Ние сме страната с най-неравномерно разпределение на доходите

Проф. Катя Владимирова е университетски преподавател и изследовател в областта на икономическото, социалното развитие и политики по пазара на труда, управление на човешките ресурси,  равнопоставеност и недискриминация. Родена е в с. Долна Златица, област Търговище. Завършва Висшия икономически институт "Карл Маркс" в София, работи 20 години в изследователски институт на Държавния комитет по планиране, а по-късно като главен секретар и парламентарен секретар на Министерството на труда и социалните грижи. В последните две десетилетия е професор в УНСС, чете лекции по "Управление на човешките ресурси" в НБУ и др. Дългогодишен сътрудник на изследователския институт на БАН в областта на демографските изследвания. Гост-професор на Университета Париж 8, на Университета "Le Mirail" в Тулуза и др.
Работи по редица международни проекти като изследовател, съкоординатор и ръководител на българския екип и като експерт на Съвета на Европа. Има над 150 публикации на български, френски, руски, английски, испански, китайски език.
Идеята, зад която стои и защитава: "Трудът е в  центъра на човешкия живот и в прогреса на всяко общество, той създава човека  и осмисля неговия живот..."

"Високата степен на неравенства нарушава все по-често социалния мир"

- Проф. Владимирова, наскоро бяхте лектор на конференция по проблемите на неравенствата и борбата на солидарните общества срещу тях. Световноизвестни учени и Нобелови лауреати свързват неравенствата с капитализма и с процесите на глобализацията напоследък. Нашите неравенства какво подсказват?

- Непрекъснато се провеждат различни по своя обхват и методология изследвания в областта на неравенствата и бедността. Томас Пикети, директор на висшето училище по икономика в Париж, твърди в книгата си "Капиталът в ХХІ век", че неравенствата са свързани с капитализма - доколкото средната норма на печалбата за капитала нараства значително повече и по-бързо в сравнение с общите темпове на икономически растеж. Добра обосновка за това са данните - кой спечели от последната финансова и икономическа криза: финансовият капитал, богатите, а бедните станаха по-безнадеждно бедни, хората със средни доходи - значително обедняха. Почти по едно и също време  двама от големите икономисти на нашето съвремие  публикуваха книги по темата: Стиглиц - "Цената на неравенството", а Франсоа Бургинион - "Глобализацията на неравенството". Нобеловият лауреат Амартия Сен извежда и отстоява тезата, че борбата и изходът от бедността са свързани с намаляване на неравенствата чрез изграждане у всеки един човек на капацитет, потенциал, възможности за справяне. Тоест, трудоспособните да не бъдат пасивни участници в разпределението и да получават социални помощи, а да са активни - да участват в производството и в справедливото разпределение на резултатите от него.

- Да се върнем към проблема на наша почва.

- Не е тайна, че населението на страната ни е все по-силно поляризирано по доходи, стандарт и начин на живот, по възможности за промяна. Задълбочават се неравенствата - по отношение както на размера и сигурността на получаваните доходи, така и по притежаваните възможности за развитие и достигане на по-високо качество на живот. Високата степен на неравенства и противопоставяния на тази основа нарушават все по-често социалния мир и застрашават бъдещето на държавата и нейните граждани. Неравенствата имат естествена основа, а оценката за тях - обективен и субективен характер, имат различни измерители - обективни и субективни, индивидуални или групови усещания. В основата на оценката за тях е преди всичко сравнителният подход с други групи население и държави, с предшестващ етап от живота, с другите около нас. Официалните статистики и провежданите изследвания по страни и от международни институции най-често използват т. нар. Коефициент или Индекс на Джини; съотношението между доходите на най-богатите 20% и на най-бедните 20%; дял на живеещите под официално определена за периода линия на бедност или социално изключване и др.

България е страната с най-неравномерно разпределение на доходите в Европейския съюз, с най-голяма разлика в получаваните доходи от труд и с още по-големи разлики в стандарта на живот. По данни на Евростат най-богатите 20% от населението у нас през 2013 г. са получили 42,1% от националния доход. В повечето развити икономики на Стария континент състоятелната една пета от населението получава 35-38% от дохода.

