Шапка на тояга!

Тези дни при една от поредните си задгранични разходки момчето на републиката за външни контакти рапортува, че България е изпълнила всички изисквания на Брюксел за спирането на "Южен поток". На сбирка в Братислава признал, че и той не разбира и не може да обясни на българското население защо "Южен поток" да е невъзможен за България, а "Турският" - възможен за Гърция.
Не е нужно на момчето да му е ясно. От него нищо не зависи, включително и външните връзки на страната. От него се иска само да притичва насам-натам по света и да донася поредното поръчение отвън. Или най-малкото да надушва накъде духа вятърът.
Но имаме ли нужда от такъв високоплатен ветроносец при жалкото дередже на държавата? И колко са такива като него, обслужващи собствените си постове чиновници? Каква е народоползата от тях? Ей го и онзи ден - събрали се няколко от 240-те мандатоносци да бистрят цената на тока за едва мъждукащия ни нисковолтен бизнес и за изнемощелия битов потребител. Караха се, викаха, създаваха впечатление за напрегнат експертен труд, докато пред тях не се изтъпани главният регулировчик на разните енергийни потоци в страната и не им рече в прав текст: ще направим така, както ни нареди Брюксел. И за какво тогава беше това телодвижение в институцията, наречена "парламент"? За да движат доходите на населението надолу, а своите нагоре.
Може би са взели присърце защитата на държавата в буквалния смисъл на думата - нейната отбрана, бойната готовност на нейното славно войнство? "Боец №1" от известно време проявява чудеса от активност и компетентност. В духа на времето той и главният командир - по съвместителство и държавен глава, след колективен умствен труд са стигнали до иновационно решение. Срам не срам, ще поискат от натовските съюзници да пратят самолети да ни пазят небето. Както се разбра, американските опекуни, без да ни питат, вече са уредили въпроса със сухопътната ни сигурност - пращат ни и тежки въоръжения, и аскер. Ние нямаме грижа. Само със семки и пуканки ще трябва да ги осигуряваме, за да не им тежи службата далеч от родината. Бреговата охрана също е гарантирана - Черно море вече едва побира североатлантическия флот. Варна и Бургас не осъмват без негова стража.
През последните години на мощен демократичен възход останахме без армия. И процесът бе напълно логичен. Още в самото начало на революционния екстаз водачите на прогресивните десни сили провъзгласиха тезата: демокрацията помита всички врагове наоколо и затова няма нужда да издържаме въоръжени сили. Колкото те са по-малки, толкова по-добре. Парите ще идат за друго. За какво, не беше ясно.
Населението лъжовно си помисли, че става дума за индустрия, селско стопанство и други народни благини. Уви. Първият демократично избран президент - по рождение вещ в селските работи, върна земята в реални граници и тя бе нарязана на дребни парцалчета - всеки да си я чопли както иска и с каквото иска. Върна на стопаните ралото и мотиката - нека се трудят. Сега лапаме китайски чесън, патладжани от Мексико, ябълки от Италия, замезваме с посиняло агнешко от Австралия. Да ни е сладко.
Всичко това обаче се урежда от армия търговски пътници. За мощната компания от президентски, министерски и депутатски труженици пак не остава работа. Все пак нали някой трябва да слага ред в индустрията. Да, но през 1997 г. се яви един пръв министър - по ограмотяване, вещ в икономическите работи, и издаде повелята: България е малка страна и няма нужда от големи заводи, въобще - от тежка индустрия. Да сме си гледали чушките и доматите и да разчистим плажовете и поляните си за чуждестранните екскурзианти. Както стана ясно, българските домати и чушки увехнаха на корен, а любителите на нашите сини планини и топло море не се надпреварват за туристическите ни услуги.
Не е ли ясно вече на всички, че за насядалите във високите кабинети стотици държавни службари нямат поле за изява на управленски способности. Полето е заето от още по-високо седящите в Брюксел и Вашингтон. Отдавна официално в различни договори и споразумения е записан "частичният" ни отказ от суверенитет. Тогава защо плащаме грешни пари? Не е ли крайно време, както се отказахме от всичко онова, което представлява същността на държавата, да се откажем и от нейния елитен персонал? Да оставим само десетина момчета за свръзка с двете евроатлантически столици. Може и тях да си наемем от чужбина. Тогава - шапка на тояга. Ще съберем и някоя пара за здраве и образование. И за черни дни ще има.