Блажено неведение

Истерията около заразеното с антракс месо не само не бе потушена, макар преди дни зам. здравният министър Ваньо Шарков да лееше успокоителни слова, но се и разраства лавинообразно. След като месото от умрялата крава си е минало безпрепятствено през колбараски цех, стана ясно, че вече е стигнало в магазини и ресторанти във Варненско. Спешно бе събран кризисен щаб, който извади списък с обектите, в които е възможно да са попаднали опасните наденици и кебапчета. Те са временно затворени, текат проверки и дезинфекция. Властта призова хората, купували от тези обекти, да бъдат бдителни и при първи стомашно-чревни оплаквания да потърсят лекарска помощ. Четирима са задържани заради разпространението на заразата.
Всичко е като сюжет от напрегнат филм, чийто край е непредсказуем. И се разиграва 8 години след влизането ни в ЕС и след като бяха направени огромни инвестиции, за да се покрият санитарните изисквания, а държавата създаде агенцията по храните, която да контролира целия процес, по който една храна стига до трапезата. Оказва се обаче, че по цялата верига - от собственика на заразеното животно през ветеринарката, колбасарския цех та до магазините, всеки си е затварял очите. И нито системите за контрол, нито за самоконтрол са проработили.
На този мрачно-невротичен фон преди ден шефът на парламентарната комисия по земеделие Румен Христов дори похвали БАБХ колко добре си е свършила работата. Ако беше така, дотук изобщо нямаше да се стигне. Единствената причина медиите и обществеността да разберат за случая, е защото и клетият стопанин на умрялото добиче предаде Богу дух. И истерията тръгна. Проверки, спешно ваксиниране, кризисни щабове, разследване, търсене на виновни... А иначе щяхме да си живеем в блажено неведение.