Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

20 Септември 2018 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Памет

Душа горда, несломима от бедите

94 години от смъртта на Вела Благоева

Богомил Колев

21. Юли 2015 , брой: 165   2612   0
Снимка
Димитър Благоев и съпругата му Виктория, останала в историята с името Вела

Народната будителка Вела Благоева e първата българска социалистка. Тя живее и работи в две различни епохи от нашата история. Като млада учителка във Възрожденска България взема участие в най-напрегнатите борби за национално политическо и духовно освобождение. След това отдава силите си за създаването, укрепването и развитието на социалистическата идея и партия.
Вела Благоева, по баща Атанасова Живкова, е родена на 29 септември 1858 г. в семейството на буден търновски търговец, който след Кримската война загубва своето състояние. Учи и завършва образованието си в Габрово при известната родолюбива учителка Анастасия Тошева - руска възпитаничка и майка на бележития български военен деец и пълководец във войните на младата българска армия за защита на новосъздадената Трета българска държава - генерал Стефан Тошев. Анастасия Тошева й вдъхва любов към родния език, към руската литература, непоколебима вяра в неизбежното освобождение и в светлото бъдеще на поробеното отечество. В началото на 70-те години на ХІХ век Вела учителства в Берковица, Варна, Цариград и Търново. В разгара на Руско-турската война през лятото на 1877 г., без знанието на майка си, тя се озовава сред преминалите река Дунава руски войски при Свищов и се записва като доброволка. До края на войната

служи в болница

След Освобождението със стипендия на Славянското благотворително дружество Вела заминава да се учи в Русия. Завършва женските педагогически курсове в Петербург. Студентката Вела се увлича от героизма, себеотрицанието и народополезната дейност на руските народнички. Завръща се в България през лятото на 1881 г., учителства в Охрид, където организира женско дружество в защита на българщината против гръцкото влияние. От Охрид се премества в Битоля. Обръща се с писмо до министъра на просвещението Константин Иречек, в което излага своите идеи за преустройство на учебното дело в Македония с цел да може да се противостои на асимилаторската дейност на фанариотите, моли за парична помощ за организиране на печатница и издаване на вестник с прилаган от нея педагогически подлистник. Независимо от упоритата и високоблагородна дейност в края на годината тя е уволнена. Източниците съобщават, че със стипендия на Славянското благотворително дружество Вела отново заминава за Петербург. На една от вечерите, устройвани от българските студенти, тя се запознава с Димитър Благоев, който й направил силно впечатление с голямата си начетеност, ум и способности да излага и защитава своите възгледи. Между двамата се завързват много тесни връзки. Вела не успява да завърши престижните Бестужевски курсове. Поради сериозно заболяване в края на учебната година е принудена да се завърне в родния си град Търново. След като се възстановява, през лятото на 1884 г. постъпва като учителка в Образцовата девическа гимназия в София. На следващата година тук се завръща и Димитър Благоев, който е екстрадиран заради марксистка дейност в Русия.

Общата революционна дейност свързва Вела и Благоев

в семейство. В "Кратки бележки за моя живот" Д. Благоев признава: "Издържала е печатница в Шумен, някои издания, децата ми и мен, когато бивах без работа. С друга жена не бих могъл да живея, и то така, че да мога така всецяло да се посветя на обществено-политическата си дейност." Вела става отговорен редактор на сп. "Съвременний показател", а Благоев - редактор, под псевдонима Желязов. Около списанието се организира просветителна група, която води открита социалдемократична пропаганда. В третата книжка на списанието Вела Благоева публикува статията "По женското образование", в която поставя проблема за неравноправието между жената и мъжа у нас и за вредата от него. Още с първия си брой списанието заостря вниманието на българското правителство и на 20 юни Вела Благоева като отговорен редактор е уволнена от девическата гимназия. Списанието спира, тъй като избухва Сръбско-българската война. Вела се записва доброволка и заминава на фронта като милосърдна сестра. Д. Благоев също е мобилизиран.
След войната Вела и Д. Благоев учителстват в Шумен и Видин. Когато арестуват Благоев за обидно изказване срещу княз Фердинанд при неговото посещение във Видин, Вела протестира с телеграма до министър-председателя Ал. Стамболийски. Следва уволнение, осъждане на Благоев на три години затвор. Вела е преместена в Търново. И тук тя продължава още по-упорито да разпространява социалистическите идеи в девическата гимназия, създава социалистически групи в горните класове и ги свързва със социалистическата дружинка в града. В резултат на рапорт на директора на гимназията от юли 1891 г. до министъра на народното просвещение "За разпространение на деморализация на тъй наречения български социализъм между ученичките", следват изключвания, отнемане на стипендии на повече от 15 ученички, обвинения в социалистическа дейност, разпространение на социалистически книги и др. В този напрегнат период Вела написва и издава през 1892 г. "Методика на български език за началните и трикласни училища". От 1894 до 1896 г. Вела Благоева учителства в Пловдивската девическа гимназия и издава като редактор месечното списание за литература и обществени знания "Дело", което се явява продължител на "Съвремений показател". Редактирането на сп.

