"Гаранция за младежта" - гаранция Франция

Гаранцията за младежта е нов подход за борба с младежката безработица, който дава възможност на всички млади хора под 25 години - независимо дали са регистрирани в службите по заетостта или не - да получават качествено конкретно предложение в рамките на 4 месеца, след като са напуснали формалното образование или са останали без работа. Това предложение трябва да бъде за работа, чиракуване, стаж или продължаващо обучение и да е съобразено с нуждите и положението на всеки. Така бе прокламирана европейската идея, която не подмина и България с нейния голям брой нито учещи, нито работещи младежи - над 160 000. 

Малко история

Страните от ЕС подкрепиха принципа на гаранцията за младежта през април 2013 г. Европейската комисия помогна на всяка страна от Евросъюза да разработи свой национален план за изпълнение на гаранцията за младежта и да започне прилагането му. По данни от доклад на МОТ общите разходи за създаването на схеми за гаранция за младежта в еврозоната възлизат на 21 млрд. евро годишно, което е равно на 0,22% от БВП. Бездействието обаче ще струва много повече, са пресметнали експертите. Младите хора, които не работят, не учат и не се обучават, струват на ЕС 153 млрд. евро годишно (1,21% от БВП) във вид на пропуснати ползи, печалби и данъци, сочи доклад на Eurofound за младежката безработица.
Националният план за изпълнение на европейската гаранция за младежта 2014-2020 г. е актуализиран с решение на Министерския съвет от 28 април 2014 г. Той ще се реализира поетапно. За младежите, регистрирани в бюрата по труда, предложение ще бъде отправяно до края на 4-тия месец от регистрацията им. Младежите, които не работят и не учат, и не са регистрирани в бюрата по труда, ще бъдат информирани относно възможните услуги, които могат да ползват след регистрация в бюрата по труда, в срок до един месец след получаване на индивидуалните им данни и адрес за кореспонденция. Младежите без работа до 29 години са над 75 000 души, 35 000 са до 25 години. Една трета от младежите до 25 години влизат в бюрата по труда, за да се регистрират като безработни. Страната ни има достъп до 220 млн. лв. евросредства за мерки за младежка заетост.
Но както се казва - младежка гаранция - гаранция Франция. Преди дни в България бяха представители на Европейската сметна палата и генералният директор на Главна дирекция "Заетост, социални въпроси и приобщаване" на Европейската комисия Мишел Сервоз.

Гостът ни потупа по рамото

за това, че имаме много голяма усвояемост на средствата. Усвояемост има, но резултатите са нулеви на практика. В началото на програмния период младежката безработица е била 19%, като заложената цел е била спадането й до 16%. Въпреки усвоените средства по програмите за младежка гаранция и парите от Европейския социален фонд обаче, през 2013 година младежката безработица у нас стига цели 28,4%. В момента е около 22%, според социалния министър Ивайло Калфин е спаднала с 2% спрямо миналата година. За новия програмен период националните ни цели са далеч по-амбициозни - от 61% общата заетост да скочи на 64%, а в първите две години да бъде осигурена работа на 22 000 младежи до 29-годишна възраст. Как ще стане това е трудно да се каже, но едва ли само европейските пари са достатъчни. За да ти дадат, трябва и ти да дадеш, а по стар български обичай, колкото и сладки обещания да се дават, реалността е далеч по-непредсказуема при криза и липсата на работни места. Министър Калфин избра най-лесното - призова проблемът с младежката заетост да стане всенародно дело - от образователната система през възможностите за трайна реализация на пазара на труда и открояване на по-ясни перспективи за кариерно развитие до семейството. Прибавете още служби по заетостта, центрове за професионално ориентиране, институции за обучение, служби за подпомагане на младежта, предприятия, работодатели, профсъюзи и др., за да се види, че

