Без лек

"Задължителното гласуване е лекарството, което може да помогне на млада демокрация като нашата." Тъй рече президентът Росен Плевнелиев малко преди депутатите да изпратят в нокаут най-важните му идеи за национален референдум. Така наесен българите ще дадат отговор само на питането дали искат да се гласува и електронно. Въпрос, който, както и в случая с т.нар. съдебна реформа, дълбоко не вълнува огромната маса от хората. Впрочем електронното гласуване, ако не бъде защитено, може да доведе до масов контролиран вот. Като нищо ще се окаже, че цели трудови колективи и махали са гласували от компютъра на шефа или тартора. Или както някой вече отбеляза - няма да е нужно автобусите да пътуват до Кърджали, като може да се гласува от Бурса.
Задължителното гласуване пък се възприема от немалко избиратели като решителна мярка срещу платения вот. Истината е обаче, че то не е панацея срещу болестите, налегнали нашата демокрация. Както не е лекарство и въвеждането на мажоритарен избор, независимо в какви пропорции. Проблемът е не в законите, а в тая камарила, дето се е впила във властта с финансовите си и медийни пипала и пие сока на всички. И докато не си включите главите и не гласувате срещу нея, оправия няма да има. Така че, засега оставаме без лек.