"Дело" става причина за ново уволнение

Остава без работа. На следващата година уволняват и Д. Благоев заради редактирането на сп. "Ново време". През 1893 г. се ражда големият син Владимир, а през 1895 г. малкият - Митко. В годините, когато не учителства, Вела изцяло се занимава с публицистична дейност. Съгласно източници през октомври 1900 г. тя отправя прошение до Народното събрание, в което излага биографията си още турско време, учителствуването си, гоненията от следосвобожденските правителства, от участието й в двете войни 1877-87 г. и 1885 г. и поставя въпроса, че на нея не й остава нищо друго, освен да се занимава със селскостопански труд, за да може да прехранва четирите си деца. Прошението остава без последствие. С волска кола, заедно с децата си тя пристига в Тулча, Румъния, за да учителства в българско училище. Тук е посрещната враждебно както от българското училищно настоятелство, така и от румънските власти и не успява да се задържи. С големи усилия намира в Пловдив работа като волнонаемна учителка по руски език. Източниците съобщават, че в началото на века Вела Благоева става инициатор на организирането на Български женски съюз, през 1901 г. се свиква първият му конгрес, на който тя като секретарка на инициативния комитет дава отчет за извършената работа. През април 1904 г. излиза първата книжка на новото женско списание "Женски труд", редактирано от Вела Благоева. В списанието тя лансира идеята, че в България се появява една нова сила, българската трудова жена, която ще стане в бъдеще

лост в обществения живот

Работата сред жените се активизира на конгреса през 1904 г. и след първата конференция на жените-социалдемократки през лятото на 1905 г.
В резултат на напрегната работа, гоненията и тревогите Вела започва да страда от стомах и язва. В началото на 1912 г. здравословното й състояние се влошава. След несполучливия опит да се пенсионира тя се завръща в София болна, но с упорита воля за борба.
Вела Благоева е оценена като всестранно надарена, образована и културна жена. Нейните публицистични, журналистически и литературни творби, без да имат претенции за висока художествена стойност, вярно отразяват епохата, в която тя живее, и имат определена историческа стойност. Вела Благоева се изявява не само като добра учителка и общественичка, но и като прекрасна любвеобилна майка и вярна съпруга. Въпреки трудностите и голямата заетост, възпитанието на четирите им деца Стела, Наташа, Владимир и Митко пада върху нея, поради огромната заетост на Д. Благоев. Владимир е убит от полицията през априлските събития на 1925 г. Митко е убит като войник в края на Първата световна война при пробива на Добро поле. Наташа умира в Москва през 1943 г. Само Стела доживява след 9 септември 1944 г.
По повод смъртта на Вела през юли 1921 г. списание "Ново време" дава най-добра характеристика на Вела Благоева: "Горда, несломима от бедите в живота, тя носеше душа, която съзнава превъзходството си, душа пряма и открита, която казваше всекиму истината право в очите, колкото и неприятна да е тя. Животът на неуморимата учителка и всеотдайна общественичка е достоен пример за подражание. Тя остава в летописите на българската история като първата българска социалистка и безкористен учител, отдавайки всичките си сили и целият си съзнателен живот в полза на народа".
 

Къща-музей "Димитър Благоев" в Банкя

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"