много баби невинаги отглеждат румени деца

Както каза самият Калфин, важни са образованието, структурните промени и генералното преодоляване на пропастта между търсене и предлагане на работа в България. Както и липсващата засега мотивация за младите хора по заплащането и възможностите за кариерно развитие. "Програмите за субсидирана заетост не биха могли да предложат значително по-високи заплати на младежите, тъй като евентуално повишаване на заплащането за целево привличане на младежи ще доведе до дестабилизиране на общата икономическа обстановка. Не е приемливо младежи, които нямат опит, да получават значително повече от работещи с опит и практика. В днешната икономическа обстановка подобна мярка не би била ефективна", категоричен беше още министърът.
А иначе схемите за младежка гаранция показват, че при добри национални решения не закъсняват и добрите резултати. Според оценка на Eurofound през 2011 г. 83,5% от търсещите работа младежи във Финландия са получили успешна оферта в рамките на 3 месеца, след като са се регистрирали като безработни. С изготвянето на персонализирани планове за младите хора в крайна сметка безработицата е била намалена.
Миналата година председателят на "Младежки форум 21-век" към КНСБ Даниела Алексиева оповести резултатите от анкетно проучване "Информираност на младите хора за реализацията на Европейската гаранция за младежта в България", според което
 
основен проблем е липсата на информираност

на младите хора за съществуването на такава гаранция и за възможностите, които те могат да получат от нея. 60 процента от анкетираните казват, че въобще не са информирани за нея, около 30 процента са информирани до някаква степен и около 10 процента са запознати по-задълбочено и знаят някакви конкретни неща. Голяма част от безработните младежи въобще не намират за нужно да се регистрират в бюрата по труда, а предпочитат да се информират за работа от други специализирани сайтове. В страната ни няма ефективни мерки, насочени към нерегистрираните в бюрата по труда млади хора, включително роми, в съответствие с целите на младежката гаранция, сочи още проучването. Картината при работодателите е горе-долу същата, те също не са наясно с възможностите на програмата, признава и изпълнителният председател на Българската стопанска камера Божидар Данев. Той посочи също, че бизнесът търси предимно среднисти, а младите хора искат да се сдобият с висше образование и да работят като чиновници. Но той признава, че ниските заплати в реалния сектор (които зависят от работодателите) отблъскват младите.  
Преди седмица членове на Младежкото обединение в БСП направиха проучване в отделните области за реализацията на процедурата.
От 8000-те работни места по схемата "Младежка заетост" до момента са одобрени заявки на работодатели за близо 1800 работни места, обобщи председателят на младежкото обединение в БСП Вероника Делибалтова. В редица от бюрата по труда все още има свободни работни места по тази схема, което означава, че все още има млади хора, до които информацията за възможностите не е стигнала или смятат, че предоставените работни места не са достатъчно атрактивни за тях. Като цяло събирането на информацията бе сравнително трудно. Резултатите показват, че много малко хора са назначени по програмата в първия етап, който приключи в края на септември 2014 г. Очаква се броят на заетите младежи до края на годината да бъде под или около 1000 души. До момента са започнали работа около 500 в цялата страна. Подадените молби на работодатели във втория етап са много повече в сравнение с първия, очаква се процесът да се засили след края на втория етап, който приключва в средата на юли. Работодателите са били слабо информирани за възможностите, които програмата дава и като

резултат е слабият интерес

който те са проявили след стартирането й. След края на втория етап ще е ясно окончателно колко са били назначените младежи през първия етап и колко се очаква да бъдат назначени след втория.
Политическите изводи, които могат да се направят, са следните, каза още Делибалтова:
- Процедурата по съгласуване на всички документи е много бавна и изцяло централизирана, тъй като всички документи от страна на работодателите се изпращат до Агенция по заетостта в София, където одобренията на заявленията се бавят повече от месец. Това би довело до цялостно забавяне на програмата и изпълнението на нейните цели.
- Като цяло работодателите и младите хора, търсещи работа, са слабо информирани за възможностите по тази схема, което показва, че основните институции - Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта не правят необходимото, за да допринесат за реализирането на тази схема, която беше разработена във връзка с европейската мярка "Гаранция за младежта".
Тази мярка беше въведена на европейско ниво за насърчаване на заетостта сред младите хора и връзката им с пазара на труда поради високите нива на безработица сред младите в Европа, припомни Делибалтова. "Гаранция за младежта" е успех за Партията на европейските социалисти и за БСП, защото именно ние поставихме младите безработни на фокуса на европейските и национални институции, каза тя. Благодарение на социалистите се отпуснаха целеви средства именно в подкрепа на младите хора. Въпрос на технология и ангажираност от страна на държавата е тези средства да бъдат качествено усвоени, а вече една година резултатите показват забавяне на процесите и неинформираност у хората за възможностите. Това е недопустимо, когато заетостта и доходите са най-важният приоритет за българите, категорична е Вероника Делибалтова.
Неотдавна Европейската комисия предложи още през 2015 г. да бъдат отпуснати 1 млрд. евро по линия на младежката заетост. Предварителното финансиране, което държавите членки ще получат, за да стимулират младежката заетост, ще се увеличи 30 пъти. Това е крачка в правилната посока, но ние ще продължаваме на настояваме за увеличаване на средствата за младежка заетост, заяви председателят на ПЕС Сергей Станишев. Обхватът трябва да се разшири до всички младежи до 30-годишна възраст според него. Социалистите ще подкрепят предложението в Европейския парламент и в Съвета, за да влезе в сила възможно най-скоро. Важното е да не изпуснем отново влака. Личи си, че не липсата на пари от ЕС ни спират,

