По всяка ключова тема БСП предлага своя алтернатива

Корнелия Нинова е родена на 16 януари 1969 г. в с. Крушовица, Врачанско. Завършва право в СУ. Работила е в Софийския градски съд, като юрисконсулт на Столичната община, като следовател в столичната следствена служба. След това е юрисконсулт на БТК, изп. директор на "Техноимекс" АД, а от септември 2005 до 2007 г. е зам.-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика. През декември 2005 г. е председател на УС на "Булгартабак Холдинг" АД. Депутат в 42-то Народно събрание от Коалиция за България. Сега е зам.-председател на ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ в 43-то НС, член на комисията по труда, социалната политика и демографията. Член на НС на БСП.

"По-богатите трябва да внасят повече данъци и да се подпомагат по-бедните и по-слабите слоеве"

- Участвахте наскоро на конференция за борба с неравенствата в България, организирана от Фондация "Фридрих Еберт" и фондация "Солидарно общество". С какво свързвате неравенствата в нашето общество?
- Доходите се задържат, замразяват, а издръжката на живота расте и това отваря ножицата все повече и повече. Към днешна дата 43% от българите живеят в тежки материални лишения, 48% са в риск от изпадане в бедност, 58% от хората над 65 години битуват в бедност и социално изключване, 53% от домакинствата преживяват с доход под 360 лв. на човек. Официалният праг на бедност за 2015 г. е 286 лв., а минималната пенсия е 157 лв., социалната е 115 лв. С пенсия под границата на бедност са 1,3 млн. души, това са 56% от пенсионерите. Минималното обезщетение за безработица е 160 лв. при 286 лв. праг на бедност. Сами виждате колко стряскащи са тези числа. В резултат на нарастващите различия, на неравенствата, се появява и изключително ниско доверие в институциите, и в годините то продължава да пада. Днес управляващите твърдят, че България навлиза в стабилизиран период, ние, опозицията, твърдим обратното. Тези, които са на власт, казват, че европейските средства се усвояват максимално, ние - обратното. Това е традиционен спор на управляващи и опозиция. Мисля, че в такава ситуация трябва да се търси външен авторитетен и независим поглед. Неотдавна той ни беше даден от Тони Томпсън, постоянен представител на Световната банка за България, който дава съвети на българи и чужденци как да бъдат успешни в България и казва следното: "Избягвайте правителствените институции колкото може повече, независимо дали правителството е регулатор или клиент. Има достатъчно доказателства в България за ненадеждност и непредсказуемост на правителствените институции." Казва още и друго: избягвайте да влизате в отношения със силните на деня на пазара в България, защото те ще направят живота ви ад и ще ви изхвърлят от бизнеса. Това може би трябва да го разбираме най-общо като "силните на деня". Което означава: ако сте слаб, малък, средно или микро предприятие, изобщо не си помисляйте да работите в България. Защото големият, монополистът, ще направи живота ви черен, ще ви вземе бизнеса и няма да срещнете подкрепа от българските институции. Ето един резултат от разслоението и от това, че държавата не е посредник в тези процеси, не е помощник и не е регулатор. Част от нашата лява алтернатива е именно разбирането за ролята на държавата. Това е различното между нас и десните с техния неолиберален модел, според който държавата трябва да се изтегли от всичко, а пазарът, политическите, обществените и човешките отношения ще се саморегулират от само себе си. Видно е, че този модел не работи. Нашето ляво виждане е, че държавата има роля и като регулатор, и като собственик, и като инвеститор, и тази роля на първо място е в инвестициите в икономика - реиндустриализация, инвестиции, производство, износ, което ще генерира и нови работни места, и приход за социални политики.
- Какви са социалните ангажименти на БСП за преодоляване на неравенствата?
- Начините за преодоляване на социалните неравенства са поне два и те би трябвало да вървят успоредно. Единият, големият и дългосрочният - държавата да създава условия за икономика и производство така, че да се генерират заплати и доходи в бюджета, които да могат да служат за второто, а то е социалната държава. От една страна, трябва да създадем условия на бизнеса, който да гарантира икономически растеж и работни места. Но от друга, държавата има своята роля в отношения, които са нейна отговорност и са държавно регулирани, като например грижата за хората с увреждания, детските надбавки, определянето на минималната работна заплата, от която влияе на доста други показатели за онази част от обществото, която не може да се справи сама. Ето тук ние виждаме ролята на държавата в социалната й част. Ще ви дам една информация, получена в нашата ПГ по наше питане миналата седмица официално от министъра на финансите Горанов. Дори за нас това признание на управляващите е шокиращо - със средномесечен доход до 340 лв. в България живеят 1 млн. и 20 хил. души. Миналата година, за сравнение, също на наше питане до правителството, те бяха 370 хил души., сега са 1 млн. и 20 хил. За една година толкова са се увеличили хората, които живеят с под 340 лв. Около 20 хил. души в България имат между 5 и 10 хил. лв. доходи, а близо 2 милиона са под 1000 лв.
