Как да не те дразни БСП?

БСП е ужасно дразнеща партия. Направо ти бърка в червата и те кара да стискаш безсилно юмруци и да пишеш гневни статуси как ти се иска да удариш цялата членска маса с неутронна бомба (Камен Алипиев), да газиш червената слузеста маса (Кремена Халваджиян), да искаш БСП да бъде забранена (стара теза, изразявана в новите времена от Николай Младенов и Георги Близнашки). Тази партия дразни толкова много със своята удивителна виталност. БСП трябваше да се е разпаднала най-късно до 1994-95 година. След това трябваше да се е преселила в отвъдното след 1997 година. После пак потриваха ръце през 2009 година, че най-накрая червените боклуци освобождават политическата сцена. Последният епизод от това Велико чакане е от 2014 година, когато знайни и незнайни грантови шамани влязоха в новия цикъл от пророчества, клетви и закани.
25 години от началото на прехода обаче БСП все още е единствената партия, която е в състояние да събере 50 хиляди души на място като Бузлуджа и всяка година отново и отново да потвърждава у хората усещането за общност, споделени идеали и визия. И това става след едно наистина сериозно изборно поражение, което разтърси левицата и я накара да потърси своите автентични идейни основи като единствен начин за различен политически живот.
На Бузлуджа тази година БСП се раздели завинаги с нелепото разбиране, че няма лява и дясна политика в местната власт. Тази ексцентрична илюзия с неуместен неолиберален привкус дълго време беше ляв демон. Именно покрай това разбиране прекалено често БСП залагаше на хора, които на практика опорочиха лявото мислене и вписаха социалистите в статуквото, което хората днес ненавиждат с цялата си душа. Левицата може да бъде истинска само, когато се надига срещу клишетата и се бори за промяна на системата. Само, когато има очи за разяждащото неравенство и огромните социални мини, заложени от десните управления в нашето общество.
Май заради това психодесните толкова много се дразнят от БСП, че са готови на всякакви словесни перверзии, за да облекчат душевното си страдание. Социалистите всяка година отново и отново показват, че не са се запътили към историята и ще останат тук, за да напомнят, че в тази изтормозена страна има различна алтернатива за бъдеще. Всеки може да мисли каквото си иска за БСП, но представете си България, ако партията я нямаше. Това не могат да простят хейтърите. Че БСП е тук. И няма намерение да си тръгва.