Да оцелееш на инат

Бог високо, собственик далеко. Другото е борба за живот и сълзи на майки. Така може да се опише всекидневието на 200 жени от най-бедната част не само у нас, а и в целия Европейски съюз - Северозападна България. От близо половин година те оцеляват... на инат. И само те си знаят какво е да стоят толкова време без заплати, а междувременно да загубят и работата си. Да лягат и стават с тежестта на неизпълнените обещания от страна на шефовете си. И да обясняват на децата си защо не могат да сложат нищо за ядене на масата...
За съжаление те не са нито първите, нито ще бъдат последните сигурно. Макар че Кодексът на труда гарантира дори при финансови затруднения на работодателя работникът да получи минимум 60% от размера на брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Ако все още работи обаче, какъвто не е споменатият случай. Но в практиката дори тази гаранция си остава само на хартия. Ако ли пък някой работодател се "обърка" и я приложи, той "забравя" законната лихва, която дължи на наетия. Така се обезсмислят и малкото възможности, предоставени от закона. Освен това те са свързани с редица формалности, загуба на време, допълнително харчене на пари.
Каква е тази държава, която оставя поданиците си в това положение? Къде са Инспекцията по труда, социалното министерство, прокуратурата? Помним времето, в които премиерът лично идваше на място и се намесваше в казуси с неизплатени заплати на работници. Защо сега никой не идва при тези шивачки в Лом? Къде са фондовете за най-закъсалите, с които да им се помогне? Интересно каква щеше да е реакцията, ако това, което мори шивачките от Лом, се беше случило в Италия с италиански шивачки? Мамма миа!
Наскоро парламентът промени за Н-ти път овехтелия Кодекс на труда. И какво от това? И защо промените все бият по бедните работещи, а неполучаваните възнаграждения се признават под сурдинка. Открай време на знайни и незнайни работодатели у нас - в случая италиански собственици, се позволява да продължават да действат на принципа "Кодексът на труда, това съм аз". А българските им представители продължават да чакат и те превод от Италия - ама кога, не могат да кажат.
Да, криза е, времената са тежки в цяла Европа. Но защо неплатените чужди сметки все работниците трябва да ги плащат? Драмата с неизплатените заплати в страната продължава да стои неразрешена години наред. И ако подобни казуси като този в Лом не започнат да намират бързо решение, тя ще се задълбочава още. Егати държавата, на която инвеститори са хора, които разплакват жени и деца!