Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Септември 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Ципрас, жертвай любимата СИ РИЗА!

Иво Атанасов

18. Юли 2015 , брой: 163   1474   0



Пустият социализъм, вече четвърт век го няма, а още се оправдават с него! И то дори където никога не го е имало! За състоянието на Гърция са виновни комунистите, внушава ставащ все по-нагъл с поведението си банкер. Те лесно харчат готови пари, но не създават нищо. Лидер на реформаторите също подхвърля, че гръцките левичари не знаят как да извадят страната от кризата. И само той ли? Интернет прелива от задоволството на онези, според които наглото комунистче се опитало да рекетира Европа, но получило звучен шамар. Такива били комунистите: безсрамни крадци и безочливи измамници, които се чудят какво да правят, като свършат парите. Човек трябва да знае докъде да се простира в лъжите си, но комунист и мярка били несъвместими неща.
Комунизъм в Европа още не е имало, имаше "комунизъм", който си отиде отдавна. И който специално у нас едва ли има нужда от защита - достатъчно е да се види процентът на носталгията по предишното време, редовно регистриран от социолозите. Нямам и такова намерение, нито пък ми минава през ум да браня Ципрас, в чието политическо поведение много неща не приемам. Но не е приемлива и идеологизираната подмяна на причините и особено стоварването им върху гърба на онова, което трето десетилетие не съществува. Тя не би ни позволила да направим нужните крачки напред от нерадостното състояние, до което доведе страната ни повторният български капитализъм. А и дясното все още не е натрупало нещо, което лявото да изхарчи. Напротив, четвърт век се разпродава построеното през 45-те години. Дори главни прокурори отбелязват, че приватизацията у нас всъщност е грабеж. И вместо да развива и модернизира присвоеното, капитализмът го шитва по най-бързия начин и струпва парите в банките на онези, които ни залъгват, че "комунизмът" не бил създал нищо. Сякаш не са чули как даже премиерът Борисов заяви преди време публично, че би бил щастлив, ако успее да съгради поне частица от онова, което е постигнал Живков.
В Гърция пък никога не е имало нито комунизъм, нито "комунизъм". Нито пък Ципрас е комунист. На инициирания от него референдум тамошните комунисти не гласуваха с "охи", а пуснаха празна бюлетина. В южната ни съседка всичко - и хубаво, и лошо - е плод на капиталистическата система. А сегашната драма с кредитите - на няколко поредни правителства. СИРИЗА, която едва от половин година е на власт, наследи дългове за повече от 300 милиарда евро. Със сигурност и нейният кабинет не действа по най-удачния начин за тяхното разсрочване и частично опрощаване, но пък и не може да му се вмени отговорност за натрупването им. Това е важно да не се забравя и с оглед на ситуацията у  нас. България вече пое по трънливия гръцки път, нищо, че заплатите и пенсиите ни са в пъти по-ниски. Парламентът с днешното си дясно мнозинство гласува кредити за 16 милиарда лева. Следващият най-вероятно ще одобри още толкова, за да покрие борчовете на сегашния. Ето как ще влезем в дълговата спирала и в един момент ще почнем като гърците да работим само за лихвите. А ако някой ден дойде ляво правителство и се опита да преструктурира задълженията, дежурните оплаквачи веднага ще прехвърлят вината на отдавна отшумелия "комунизъм" и ще закаканижат, че "комунистите" знаят само да харчат, а не да създават.
Дълговите проблеми са тежки, но са само част от голямата драма. Жестокият въпрос е в състояние ли е капитализмът да преодолява при приемливи за народите условия присъщите си вътрешни кризи? Особено такива като Голямата депресия през 1929-1933 г. и започналата през 2008 г. глобална рецесия? Или това може да става само с множество локални и "само" две засега световни войни? Примери като гръцкия никак не са утешителни. Дори и когато се е обединил в структура като ЕС, капиталът не е способен да решава на минимална цена, нито да предотвратява кризите. А може би не иска? Европа на две скорости му е изгодна. Периферията се оплита в дългова примка и икономиката й почва да работи за високоразвитите страни. В тях се изнася голяма част от печалбата, като се предвиждат и остатъци за местните олигархични кръгове срещу задължението да крепят статуквото. А ако някой дръзне да го променя, му  налагат условия като при следвоенни репарации.
"Ето, давам ти и сакото си!", избухнал Ципрас към Меркел в разгара на инфарктните преговори. Не, човече, сакото не е достатъчно, макар да си го свалил от гърба си и да си го предложил. Трябва да жертваш любимата СИ РИЗА. Стане ли това, между центъра и периферията ще се възцари не само мир, но и любов. Скъпо платена, но все пак любов. Хайде, Ципрас, дай най-сетне бунтарската СИ РИЗА! Или вече си го сторил?

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"