ЕС проумява, че демокрацията е по-важна от пазарите и парите

"Повеят на гръцкия вятър ще се понесе в Испания, Италия, Франция, Португалия, вероятно и във Великобритания"
"Чрез Гърция Европа се завръща към демокрацията, чрез България - към политическото робство"
"Ако "входът" на Гърция по-късно е в БРИКС, от Гърция принудително ще излезе НАТО"

- Очаквахте ли такъв резултат на референдума в Гърция, проф. Дуранкев? Как да го разчитаме?
- Три са големите изненади на гръцкия референдум. Първо, че мнозина "демократи" от България и други страни членки на ЕС възразиха на правото на суверенния гръцки народ да си каже думата за споразумението, с което се дискредитираха. Второ, че едва малко над 60 на сто от гърците излязоха да гласуват за нещо, което ще има съдбоносно значение за всички граждани на страната и ще има последици десетилетия напред. А това нещо подсказва и неяснота за бъдещето. Трето, че се намериха над 30 на сто, които гласуваха "За" подписването на тежкото споразумение. Явно водени от принципа "По-добре последни - след България - но в ЕС, отколкото първи извън съюза".
"Най-изненадани" от резултата останаха грантовите социологически агенции и обслужващите олигарсите - неправителствени организации с идеална цел и материален интерес.
- Отзвукът в Европа и по света - какъв е примерът, който дават гърците и какво означава той в политически план?
- Референдумът изигра своята най-важна роля - всички страни членки на Европейския съюз проумяха, че демокрацията е нещо по-важно от пазарите и финансите и че те - особено финансите - не могат да се изключат априорно от решенията на обществото. За българските граждани остава удивлението, че в нашата страна ще има референдум за второстепенен въпрос: дали всеки свободен човек да бъде пожизнен роб на изборите. Свободно "длъжен" да гласува за политически стоки, които не харесва. Чрез Гърция Европа се завръща към демокрацията, чрез България - към политическото робство.
- В икономически и финансов план - какво означава категоричното гръцко НЕ за бъдещето на еврозоната, ЕС и политиката на остеритет, която се прилага към различни държави?
- Видя се, че в икономически аспект ЕС е "съюз" на конкуриращи се национални стопанства, участващи в една епична битка за изземване на пазари по принципа "Всеки срещу всички и всички срещу всеки". В социален аспект ЕС е "съюз" на общества, каращи на три скорости. Във финансов аспект ЕС е "съюз" на борци против висока инфлация и "За" строга бюджетна дисциплина на париите, не на олигарсите. В международен аспект ЕС е "съюз", чиито шефове подготвят Трансатлантическото споразумение, което ще убие част от европейския дребен и среден бизнес.
Всичките "аспекти" на съюза и неговите върховни комисари са приемливи за "центъра" и оспорвани от гражданите. "Аспектите" са всъщност продължение на класовата борба с брюкселски средства. Олигарси с разпасани колани и народи с примки на шиите. "Остеритетът", заедно със съпътстващите го ниски корпоративни и "плоски" данъци, са илюстрации на нарастващата власт на едрия (най-вече: финансов) капитал. Разбира се, и на напазаруването на партии и политици, които да прокарат корпоративните интереси. За съжаление - и до върха на ПЕС. Но "ветровете на промените" задухаха от юг, ще духат и през България, ще преосмислят и самия СЕ.
- Какви са вариантите оттук нататък пред правителството на СИРИЗА? Как тълкувате оставката на финансовия министър Варуфакис?
- СИРИЗА застава още по-стабилно след референдума, а г-н Ципрас ще мери сили за "човек на годината" в света, който е посмял да се опълчи на едрия международен финансов капитал. Единственият, който може да му съперничи, е също без вратовръзка - папа Франциск.
Мисията на г-н Варуфакис приключи с демонстрацията на твърда принципност и минимални отстъпки. Но чрез грантовите медии в ЕС той бе сведен до нивото на Сатана в човешки облик, Путин с гръцки паспорт, Бин Ладен - взривяващ честните финансови пазари. Затова Варуфакис ще бъде заменен от друг преговарящ с различна физиономия, но със същия спартански дух.
- От ЕС, Берлин и Брюксел обещават трудни преговори за ново споразумение, Русия също се обади, като заяви, че ако Гърция напусне еврозоната, е добре дошла в БРИКС. Според вас на този фон как би постъпила Европа в случая?
- От финансовите пазари и общия европейски пазар отиваме към геополитиката. Ако Гърция "излезе" от еврозоната, а после и от ЕС, ще "влезе" там, където ще й е най-сигурно и най-изгодно. Затова Брюксел и Берлин тананикат за "трудни", но не невъзможни (!) преговори, а САЩ мълчат едностранно. Ако "входът" на Гърция по-късно е в БРИКС, от Гърция принудително ще излезе НАТО. Ето основният аргумент за тезата, че компромисно споразумение ще има. НАТО знае как да се разширява, но никога няма да се свива. Апетитът идва с яденето, а демокрацията - с танковете от САЩ.
- Ако натискът с банките и ограниченията продължи и се стигне до предсрочни избори в Гърция, как виждате развитието на ситуацията - и там, и в отзвука в Европа?
- Гърция вече има избран път с леки допустими отклонения. Но повеят на гръцкия вятър ще се понесе в Испания, Италия, Франция, Португалия, вероятно и във Великобритания. На преден план ще излизат все по-радикални движения. Едното - от социалния спектър, другото - от крайно националистическия. Първото е за предпочитане пред второто, примерите от етнически чистото (с извинение!) Косово и "демократизираната" (с второ извинение!) Украйна ще са задълго обици на ушите на евробюрократите. Колкото по-често се дърпат ушите на Брюксел, толкова по-добре за демокрацията и толкова по-зле за финансовия империалистически капитализъм.
- Според вас ще бъде ли сериозно засегната България от гръцката банкова и финансова криза?
- Тепърва ще си проличат какви ще бъдат ефектите. Със сигурност може да се каже отсега обаче, че преговорите на Гърция ще бъдат продължителни и мъчителни и че ще трябва по някакъв начин самият ЕС и Европейската централна банка да реагират на всички държави като Гърция, които са изпаднали в тежки затруднения и които ще трябва да плащат десетилетия напред дългове, разбира се, вече без едно такова солидно участие и натискане от страна на Международния валутен фонд, и промяната със сигурност ще тръгне и в България.     Гръцките банки, които са в България, няма да имат някакви притеснения, българите не са в момента в някаква паника да теглят своите лични спестявания, България не е пред банкрут и това означава, че не толкова икономически, колкото социално и политически ехото ще заглъхне в България през тази и през следващите години.
- Възможно ли е да се стигне до оскъпяване на дълговете ни заради ситуацията в Гърция?
- Ние пряко не се влияем от гръцката криза, но косвено може да се повлияе, защото от едно решение на Конституционния съд, че едно такова пасуване на нов дълг, каквото беше поето - 18 и половина милиарда в България, не е минало по законовия начин. Това нещо може да повлияе и българите, всички български граждани ще бъдат разтревожени от набутването на този дълг, защото той ще се плаща и от това, но и от следващото поколение.