Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Септември 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Туптене

Николай Коев

28. Юли 2015 , брой: 171   1351   0



    Тези дни в жегите вкупом ни изненадаха с нещо направо сърцераздирателно. Вперилият зорки очи в профила на премиера във фейсбук благоденстващ народ от деликатност едва прикри сълзите си на умиление. Защото от въздесъщата социална мрежа разбра, че самият общоевропейски шеф Юнкер се обърнал непринудено с "драги Бойко" към родния ни ръководител на правителството. В него четем благодарност за оказаната подкрепа за мостовия заем на Гърция и "достойната за подражание намеса на Борисов за осъществяването на акта на реална европейска солидарност". Дотук добре, ще кажем. Няма нищо чак толкова странно да се разчупи строгата форма на официлната кореспонденция с извънпротоколно начало. Нали в голямото европейско семейство всички сме си солидарно близки. Но изрисуваното сърчице в края до подписа на Жан-Клод определено хвърля хората в недоумение, а тези с повишена неолиберална емоционалност и в неудържимо ридание. От радост и гордост, естествено.
     Не отричам, че бащинските чувства на люксембургския политик към наша милост могат да намерят и такъв нестандартен, да го наречем, артистичен израз. Защо обаче на подобна кореспонденция с изразено лично отношение и неизмеримо отдалечена от междудържавната практика на общуване у нас се дава гласност? Или в нелепата пропагандна еуфория, че в Брюксел много ни обичат заради пословичната дисциплинираност (истинската дума е покорност!), съветниците на премиера изобщо губят мярка. И преливат чашата с хвалебствията с надеждата, че лековерният електорат е готов да поглъща всичко захаросано, което му се предлага преди депутатската ваканция с изразен предизборен знак за наесен.
    Но да оставим сърцето на Юнкер да тупти с европейските проблеми, които очевидно не са малко, пък и се множат напоследък. Само Ципрас колко главоболия му донесе, докато го вкарат в кредитния улей и системата за изсмукване на държавен ресурс, включително и от много опитния в това упражнение Международен валутен фонд. Ние и без друго си имаме широка палитра от истински сърцераздирателни истории. Какво да кажем например за инфарктното събиране на 180 мераклии от парламента за новия проект за конституционна промяна. То не бе убеждаване, то не бяха златни подписи, то не бе връткане и държане за сърцето и къде ли не още. А на всичко отгоре и заклинания, че едва ли не Европа е занемяла в очакване на нашата знаменита съдебна реформа и чака положителен знак точно от сега управляващите. И тези приказки за лековерни хора за фаталния консенсус, който в превод означава просто единение в името на нейно величество властта. Без принципи, без професионален и открит дебат по реформата, но с много задкулисие, демагогия и обслужване на партийни, но и лични интереси. Е, някои от "Протестна мрежа" декларираха несъгласие след знаковото чаепитие на техни лидери с Местан. По всяка вероятност, защото не са се уредили и те с някоя фондация за радост на туптящото в синкоп с либералдемокрацията сърце. Ами да изкарат един ускорен курс в Училището за политика на своята съратничка, за да се научат да плуват безпроблемно в кристално чистите води на новото време върху руините на отминалото "мракобесие", време, което, както натрапчиво поучават, налага безапелационно новите хора с нов... морал!?
    Тези последните със сигурност няма да бъдат на едно място, знаково за много поколения българи. Дори с насмешка и ирония мнозина от тях споменават името на Бузлуджа, възприемайки това като знак за своята модерност, европейска привързаност и своеобразен бунт срещу нещо, което дълбоко не познават и по внушение на нови и стари хитреци приспособенци отричат. Хилядите сънародници на различна възраст, които на 1 август ще изпълнят Историческата поляна под старопланинския връх, знаят добре цената на своята вяра. Затова я носят в сърцата си и като хора с чисти леви убеждения я утвърждават без натрапчивост и демагогия. Остават привързани към изстрадания идеал за по-голяма социална правда във времената на безапелационното господство на капитала. Те не отричат лековато, а търсят мъдростта, почитат държавата и държавността, но не и нейната разруха, притихват смирено пред величието на предците и безспорните факти от историята, но са непримирими срещу тяхната нагла деформация за обслужване на теснопартийни и чужди интереси. Те гледат с оптимизъм в бъдещето, защото партията им не е плод на временната политическа конюнктура, а има здрави традиции и е способна за възраждане с много млади хора, нови идеи и професионализъм. И най-важното - всичко се прави от сърце и със сърце. А това вече е гаранция за успех не само за лява, а за цяла България.
    Сърдечно ви благодаря за търпението.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"