Втора тема, по която държавата може да има роля за преодоляване на тези диспропорции, е данъчната система. Като партия много сме упреквани за плоския данък, преосмислили сме го и сме казали, че в тази криза плоският данък разширява различията, уголемява ги. Той трябва да бъде преосмислен и да бъде въведена данъчна скала - това ние го направихме като политики. На трето място, основен проблем в задълбочаване на неравенствата е образованието. Ако трябва да си говорим за икономика, за подем и за растеж, ключовата дума във всичко това е образование, образование и пак образование. За етнически проблем, за който в последните седмици и месеци се говори, ключовият фактор, за да се преодолеят различията дългосрочно, е също образование, образование и пак образование. За съжаление, в последните седмици в парламента се натрапва силово един Закон за предучилищното и училищно образование. Той създава допълнителни стимули за задълбочаване на различията, а не за тяхното преодоляване. Ще кажа само няколко примера. Въвеждане на надомно обучение, т.е. образованието вече не е задължително, можем да си учим вкъщи, ако искаме. Или: отнемане от държавното финансиране за държавните училища и прехвърляне на тези средства към частни, които априори са създадени с идеята, че в тях могат да отидат хора с по-високи доходи и да си платят за образованието на децата си. Вземат от държавното и прехвърлят в частното, помпат допълнително ресурс в него, което обрича държавното образование на още по-тежки проблеми от сегашните.
- Здравеопазването също би трябвало да е фактор за преодоляване на различията, как ще коментирате новите закони за здравното осигуряване и за лечебните заведения?
- Отново разделяме хората на такива, които имат пари, и на такива, които нямат. Тези, които са богати, ще могат да си плащат, няма да чакат, те ще бъдат лекувани. Онези, които са бедни, ще стоят в списъка на чакащите. Това пак е допълнителна стъпка за разделяне на обществото на бедни и богати. Предстои приемане на решение за приватизиране на болниците. Ние видяхме докъде доведе включването на нови и нови частни болници към разходите на Здравната каса, колко средства отиват там и колко в общинските и държавни болници и до каква разруха доведе това в здравеопазването. Е, оттук нататък и общински, и държавни няма да има, ще се приватизират и който има пари, ще си плаща там на частно и ще се лекува. Който няма, ще си чака реда или ще умира. Това е начин не за преодоляване на неравенствата, а за тяхното задълбочаване. Ние сме категорично против частното здравеопазване. Държим на запазването на частните и общинските болници, за стабилизирането им, създаване на модерна Спешна помощ в малките населени места, където да има центрове, които бързо, професионално да реагират и да заведат хората до болници в големите градове. Това, което предлагат управляващите в  здравеопазването и образованието, е абсолютно неприемливо за нас. Внесохме алтернативни законопроекти и по здравната, и по образователната тема така, че да се гарантира държавното образование, то да бъде обвързано с икономиката - докато учи, един млад човек да стажува и това време да се признава за трудов стаж, да му се заплаща. И когато той излезе от училището, да има и стаж, и практически умения. Трябва да обвържем не само на думи бизнеса с образованието, тъй като в момента липсват кадри дори за нашата вътрешна икономика, особено кадри със средно образование - технически персонал. Ние отдавна говорим за т.нар. дуално образование чрез работа и за гарантиране на работа за младите.
- Тази седмица най-вероятно парламентът ще гледа и пенсионната реформа. Май и там лошо ни се пише...
- Замислените промени от кабинета на ГЕРБ също са тежък удар по тези хора, които в годините на прехода често са били принудени да работят на черно, без да им бъдат плащани осигуровки. Сега отново на тях се прехвърля отговорността и се иска те да са започнали работа от 25-годишна възраст и до 65 да не са имали един пропуснат осигурителен ден, за да могат да натрупат 40 години стаж и да се пенсионират на 65. Абсолютно несправедливо, да не говорим, че е практически невъзможно. Защото през тези години заради сивата икономика много от тези хора си изкарваха прехраната по начин, който сега ги лишава от възможността да получат някой ден пенсия.
