Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Октомври 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Памет

Подвизи, които граничат с легенди

Капитан Петко войвода - кой ли не е слушал за него...

Богомил Колев

24. Юни 2015 , брой: 142   1980   0



Името на този голям български хайдушки войвода и революционер се носи от уста на уста през 60-те и 70-те години от епохата на Великото Българско възраждане на ХІХ век в района на Беломорска и Одринска Тракия. Благодарение на нашия виден писател и родолюбец Николай Хайтов, след около 100 години неговото име възкръсна с нова още по-голяма сила и въздействие с филмираната книга "Капитан Петко войвода".
Както ни съобщава Николай Хайтов, преди да се появи Петко войвода в Родопите, там е действал прославеният Ангел войвода. Предводителят на турската потеря Осман ага отрязва главата на този страшен хайдутин и народен закрилник, набучва я на кол, за да сплаши "раята" в градеца Кешан, и я отнася в Одрин, "за да я търкулне в краката на Вали паша". Никой не подозира, че в тая планина, родила толкова хайдути, ще се роди нов още по-силен и страшен хайдутин. Този нов и достоен заместник на Ангел войвода е Петко Киряков.
Капитан Петко войвода е роден в 1844 г. в голямото българско село Доганхисар, Дедеагачко, чийто поминък е земеделието и животновъдството. Той има сравнително спокойно детство

сред 8 братя и сестри

които се трудят заедно с родителите си по нивите и овчарските кошари. Когато станал на 10 години, Петко помолил баща си да го прати при попа "да учи писмо и четмо", но бащата сам "безкнижен", сметнал това за глезотия и вместо да учи в училище, пратил сина си да пасе овце в турското село Дуралкьой, Дедеагачко. Когато станал на 15 години, Петко на своя глава отишъл "при даскал Лефтер в селския метох, където две години се учил да пише на български думи с гръцки букви".
Съгласно източници, по това време българите в този край са били" два пъти повече от турците и гърците, взети заедно. Гюмюрджийнско, както и цяла Одринска и Егейска Тракия, имат чисто български характер. Съобщава се, че "турските бейове, керсердари и черкези вършат обири и убийства... и няма кой да ги озапти". Ако някой се оплачи на кадията, "намират го пребит, правителството пък всяка година въвежда по някой нов данък". Надеждите за спасение били в хайдутите. Точно с такава цел Петко Киряков излиза в гората през пролетта на 1861 г., заедно с шестима свои побратими. И въпреки че е най-млад (само на 17 години), всички единодушно го определят за техен войвода. Братът на Петко Киряков, Митьо (Матьо) предходната година бил убит от сатрапите на чифликчията Мехмед бей, набеден вероятно поради завист от неговите другари в чифлика, тъй като бил станал любимец на турския чорбаджия, при когото бил аргатин. С него загива и братовчед му Вълчо. Бащата на Петко пък бил арестуван "за някакви си уж провинения, разпитвали го, пускали го, пак го задържали, и накрая го освобождават след като били "дадени за откуп много пари". Всички тези беди пораждат у Петко Киряков неутолима жажда за мъст.

Бойното кръщение на четата

става на 16 юли 1861 г., при с. Бахши бей, Ференско, близко до Чифлика на Мехмед бей. Потерята е разбита. На 5 и 26 август смелите юнаци на воводата П. Киряков  разбиват още две потери.
Славата на четата се разнася в околните села и тя постепенно се разраства, османлиите започват да изпитват страх от нея. Съгласно източниците,  от тези сблъсъци на четата с турските потери, та чак до освобождението през 1878 г., животът на Петко Киряков е бил "изпълнен с подвизи, които граничат с легенди"
Съобщава се, че зимата Петко и неговите четници прекарват при свои верни ятаци в големия Гюмюрджински санджак. Рано през пролетта те излизат в горите и често раздават "възмездие на турски управници и кадии, на гръцки лихвари и на български чорбаджии - предатели". В касата на четата се събират много пари. Петко войвода обаче задържа малко от тях. Останалите са в помощ на бедните и онеправданите - купува волове на ограбените български бедняци, даже и ниви. Славата му на народен закрилник, "чутовен юнак и справедлив съдия" расте из цяла Беломорска и Южна Одринска Тракия. Нa 18 януари 1863 г. Петко войвода е ранен при един бой в с. Исьорен, Дедеагачко. Турските властници се зарадвали. Най-после ще си отдъхнат от страшния войвода, за главата на който е била определена голяма награда. Очаквали са да бъде обесен. Съгласно османския закон, хайдутите трябвало да бъдат съдени като разбойници и за целта трябвало да бъдат намерени свидетели, с показанията на които да се докаже, че Петко войвода е "вършил разбойнически дела". Такива не били намерени... При преместването на войводата Петко от Солун в Драма, той успява да избяга и се озовава в Гюмюрджинския санджак, където събира родолюбиви недоволни българи и създава нова още по-голяма и по-силна чета.

Отново страх и ужас обзема паши и бейове

А народът съчинява песни за него. На 21-годишна възраст Петко войвода само за едно лято разбива 4 големи потери.
Независимо от тежките условия на хайдушкия живот, Петко войвода намира време да чете. Запознава се с идеите на Г. С. Раковски, четейки вестник "Дунавски Лебед", интересува се от борбата, която другите народи водят за национално освобождение. През 1864 г. разпуска четата си и заминава за Гърция и Италия. От Атина заминава за Македония, за да проучи възможностите за "въстание на българите в югозападните български земи". През 1865 г., той вече е в Италия и се запознава с Гарибалди и с много негови съратници.
Гарибалди му дава една дружина от 300 души, състояща се от българи и италианци, с които Петко войвода заминава за остров Крит да оказва помощ на местното население, вдигнало се на въстание срещу турците през 1866 г. Макар че хората от храбрата дружина на Петко войвода показват чудеса от героизъм, въстанието завършва с неуспех. Войводата се връща в Българско. Идва времето, когато настъпват сериозни промени в неговите възгледи за начина, по който трябва да се води борбата с чуждоземците. В резултат от хайдутин той

става професионален революционер

За Петко войвода започват да се съчиняват легенди от българското население, едва ли не е "възкръснал от мъртвите". Той се заема с организационна бунтовническа дейност в Беломорска и Одринска Тракия, като за целта образува комитети, написва устава и поръчва да му направят печат с изобразен лъв по средата, на който пише; "Тракийска революционна българска военна дружина 1870 година". Съобщава се, че тази негова организация е създадена, когато в Букурещ е създаден БРЦК от Л. Каравелов и Г. С. Раковски. Интересно е да се отбележи, че турските власти го признават за "представител и защитник на българите от Беломорска Тракия и Източните Родопи и водят с него преговори като с официално лице".
По време на Руско-турската освободителна война Петко войвода оказва голяма помощ на руските войски, развивайки огромна революционна дейност. Лично прославеният генерал Скобелев отива да се запознае с легендарния български революционер. След освобождението посещава Русия. Там е посрещнат с големи почести. Завърнал се в България, той се установява да живее във Варна, купува си собствена къща. Тук влиза в конфликт с русофобите, начело със Стефан Стамболов. Те го изтезават и хвърлят в затвора, но той понася стоически с чест и достойнство униженията и гаврите, на които е подложен. Умира на 19 февруари 1900 г. Последните думи на войводата били отправени към младите хора около него: "Момчета, работете за свободата на заробеното ни отечество."
Николай Хайтов написа: "Докато има на света България, споменът на капитан Петко войвода ще продължи да буди интерес и да вълнува въображението на всички българи".

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"