите и на много по-богати държави. Дори Саркози изпрати булдозери в циганските лагери, а Берлускони обяви нулева толерантност към ромите и също разруши гетата им.
Ето как България се навря в изпитание, с което политическият елит надали ще се справи. В най-добрия случай песента на Елвис Пресли дълго още ще бъде актуална. Само дето циганката вече не плаче при раждане, защото разчита поредното й чедо да храни със социалните си помощи останалите гърла в дома.

 Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"