- В тази сфера вие също предлагате алтернативи, но дали ще се приемат?
- БСП предлага алтернативи, които не са популистки, те са аргументирани, финансово обосновани и справедливо съотнесени към различните групи от обществото. Алтернативното предложение за реформа при нас е да увеличим максималния осигурителен праг на 10 минимални заплати, т.е. хората с по-високи доходи да внасят по-големи осигуровки, да се вдигне вноската за безработица и така осигуряваме допълнителен приход на НОИ около 970 млн. лв. Разходите, които предлагаме, са социално справедливи и са финансово аргументирани за около 800 млн.: да има възможност за ранно пенсиониране на хората, на които не им достигат 2 години стаж или възраст - те да могат да се пенсионират по-рано с 0,4% по-ниска пенсия. Това е една група от обществото, която е прекалено възрастна, за да я наемат на работа, но прекалено млада, за да влезе в пенсионната система. Такива хора често стоят без никакъв доход и най-често прибягват до т.нар. инвалидни пенсии, за да си осигурят някакви пари. Ние предлагаме на тези хора решение. Предлагаме да не се увеличават стажът и възрастта за пенсиониране, защото това, както казах, подлага на невъзможност много хора да се пенсионират.
- Да припомним какво се случи за една година, когато БСП участваше в сложно управление, при което не можеше да проведе докрай това, което смята за необходимо, но въпреки всичко успя в много социални посоки.
- Става въпрос за тази част, в която държавата има пряко отношение и може да помогне на хората. Започвам с това, че увеличихме от 35 на 50 лв. помощите за второ дете, това беше почувствано от 270 хил. деца за една година. Увеличихме помощите при едновременно раждане на 2 или повече деца от 52 на 75 лв. Обезщетението за отглеждане на дете на възраст между 1 и 2 години стана от 240 на 310 лв. и обхвана 40 хил. майки. Ние смятаме, че тези средства трябва да следват ръста на минималната работна заплата. В момента виждате какво е състоянието - всичко това, което се опитахме да раздвижим през 2014 г., е замразено в бюджета за 2015 г. от дясното правителство. Месечната добавка за деца с увреждания увеличихме от 189 на 210 лв., след това на 240 лв. - това също в момента е замразено. 23 500 деца с увреждания са се възползвали от тази мярка. Квотата за ваучера за храна на работници увеличихме с 40 млн. лв. и от това са се възползвали 55 хил. души. Помощта за първокласници - от 150 на 250 лв., 46 хил. първокласници са получили тази държавна помощ. Еднократна помощ при бременност - 150 лв., в момента е замразена; размер на еднократната помощ при раждане - при първо дете стана 250 лв., 600 лв. за второ, замразена в момента; еднократна помощ на дете с трайни увреждания, помощи на дете на неосигурена майка - също замразени в момента. Помощи за близнаци и за майки студентки, швейцарско правило при пенсии, обезщетение за безработни увеличено, подпомагане на пенсионери за Коледа и Великден и увеличение на минималната работна заплата - стартирахме от 270, стигнахме до 340 лв. Това е за една година - онази напрегната година на протестите с искане на оставка на правителството. Увеличихме енергийните помощи - 45 хил. души са получили повече пари. Отменихме данъка върху имотите, т.нар. данък колиба, и внесохме възстановяване на данъка на хората с най-ниски доходи до 340 лв. Това е, що се отнася до миналото.
- Днешната ви алтернатива като опозиция?
- Често чуваме обвинения, че не сме достатъчно остра и категорична опозиция и че не представляваме лява алтернатива на това управление. Не споделяме докрай това убеждение, вероятно имаме и слабости, имаме и пропуски, но това е тема на наш, вътрешнопартиен разговор. Всъщност по всяка ключова тема днес ние сме предлагали своята алтернатива. Според социолозите народът поставя на първо място работа и доходи, на второ - здравеопазване, на трето - образование, а нататък вече следват корупция, съдебна система и т.н. Смятаме, че един от спешните начини за преодоляване на различията в доходите е отмяната на плоския данък и въвеждането на прогресивното подоходно облагане. Внесли сме такъв законопроект, внасяме го вече втори път, ако трябва, и трети път ще го внесем. Отстояваме последователно тази позиция, със съответния финансов калкулатор, който показва на всеки човек колко данък би спестил при това облагане. Политическата ни идея е по-богатите хора да внасят повече данъци и да се подпомогнат по-бедните и по-слабите слоеве.