Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Септември 2018 | Събота
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Включване, изключване

Николай Коев

23. Юни 2015 , брой: 141   792   1



Държавата ни стене в безсилие да се справи с поредната ерупция на тлеещото от дълго време напрежение между българи и роми. И макар властите натрапчиво да ни убеждават, че става въпрос за проблеми от битов характер, трябва с горчивина да признаем един налагащ се факт. Има междуетническо напрежение - засега в неекстремна форма. Неговият генезис е в нерешените въпроси от всекидневието, от разликата в културното и образователното ниво и в специфичното отношение към живота на циганите. Всичко това води до затваряне в тяхната среда и отдалечаване от тъй желаното от всички съвместно същестуване в условия на толерантност и взаимна отговорност. Което в крайна сметка превръща немалка част част от този етнос в антагонист на нормалните обществени норми за поведение.
Тук трябва да направим важно уточнение. Не става въпрос за яростно масово противопоставяне на българи срещу роми. Такова се проявява на места с повишена престъпност и безнаказаност на извършителите. Пък и като резултат на нечисти намерения на лица и групи, стремящи се умишлено към дестабилизация. Има напрежение и опасни стълкновения по тънки места на линията на съприкосновение между двата етноса. Което е пряко следствие от липсата на целенасочена и безкомпромисна държавна политика за разрешаване на деликатния въпрос. Политика, която дава реални възможности за образование и здравеопазване, а не измами и спекула със социално подпомагане. Но и политика, която отнема права при посегателства срещу личността, имуществото и законно установения обществен ред. И това едва ли ще се постигне с експресно гасене на пожари при конфликти тук и там и опъване на полицейски кордони между българи и роми, а със стройна и приемана от всички система за права и задължения, за които единствен гарант е правовата държава.
Много и от различен характер са предположенията за възникване на конфликтите в последно време. Традиционните и предъвквани до болка причини са добре известни. Но може ли да си затваряме очите пред обстоятелството, че българо-ромските проблеми зачестяват в периоди преди избори? И възникват въпроси, на които упълномощените от суверена да ни управляват или не дават точни отговори, или премълчават неприятни истини. Ето защо обикновените хора с основание, но вече и с висока доза раздразнение се питат: Имат ли интерес определени партии и групи в обществото от мнима или реална дестабилизация? Не се ли използва провокирането на междуетническо напрежение, за да се манипулира по-лесно ромската общност в изборния процес, имитирайки загриженост за нейната сигурност? Не вдигат ли "цената" си представителите на този ценен електорален ресурс с напомнянето за себе си и възможностите си при вота по добре познат, нестандартен начин? Не търсят ли лична изгода ромски, а и не само, лидери в предизборния период, спекулирайки с проблемите на циганите и българите? Не са ли оръдие в ръцете на недобросъвестни политици и кандидати за власт екстремно настроени младежи и групи, част от тях обединени във футболните агитки и рокерски банди? Не е ли гавра с нашата социална търпимост да ни определят високи европейки квоти за бежанци, когато немалка част от българите, да не говорим за ромите, живеят по-зле от потърсилите убежище у нас? И не е ли редно предизвикалите тежкия конфликт и дебалансирането на системата за относителна сигурност в арабския свят САЩ да финансират или дори да приемат емигрантския поток, а не да натрисат на Европа проблем, който може допълнително да дестабилизира политическата и финансова конструкция на Стария континент?
На тези и други съдбовни въпроси днес българското общество не получава верни отговори. Омайват го с приказки от периферията на неговия интерес. А той за всички в най-бедната страна в Евросъюза се свежда до няколко основни неща: работа, хляб, сигурност, образование, здравеопазване, духовно развитие. Всичко това беше ли реалност преди злополучния изминал четвърт век? Беше - е краткият отговор на непредубедените и необлъчени с либералдемокрация граждани на републиката. Да не говорим за обикновените роми, които в днешната борба за оцеляване с неподправена носталгия си спомнят за "мракобесието" на социализма. И разказват с умиление на децата си за времето, когато всички в големите им семейства живееха добре, имаха работа, а и получаваха професии в системата на Строителни войски. Тогава, без шумно рекламирани програми, а с реална политика по заетостта и работеща икономика, този етнос бе приобщаван и живееше пълноценно в общност на по-задоволено във всяко отношение общество. Сега цяло десетилетие го включваме, включваме, а той все повече се изключва ли, изключва. Познайте защо!!!

 

Циганския проблем.

