Украйна между банкрута и войната

Бернд Йохан
Дойче веле


Той обеща на хората в страната реформи и европейска перспектива. Под мотото "За един по-добър живот" предприемачът Петро Порошенко бе избран за президент на страната преди една година. Той обяви, че ще промени Украйна по европейски образец. В страната обаче расте съмнението дали това ще му се удаде. Реформите вървят мудно. Сближаването с ЕС се оказва по-трудно от очакваното. На срещата на върха на "Източното партньорство" в Рига ЕС обеща по-нататъшна подкрепа за Киев. През 2016 година трябва да влезе в сила отдавна готовото споразумение за свободна търговия. Борбата за безвизов режим обаче продължава. А перспективата за пълноправно членство в ЕС засега остава на заден план. Евросъюзът се съобразява с руските интереси. Общността е предпазлива, защото промяната в Украйна може и да се провали.

Къде е по-добрият живот?

Страната е на ръба между държавния фалит и войната. Понастоящем Киев преговаря с МВФ за изплащането на нови помощни средства. През юни трябва да бъдат поставени основите за ново споразумение. Същевременно става дума и за огромни външни задължения, които Украйна вече едва може да погасява. Дискутират се две възможности - разсрочване на плащанията или частично опрощаване на дълговете. Страната е застрашена от неплатежоспособност с възможни лоши последици за финансовите пазари и най-вече за Киев. От избухването на кризата насам жизненият стандарт на украинското население се е понижил драстично. Изглежда, че украинците са отдалечени от един по-добър живот повече от когато и да било. И това е горчивата истина.
Една от причините е войната срещу подкрепяните от Русия сепаратисти в Източна Украйна. Страната не може да носи на плещите си увеличените разходи за отбрана, свързани с войната на Изток. Въпреки че хардлайнерите в правителството и в националния съвет за сигурност действат така, сякаш е възможно военно решение на конфликта. А военно решение няма. И не може да има. Това показват и военните поражения на украинската армия от последните месеци.

Няма военно решение

Натискът върху президента Порошенко нараства. Във вътрешнополитически план той демонстрира увереност в победата. Демонстративно се появява с военна униформа пред войниците. Вярно, че Украйна е застрашена и трябва да се отбранява. В Източна Украйна ескалацията расте. Стратегически важният град Мариупол е на мушката на сепартистите. Те могат да го атакуват всеки миг. Силата на един държавен глава обаче се изразява и в способността му за диалог и готовността му за компромиси. Петро Порошенко демонстрира тези способности главно в разговорите с чуждестранните политици. Пред европейците той настоява за политическо решение на конфликта. По този въпрос Германия и останалите европейски страни са единодушни. От една страна, Западът поддържа натиска върху Русия със санкции. Същевременно обаче трябва да бъдат водени преговори със сепаратистите. Друга алтернатива освен война не съществува. Сключеното преди три месеца примирие е повече от крехко. Само по-нататъшното осъществяване на договореностите от Минск обаче може да предотврати още по-големи кръвопролития.

Борбата срещу олигарсите

Само по този начин може да бъде постигнато политическо и икономическо стабилизиране на цялата страна. Все още корупцията и непотизмът доминират в ежедневието. Богати олигарси от различни политически лагери все още дърпат конците и контролират ключови индустриални клонове. Създава се впечатлението, че те стоят над правото и закона. Досега в Украйна изобщо не може да се говори за пробив в борбата срещу това най-голямо зло. Затова с основание расте и критиката към правителството. Премиерът Арсений Яценюк е главен обект на тази критика. Много украинци го обвиняват в нежелание за провеждане на реформи. Множат се и гласовете с призиви за оставка. А Порошенко? Той продължава да се колебае. Преди всичко когато става дума за орязване на властта на олигарсите. Може би защото и той самият е един от тях? Когато беше избран за президент, той обеща да се раздели с бизнеса си. Досега обаче това не се е случило. Ако Петро Порошенко действително иска по-добър живот за своите съграждани, трябва да засили борбата срещу олигарсите. Освен това президентът има нужда от един правителствен ръководител, който стои твърдо на негова страна по този въпрос.