Някои анализатори са склонни да дават обяснения, че се получава така защото получаваните и разполагаемите доходи от населението в България например като цяло е твърде нисък и поради това малко по-добре заплатените специалисти "натежават". Или че масата от населението е необразована или мързелива и взима толкова, колкото заслужава. Или че са много безработните, икономически неактивните, тези, които имат ниско образование и по принцип нямат професионална подготовка, когато работят, са недисциплинирани, нископроизводителни, мързеливи... Но много  от тези български граждани, когато емигрират в чужбина, получават често несравнимо по-високи доходи и  работят по-производително и интензивно! Дали проблемът не е в управлението на труда и по-справедливото разпределение на резултатите от него?... Твърде много у нас се подценява ролята и отговорността на управлението на всички равнища! Например - за развитието на икономиката и на производствата с по-висока цена на труда, в предприятията - за по-голяма справедливост в разпределението на доходите и печалбата и други.

Неравенствата се задълбочават, нарастват и особено при финансови и икономически кризи. Не намаляват и от включването на страната в ЕС, нито от използването на значителните ресурси по многото оперативни програми, проекти и други, финансирани от бюджета на ЕС. Нарастват неравенствата между държавите в ЕС, между тези от бившите социалистически държави, между регионите и общините в страните, между работещите и неработещите. През 2006 г. неравенството в България е на средно европейско равнище: най-богатите 20% от населението получават 38,7% от дохода, при средно за ЕС 38,2%. През 2011 г. неравенството в разпределението на дохода е 6,1 пъти (между най-ниския и най-високия) и въпреки че се отбелязва известно намаление спрямо 2010 г., стойността остава твърде висока и е над средната за ЕС. Делът на живеещите в бедност или социално изключване е 49,3%, за младежите между 15-24 години е 51,3%, за младежите общо между 15-29 г. е 48,7%. Рискът от бедност е най-висок за тези до 18 години (28,2%) и за населението в надтрудоспособна възраст (28,2%).  

Данните от наблюдението "Статистика на доходите и условията на живот" (EU-SILC) за ситуацията в България през 2013 година сочат, че при линия на бедност общо за страната от 285,92 лв. средно месечен доход на лице от домакинството, под прага на бедност са 1 527,5 хил. лица, или 21% от населението на страната.

Налице е значителен ръст на неравенството през годините на прехода към пазарна икономика. Като съотношение между доходите на най-богатите 20% и на най-бедните 20% за времето на социализма  стойностите са от порядъка до най-много 3 към 1 при най-неблагоприятни допускания. През последните 10 години това съотношение в България варира от малко под 4 до над 6,5 към едно (най-високите стойности, измерени от Евростат през последните години).    Най-ниските стойности сега са за скандинавските страни и в някои бивши социалистически страни и варират от 3 до 3,5 към едно. Пред намаляване на доходното неравенство са Литва, Полша и Ирландия. В България, Испания и Румъния, обратно -  се наблюдава силно финансово разслоение. Истинските доходи на сегашните много богати обикновено не попадат в обичайните проучвания и съответно не стават част от изчисляването на нито един индикатор за неравенство. Под официалната икономика също кипи друга, с ненапълно уточнен размер.

- Като че ли всички статистики и проучвания у нас за жизненото равнище се приемат "за сведение", а възможните промени остават на заден план, след като и с просто око се вижда, че вече просто няма накъде...

- Изборът на подход за оценка и управление на неравенствата се предопределя от мащабите и дълбочината на проблема с неравенствата и бедността, както и от политиките за справяне с големите неравенства и бедността. Т.е. дали социалната държава (по Конституция!) ще акцентира или избере за справяне с помощите за бедни, с определяне на границата на бедността, размера на социалните помощи и други трансфери, социални помощи на домакинства, помощи за деца, социални пенсии и други; или инвестиране на сравнително ограничените ресурси, на усилия и средства към по-трудните и с дългосрочен ефект резултати - образование, заетост, осигуряване, активиране за участие в обществения живот и икономиката и други.

- Вие като експерт виждате ли кой подход би могъл да стане реалност при днешните мизерни  доходи и една нито истински капиталистическа, нито истински глобална българска икономика?

- Състоянието и проблемите са много тревожни, а тяхната продължителност и задълбочаване във времето ги прави изключително трудни за решаване. Изискват промени в най-трудно променящи се области - ценностната система на хората в България и особено на подрастващите. Изисква се развитието на национално отговорна и социална икономика, на икономика за всички; получаваните доходи от труд да са в съответствие с постигнатите резултати; повишаване рязко на качеството на образованието. И преди всичко - на качеството и морала в управлението и на управляващите...