Много и различни мнения за проблемите на циганите се изговориха, но никой не назова истинския проблем на циганите. Проблемът е демографски. Понеже другите хора, политици и форумци не искат да назоват циганския проблем, аз като параноиден шизофреник, или Мунчо, или като детето от приказката на Андерсен, което казва: "Царят е гол", ще назова този проблем. Основния проблем на българите и циганския проблем е, че циганите правят по 5 - 6, 10 - 12 , или дори 19 деца от едно семейство, а българите правят по едно, най - много две деца. И ние българите се страхуваме и то съвсем основателно, че до 10 години, ще сме малцинство в собствената си държава. Циганите се женят на 10 - 12 години и на 25 са вече дядовци и баби, а на 40 са прабаби и прадядовци с цяла рота наследници, а българките раждат по едно, и то на 30 - 40 годишна възраст. Защо ние правим по едно, най - много две деца, а циганите правят средно по 5-10 деца. През социализма или комунизма, хората се бореха за власт и за власт се даваха най - много пари. Но за да имаш власт, трябваше да имаш висше образование. А за да имаш висше образование, трябваше да учиш до 25 години и родителите ти да те издържат през това време. А това изискваше много средства и затова българите правеха по едно дете, и краен случай 2 деца, за да могат да ги изучат и издържат. Родителите говореха: "Учи мама, за да не работиш!" И на мен майка ми ми е казвала да уча, защото ако не уча - ще работя. Циганите, които уседнаха и не живееха в катуни, обаче не можеха да си намират лесно началническа работа, и никой българин не ги допускаше до такава работа, и нямаха много пари, намериха друг начин да живеят. Те започнаха да правят по много деца и понеже за всяко дете се даваха детски, от социалната система на българите, те превърнаха правенето на деца в доходоносен бизнес, дори и при социализма. И след 10 ноември 1989 година, те продължиха с този бизнес. Правят по много деца и за всяко дете вземаха и вземат детски, и така си докарваха приличен доход. Те не можеха да си изучат децата с тези пари, но правеха и правят деца, вземат детски за тях, и така се издържат и живеят. Постепенно те станаха много хора и то предимно млади хора. А тези хора ще продължават да правят деца. Преди 10 години един циганин ми каза, че след 20 години, те ще са мнозинство и те ще командват в България. Както например албанците в Македония и Сърбия казват на македонските и сръбски граждани, че: "со курец ке ви превземиме." Няма никакво семейно и детско планиране, сред циганите и ние българите не смеем да назовем този проблем, защото ни се казва, че англичани и французи, ще ни кажат да спазваме човешките права, или Хелзинкския комитет започва да ни хули, че не спазваме правата на човека. Но когато циганите отидоха във Франция, Англия и Холандия и започнаха да източват техните социални системи, както в България, англичани, французи и холандци, че и други, започнаха да говорят , че циганите източват техните социални системи, и натовариха циганите в самолети, и ги върнаха в България. А ние българите не казваме, че циганите източват българската социална система, за да правят деца и правят от това източване доходоносен бизнес. Те правят деца и ги оставят да ги гледаме, или издържаме ние българите, а после същите тези деца викат "Смърт на българите!" Циганите се правят на хитри и мислят че лъжат българите, и че ние българите сме прости, и не виждаме това, и че не можем да кажем:"Стига!". Опитват се нашите министри да обвържат детските, с ученето на циганите, с тяхното образование. Циганите не плащат нито ток, нито вода, незаконно строят жилища и ние мислим, че те нямат пари да си платят данъците, водата и тока. Но това не е вярно. Те имат пари по десет или 20 хиляди лева и събират тези пари, за да купят булки на момчетата си. С тези пари те спокойно могат да си плащат данъците и да изучат децата си, но те искат да си оженят децата на 10 - 12 години, и да правят деца. Много проблеми има в отношенията между българи и цигани. Ние българите и аз лично смятам, че ние сме едно общество и в него всички трябва да сме равни пред законите и да сме братя и сестри с цигани, турци, арменци, евреи, руснаци, англичани и сега сирийци в България, а и навсякъде по света. Но не може един етнос да се прави на хитър и да паразитира върху социалната система на българите, и да се размножава с такъв темп. Този проблем трябва ясно да се постави пред българския народ и пред циганите, и да се търси решението му, както и много други социални, и други проблеми. Може би решението българи и цигани да са равни, и равноправни е, да се даде на циганите земя, да се оземлят и да могат сами да се издържат. Както проблем е образованието на циганите, или жилищния проблем, или битовата престъпност и културния проблем, където циганите да приемат българската култура, да си образоват и изучат децата, и да раждат по едно, или най много две деца. Затова трябва да има закон за семейно планиране за циганите и циганите да раждат по едно дете, а българите да раждат по три - четири деца. Все пак трябва да има някакъв ред в България и в света. Не може едни народи, като китайци, индийци, араби - мюсюлмани - да раждат по много деца, и да са по милиард и двеста, или триста милиона, а други народи да са по няколко хиляди, или два три милиона. Ние българите, като правим по едно дете от семейство, със всяко поколение намаляваме наполовина. Аз знам случай, където две семейства лекари имат по едно дете, момче и момиче, те се женят и имат едно дете, което е с наднормено тегло. И двете семейства, дядовци и баби, и бащата и майката на детето, празнуваха рожденния ден на това дете, и играеха мач с него. Лично гледах този случай. От 6 човека излиза и остава едно дете. Аз съм инвалид с 80 % неработоспособност, жена ми е с 94% неработоспособност. Имаме две деца, които завършиха висше образование, жена ми беше бременна с трето, но майка и, която е голяма комунистка, накара жена ми да абортира, защото нямало да можем да изхраним децата си. Така останахме с две деца, но поне ние нито намалихме, нито увеличихме населението на България. Но много хора намалят населението на България, като създават по едно дете. И сега младите българи се чувстват застрашени, че ще се стопят в циганското море, и България ще стане Цигания. А проблема не се поставя от политиците пред българския народ и дори не се назовава. Говори се за битов проблем или социален проблем. Но не се говори публично и открито, за този ДЕМОГРАФСКИ проблем, какъвто е всъщност проблема с циганите. ДЕМОГРАФСКИ проблем. А са се натрупали с годините страшно много проблеми с циганите, които трябва да се решат и то от политиците, от тяхното действие, или бездействие.Аз пак ще назова тези проблеми. Те са демографски, битови, социални, жилищни, културни, политически, че дори етнически. И не да се арестуват протестиращите, а да се потърси вината в нашите политици, за нерешаването на проблемите. Сега говорят, че протестите в Гърмен и Орландовци, било опит да се политизира проблема. Но изборите ще са на 25 октомври. За изборите трябва да се говори във предизборната кампания. А сега има два месеца, където политиците трябва да решават проблемите на страната, а не да се занимават с предизборна борба или политизиране.

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"