пречат ни чисто нашенските ни неразбории

незаинтересованост, нежелание да си усложняваме живота, да търсим онова образование, които ни е нужно и което ще върне някои стари традиции, а няма да следва сляпо само повелите на едни или други европейски повеи по други географски ширини. Нужно е да си разтвори и кесията нашето правителство точно сега, защото европейските програми и европейските средства са с цел да подпомагат, а не да заместват националната политика. Пък и ако се отвори повечко кесията, ще има и повече мотивация за младите, които знаят, че бедността не е порок, но днес далеч не се живее само с народни мъдрости... И ако Европа е силно заинтересована от бъдещето на своите млади, това за нас е дваж по-важно заради самите нас, пенсионните ни фондове, демографията, икономиката като цяло. За всичко това се заслужават усилията навреме най-напред от тези, на които това им е работата и за което получават заплати. Над тях трябва да има контрол, но не по сиромахомилски, а с натиск и материална отговорност. Пък не е зле да се поучат и от опита, който има вече в ЕС. За това ноу-хау пари не трябват.
Колкото до парите - усвояването им е хубаво нещо, стига срещу това да стои някакъв резултат. Ние засега само усвояваме. На практика се получава следното: държим 6 месеца младите на "хранилката" с минимална заплата - после ги пускаме да се "развиват", като отчитаме с тях бройката на намалелите безработни. Както например отчитаме сега с 10 000 по-малко млади безработни за година. Схема, която се проиграва най-вече преди избори. А през това време бизнесът ще продължи да търси тъй нужните му кадри, а младите ще търсят или сивия сектор, или близките кръчми. Ако останат в България.
Затова и младежката ни гаранция е като гаранция Франция.       


Агенция по заетостта уточнява:

Схемата по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. се изпълнява от Агенцията по заетостта на територията на цялата страна. Тя ще осигури стаж и обучение на работното място на 8000 младежи на възраст до 29 години включително. Схемата "Младежка заетост" дава възможност на работодателите да наемат младежи в две основни направления:
Стажуване: работодателят или определен от него служител да изпълнява ролята на наставник на наетия по схемата младеж. Целта е максимално усвояване на практически умения по придобита професия или специалност в рамките на стажа;
Обучение по време на работа: по време на работния процес тече и обучение на служителя по определена професия или специалност, като за целта се предвижда работодателят или определен от него служител да изпълнява ролята на наставник на включения в обучение по време на работа младеж.
И в двата случая, ако настоящият адрес на младежите е различен от населеното място на работа, се осигуряват средства за транспорт от и до работното място за първия месец от стажа/обучението.
На работодателите, които осигурят стажуване по схемата, ще бъдат покрити разходите за:
възнаграждения в размер на минималния осигурителен доход за съответната основна икономическа дейност и квалификационна група професии за съответната година, към която се отнася разкритото стажантско място;
здравните и социалните осигуровки на младежите за срок от 6 месеца.
Ако след изтичането на стажа младежът остане на работа и сключи безсрочен трудов договор, на работодателя ще бъдат допълнително покрити разходите за социално и здравно осигуряване за срок от още 6 месеца. Разходите за възнаграждението на наставника по време на стажуване няма да бъдат покрити от схемата и остават за сметка на работодателя.
На работодателите, които осигурят обучение по схемата, ще бъдат поети разходите за:
възнаграждения на наетото лице в размер на 90% от минималната работна заплата за страната;
разходите за здравни и социални осигуровки за срок от 6 месеца.
Разходите за възнаграждение на определения от работодателя наставник ще бъдат поети от програмата (1/2 от минималната работна заплата за страната).

Вероника Делибалтова