Почитане на иконите

Празници и обичаи през юли:

5 юли - Преп. Атанасий Атонски
17 юли - Св. мчца Марина
20 юли - Св. прор. Илия. ИЛИНДЕН
22 юли - Св. Мария Магдалина
27 юли - Св. вмчк Пантелеймон. Св. Седмочисленици

 
На св. Костадин в малкотърновските села устройваха тържествени панаири край едноименните аязма на светеца. Този празник бе свързан с обредната игра върху огън - нестинарството, което днес е на изчезване. До 1912 г. обичаят е широко разпространен в цяла Странджа и даже в Източна Тракия. Освен на празника на св. св. Константин и Елена, в някои села е изпълняван и на други големи летни народно-църковни празници: Илинден (20 юли), Марина Огнена (17 юли), Пантелеймон Пътник (27 юли).
Играта в огъня започваше след залеза на слънцето: "префатените" жени, с икони над главите, се устремяваха в тлеещата жарава, усещайки, че "свети Костадин ги кара да играят в огъня". Изпаднали в екстаз, ръцете на нестинарките бяха вдигнати нагоре, размахваха иконата наляво-надясно пред лицата си и гледаха в нея, ходеха напред-назад върху въглените и викаха  "въх-въх"...
Този вик "въх-въх" още не е заглъхнал в ушите ми отпреди толкова години! Обясняваха ни, че нестинарката играе в огъня, защото вижда пред себе си св. Костадин да върви със стомна в ръка и да гаси жарта...
Всепризнатият краевед на Странджа и Одринска Тракия Георги Попаянов (1881-1951) ни е оставил безценни свидетелства за душевния мир на тракиеца от преди повече от 110 години. Имало един особен обичай през 1902-1903 г. в българските села около Чаталджа - Чанакча, Даякадън, Деркос, Имриоркьой и др., който външно се изразявал в прекомерно почитане на иконите, особено тая на Богородица: жени изпадали в продължителен религиозен транс - "прифащане", както го наричали местните селяни. Ето как се появил обичаят:
"В родното ми село Чанакча - разказал му Русан Стоянов - в един неделен ден в юни, по време на жътва било, когато много хора били събрани на богослужение, една жена на име Стойка Георгиева Неделчева, почнала да вика, да писка и пребледняла като мъртвец. Грабнала една икона в ръце, взела да я прегръща и целува, да се блъска с нея по главата и да вика: "Тук българско ще стане, кръв ще се лее!" Всички от женското отделение на църквата останали вцепенени от уплаха на местата си, почнали да се кръстят и да шепнат: "Прости й, Боже, прости й, Боже..."
След Стойка била прифаната Стоянка, след нея в същото екстазно състояние изпаднала и трета жена - Дона... Прифанатите, движейки се ритмично, подобно на танец, минали в мъжкото отделение, достигнали олтара на черквата и почнали лудо да целуват подред иконите, да скачат и да се катерят по иконостаса... Това се повторило и на следния неделен ден... Заразата била обща. Броят на прифанатите жени достигнал 50-60... Жените се предавали на пост и молитва, сами отивали в черквата, без свещеник, отваряли я, палели изобилно свещи през целия ден и нощ, целували и прегръщали иконите, изпадали в транс - обезумели и пребледнели, като повтаряли: "Тук българско ще стане..."
Прифащането ставало не само в черквите, но и в къщи, на полето. Една жена в Даякадън била прифаната на хармана, както била на диканята..."
Йеромонах Аркади, свещеник и проповедник преди Балканската война в чаталджанските села, е предал на Попаянов разказа на своите енориаши: 
"На Стоянка Вълкова от Чанакча се присънило, че св. Богородица й казала, че скоро по тия места "българско ще стане" и когато отишла в черквата, изпаднала в екстаз, започнала да целува иконите, да вика и да повтаря: "Тук българско ще стане..." Тая патриотическа мания, макар проявявана в състояние на религиозен екстаз, започнала да плаши първенците в селото. "Бесът" изчезнал постепенно едва след погрома на Илинденско-Преображенското въстание. Пресъхнал чудотворният извор на хипнозата у обезверените българи в Странджа и Одринска Тракия.
Според Попаянов този странен обичай се е появил на християнска религиозна почва под формата на прекомерно и страстно иконопочитание. Под булото на това иконопочитание се криел и аскетичен елемент - "Кръв ще се лее, вяра ще се дели, българско ще стане!" Нима това не е било чиста революционна проповед за духовен преврат, зов за бунт срещу патриаршията и турската власт? Нима тракийката не е предчувствала по неведоми пътища трагиката на народното Преображение? Или трябва да напомняме живота на поробените българи, революционната пропаганда и борба през 1900-1903 г.: мисията на Гоце Делчев, обиколките на Михаил Герджиков, четите на Георги Кондолов и др. За да повярваме, че революционната идея, предавана от жените като глас Божи, като Божие предсказание и хипнотизиращ зов, е била тайна революционна проповед!


Метеорология

Предсказания за времето

Когато се разпъплят мравките, времето ще се развали.

Когато лястовичката хвърчи близо до земята, времето ще се развали, а когато хвърчи високо - ще е хубаво.

Когато чуеш лисичи лай, да знаеш, че времето ще се развали.

През лятото, ако мухите хапят силно, ще се развали времето.

Ако гърми на Свети Илия, ще се маносат орехите и лешниците.

Изворче, пресъхнало поради суша, ако наближи да завали дъжд, се появява пак.

Когато коминът пуши, така че се връща пушекът, ще се развали времето.

Св. пророк Илия, господарят на летните стихии, препуска с небесната колесница

Храмът "Св. Илия" в Княжево - София

Фреска на Св. Седмочисленици от манастира "Св. Наум" край Охрид