Бетонът и стъклото остават в миналото

Чухте ли за плановете и конкурсите на Софийската община за обновяване на Борисовата градина? Този парк, в който са израснали поколения софиянци, често го наричат "белите дробове на София". И когато се разбра за обявения конкурс, много столичани скочиха като ужилени. Хората с право се разтревожиха, че се подготвя унищожаването на Борисовата градина. Това, което се разбра от медиите, наистина си беше тревожно. Някои от проектите, например, предвиждаха изграждането на увеселителни съоръжения и какво ли още не. Столичани обаче бяха категорични - паркът трябва да е парк, има достатъчно много други места, където да се прави печалба. Успокоително прозвуча новината, че в крайна сметка е спечелил проект, който не допуска ново строителство, премахване на растителност и безконтролно нахлуване на автомобили в Борисовата градина (нещо на което сме свидетели в наши дни).
Някога чужденците наричаха София град-градина. И столицата ни наистина беше такава, сега обаче бетонът измести зеленината. И софиянци започнаха да стават чувствителни, дори когато се посегне на градинка, да не говорим за парк. Неоспорим факт е, че животът върви напред, че старото отстъпва място на новото, че никой не може да спре прогреса, но също така е факт, че някои народи съумяват да съчетаят старото с новото, да построят новото, без да разрушават старото.
Истината обаче е, че много градове в света през последния век се преобразиха напълно. Ето, например, няколко снимки на известни градове днес и преди няколко десетилетия.
Гледката е поразяваща, нали? Първата мисъл, когато видиш тези снимки, е колко се е променил светът само за някакви си 50-100 години. Колко напред е отишло човечеството. След това обаче неволно се замисляш: всички тези градове неизвестно защо са си заприличали като близнаци. Някъде далеч в миналото е останало неповторимото, уникалното, което носи в себе си всеки един град. Днес всички те са направени като под индиго - с небостъргачи, с много бетон и с още повече стъкло.
В наши дни неизвестно защо се смята, че градовете трябва да бъдат нещо като "Дисниленд" за възрастни. В такива градове е висока концентрацията на населението, има развита транспортна инфраструктура, а хората живеят в малки апартаменти в небостъргачи.
Именно в такива са се превърнали големите мегаполиси в света. Днес те са големи паркове за развлечения и се състезават кой ще има повече скъпи заведения, луксозни хотели и префърцунени бутици.
  Истината обаче е, че нормалната средна класа търси съвсем друго - тя не иска нищо от това, което й предлагат мегаполисите, тя отива там, където жилищата не са скъпи, но пък са функционални, където може спокойно да отглежда децата си, където въздухът е по-чист и където може да си намери интересна работа. Почти 80% от американците, които са от средната класа, например, предпочитат да живеят в собствени къщи в покрайнините на големите градове. Всъщност оказва се, че най-модерните проекти за градско развитие са престанали да отчитат нуждите на обикновените хора.
Разбира се, не всички се хвърлят към бетона и стъклото безразборно. Френската столица, например, от 1970-те години прие ограничения, които забраняват строителство на високи сгради в центъра на Париж. Много от парижаните смятат, че небостъргачите в историческия център на града ще го загрозят. Освен световноизвестната Айфелова кула единствената висока сграда в централната част на Париж е построената през 1973 г. 59-етажна кула "Монпарнас", висока 210 метра. Друг въпрос е, че и сред французите има доста такива, които си мечтаят за небостъргачи, за бетон, стъкло и много светлини.
За разлика от Париж в Лондон няма ограничение за максимална височина на сградите, но има изисквания за запазване на гледката към исторически сгради откъм стратегическите места близо до реката и на околните хълмове, нещо като "визуални коридори". Панорамните гледки към Сейнт Пол, към парламента, към Тауър и Бъкингамския дворец от места като Хълма на парламента се смятат за защитени.
Разбира се, стремежът към бетона и стъклото не е подминал и англичаните. Именно небостъргачът Уоки-токи направи Лондон за смях пред цял свят. Сградата се превърна в опасна лупа заради огледалната си фасада. Преди две години Уоки-токи, чието строителство струва повече от 200 милиона паунда, беше посочена като виновник за "разтопяването" на паркирана отсреща кола "Ягуар", която се паднала във фокуса на отразената като от параболично огледало слънчева светлина. Температурата около това място се повишава неимоверно и буквално разтапя задната част на огледалото, страничното стъкло и емблемата на колата, паркирана там за два часа. Фокусираната слънчева светлина, отразяваща се от вдлъбнатата огледална повърхност на лондонския 37-етажен небостъргач създава условия, подобни на тези в пустинята Гоби. От офисите наоколо също се оплакват от ярката отразена светлина, която е заслепяваща.
Бетонът и стъклото обаче постепенно започват да отстъпват позиции. В Нова Зеландия и Чили, страни с висока земетръсна активност, отдавна се строи с естествени материали, тъй като те са далеч по-устойчиви при трусове. В Европа, Австралия и Америка скептицизмът към този вид строителство също вече е преодолян. В Германия фирмите за екостроителство са над 1000. В страната все по-често от непечена глина се строят и обществени сгради - училища, болници, църкви.
Съвременните европейски архитекти все по-видимо се завръщат към природата. При това без да се отказват от високото строителство. Във Финландия, например, успешно се развива многоетажното... дървено строителство. Новите сгради се строят на основата на стари традиции, с използването на модерни технологии, от масивни дървени блокове. Оказва се, че 43 процента от многоетажните жилищни сгради в страната са направени от дърво. Повече има само в Швеция - там те са 80 процента. Наскоро във Финландия стартира проект, наречен "Модерен дървен град". Една трета от финансирането му поема министерството на промишлеността на страната, останалите средства ще се осигуряват от града, пожелал да участва в програмата. Вече 53 градове са изразили такава готовност. А финландските архитекти междувременно са замислили изграждането на осеметажни дървени сгради.
Излиза, че дървеното строителство във Финландия вече е на ново ниво: градовете на бъдещето съвсем не са стъкло и бетон, а доброто старо дърво.


Москва през далечната 1896 година

Москва в наши дни


Монголската столица Улан Батор през 50-те години на миналия век

...и днес


Столицата на Китай Пекин в средата на миналия век

Пекин сега


Найроби, Кения, 1960-те години

Найроби днес


Абу Даби, столицата на ОАЕ, 1975 година

...и днес


Джакарта, Индонезия, средата на миналия век

Индонезийската столица днес


Столицата на Южна Корея Сеул през 1950 година

Днес Сеул е неузнаваем


Сидни, Австралия, 1950 година

Сидни днес


Хонконг, Китай, 1960-те години

...и днес


Форталеза, Бразилия, 1970 година

Форталеза в наши дни


Печално прочулият се небостъргач в Лондон Уоки-токи

Най-високият във Финландия дървен жилищен комплекс Puukuokka в град Ювяскюля се състои от 6-8-етажни сгради. Засега е реализирана първата от тях, а строителството на останалите трябва да завърши през следващите две-три години. В комплекса ще има 150 апартамента с обща площ от близо 10000 кв. метра


В социалните мрежи е особено популярна къщата на архитекта Богдан Брашов от сламени бали, чиято цена не надвишава 2000 лева. Специалистът въвежда в Румъния концепция, която вече се използва широко в Америка