Нищо ново

    В политиката малко нови неща са измислени. В изкуството за ръководене и манипулиране на масите самообречените да управляват добре знаят, че в летните жеги хората мислят повече за водата и сянката, отколкото за стратегически предначертания за бъдещето на държавата. И поради това припряно бързат да прокарат затлачени, но важни за техните интереси въпроси, които да отпушат безметежно и безконтролно експлоатиране на нейно величество властта. Дали, питам се, ГЕРБ-ерската "експертиза" бърза към напредък по съдебната реформа и конституционния ремонт, за да може наесен да отчете и този актив в пропагандния пакет за местния вот? Ако пък не се получи мнозинство от 180 депутатски гласа на първо четене, което е напълно възможно, пропагандно пак ще се извлекат дивиденти с познатите клишета за саботиране на промените от "лоши" партии. От друга страна, независимо от (не)успеха на сегашната акция в съдебната власт, Борисов и компания постигат дълго очаквана консолидация на силите преди местните избори. Като по заповед довчерашни уж опоненти преодоляха различия и почти стъпиха на пътя на съгласието. С една дума, хванаха се за писалките, както ги посъветва Бащицата с пасторски нотки в гласа. Така че, реанимираните в политиката блокови реформатори и съпътстващите ги лица, както и главният прокурор, и правосъдният министър, добре разчетоха посланието за оцеляването си във властта. И проявиха разбиране... 
    Предизборния повей в разгара на лятото усетиха и ангажираните с ромските проблеми министърки от дамския сектор на управлението. Двете диви на Борисов положиха максимални усилия да притъпят остротата на конфликта и да го пренесат за след вота. Затова багерите замлъкнаха  пред незаконните постройки, а полицията се ангажира максимално с гарантирането на сигурността на циганите. Помощ за отлагането пристигна точно навреме не откъде да е, а от Брюксел. Та в европейската столица (дали случайно?) някой правозащитник кихнал, а ние в отговор сме готови да доразрушим и без друго проблематичната си държавност. Няма закони, няма незаконно строителство, няма кражби на ток и паразитиране на гърба на добросъвестния данъкоплатец. Има обаче добре дошла европейска депеша, която изтласква държавния ни регламент на заден план, а дава предимство на хаоса. Същият  хаос с малцинствените групи обаче не се толерира особено в развитите държави на Стария континент. Всъщност, менторите на Запад ронят сълзи на съчувствие за мургавия етнос у нас, за да  изплакнат гузни съвести за собствените си прояви на безсърдечие. А че хората от гетата тук отново ще са най-лесната плячка за ловците на гласове и ще се опорочат изборите, очевидно няма значение. Далеч по-важно е машината на Цветанов за напомпване на проценти да работи безотказно и тази есен. За да се овладее максимално и местната власт, която също е канал за "усвояване" на евросредства.
    Предизборното облъчване на кроткия и търпелив нашенец върви и в международно направление, доколкото изобщо го има в условията на пълна и унизителна зависимост. Премиерът дори изригна в имитация на гняв срещу логичните искания на опозицията за по-голяма прозрачност и предварителна информираност за действията на властта около подписа ни под мостовото финансиране за Гърция от ЕС в размер на повече от 7 милиарда евро. А за да натрупа дивиденти пред електората, с присъщата си демагогия Борисов декларира, също ядосан, че подписваме, но няма и лев да дадем, ако съседите фалират. Все едно някой пита за нещо тътрещата се на опашката на ЕС наша милост. Работата ни, както я схващат хората от управлението, е да утвърждаваме и препотвърждаваме. Сега го правим с Гърция или с ТТИП, преди това - с Украйна, чрез, много меко казано, странните министри Митов и Ненчев. Утре не се знае в подкрепа или срещу кого. Всъщност знае се - както наредят "големите началници" от Брюксел и отвъд Атлантика. Важното е сегашните властници да продължат комфортното си съществуване, "отдавайки" се страстно на наивния народ, който да им осигури жадуваното обслужване на техния личен интерес.
    Така че - нищо ново под слънцето. Преди ваканционното изтягане на депутатските телеса на показ сред природата, ни залива ударна доза популизъм в управлението с предизборан знак. Ако е останала някоя лентичка за рязане, отривисто ще я отрежат. Ако ли пък не - ще я резнат за нещо, което вече е откривано. Със самодоволни усмивки, с чувство за месианство и непогрешимост, пък и за вечен политически живот. Навремето една партия в роялистко жълто също се радваше на народната любов, пък отдавна изобщо я няма. Затова не е излишно да се знае - няма нищо ново и вечно. И любовта народна е изменчива. Особено когато постоянният спътник на хората е нищетата с горчив привкус на пресен асфалт.