Пазар по американски

Демокрация, пазар, равен старт, свободна конкуренция. С такива неща ни омайват четвърт век задокеанските ни "приятели". Не забравят да добавят, че в новите условия ще успеят по-добрите, по-умните и най-способните от нас. Слушам ги и ми става едно възторжено, атлантическо и оптимистично някак. Гледам ги обаче какво правят и се чудя на кое да вярвам. На онова, което декларират на думи, или на другото, което вършат в действителност. Защото второто няма нищо, ама нищо общо с първото. 
Точно тези, които се кълнат всеки ден в свободната конкуренция и славославят неуморно пазара, направиха и невъзможното да си осигурят привилегирована позиция на него. С подписаните през 2001 г. дългосрочни Споразумения за изкупуване на електроенергията американските ТЕЦ-ове поставиха себе си пред скоба. Така игнорираха и пазара, и конкуренцията. Играта по правилата оставиха за нас. За тях те не важат.
Вчера стана ясно, че новата 5% такса, която ще се събира от всички производители на ток, за да се намали финансовият дефицит в Националната електрическа компания (НЕК), ще подмине американците. Вместо и те да плащат наравно с всички останали производители, за тях ще плаща... НЕК. Сиреч - пак от нас. Понеже така било по договор. И понеже възвращаемостта на инвестициите ние сме им гарантирали. Призна го с половин уста вчера председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов.
И излиза, че свободният пазар и конкуренцията са само прах в очите на такива като нас, които трябва да плащаме и да си траем като балъци, когато ни пробутват за чиста монета пазар с привилегии по американски. Ами ако откажем?