Забранено за чужденци

Олга Бухарова, Наталия Граф, Алексей Стригин, Татяна Тараканова, Анна Шонова

Президентът забрани чужденци да купуват земя на територията на почти четиристотин района в Русия. Почти веднага след зимната ваканция бе подписан указ, според който чужди граждани не могат да имат поземлени имоти в граничните територии. Ще окаже ли това влияние върху плановете на чуждите инвеститори и ще загубят ли тези райони инвестиционна привлекателност, изследваха кореспондентите ни. В списъка на "забранените земи" попаднаха Кронщадтският район на Петербург и Виборгският, Кингисепският и Сланцевският район в Ленинградска област. В забранената зона попаднаха също така Сосновоборският градски окръг и целият Ломоновски район, граничещ с Петербург и отдалечен от Естония от стотина километра.
Според експертите новият закон няма да повлияе на притока на инвестиции в тези райони. Някои официални и частни лица обаче вече проявиха загрижеността си от приетия документ. На 13 януари външното министерство на Финландия официално помоли Русия за уточнение във връзка със забраната за продажба на земя на чужденци. Спорен момент е различието между руското и финландското разбиране на термина "крайгранични територии". Ако във Финландия чужденци не могат да притежават земя в крайграничната зона, която се ограничава до пет км от границата, то в Русия забранената зона в някои случаи се разпрострира на стотици километри от границата. Затова финландската страна се опасява, че закупените по-рано от финландци руски земи могат да им бъдат отнети.
- Щом във Финландия руснаците могат да купуват земи без ограничения, финландците трябва да имат същото право в Русия - коментира положението депутатът във финландския парламент Марку Лауканен.
Ако не се броят крайграничните територии, останалият списък от "забранени зони" е достатъчно прозрачен и се състои от места, където се намират такива важни за окръга обекти, като пристанището Уст-Луга в Кингисепския район в Ленинградска област, пристанището Бронка в Ломоносовския район на Санкт Петербург, Ленинградската АЕЦ в град Сосновий бор и други.
Колкото до включването в този списък на град Кронщадт на остров Котлин, то наскоро стана известно, че именно там за строителството на бойните десантни кораби "Мистрал" ще бъде изградена нова площадка на "Адмиралтейские верфи". След завършването на проекта производствените мощности ще бъдат използвани за строителство на големотонажни кораби. По този начин Кронщадт отново става град на корабостроители.
Калининградска област заради своята специфика се оказа почти напълно крайгранична територия, където на чужденците е забранено да купуват земя. Изключение са само три общини на анклава с обща площ от над две хиляди квадратни километра.
Въпреки това, смята зам.-министърът на икономиката на Калининградска област Андрей Гудзарик, тази забрана няма да намали привлекателността на региона за чуждите инвеститори.
Всички те, които работят в Калининградска област, са учредители на руски фирми. За такива организации има ограничение: ако чуждо юридическо или физическо лице притежава над 50% от акциите на руска фирма, то му се забранява да притежава селскостопанска земя. Тази забрана не засяга друго недвижимо имущество.
Както уточни Андрей Гудзарик, за чужденците остава възможността за дългосрочна аренда на земеделски земи в крайграничните зони. "Нищо няма да загубят онези инвеститори, които влагат парите си в производство и оборудване", смята той.
На друго мнение е вицепрезидентът на търговско-промишлената палата на Калининградска област Дмитрий Чемаки. Той смята, че забраната няма да направи инвестиционния климат в особената икономическа зона по-привлекателен.
Между другото чужденците могат да попаднат в крайграничната територия, след като получат предварително разрешение от ФСБ (Федералната служба за сигурност - бел. прев.). Съгласие е необходимо и за чуждестранните учредители или ръководители на фирми, работещи в този край.
- Това ограничение е преодолимо - казва изпълнителният директор на Асоциацията на чуждите инвеститори в Калининградска област Олег Скворцов. - Но забраната за закупуване на земя в крайграничната зона затваря за инвеститори на практика 90% от територията на района.
През 2009-а в икономиката на региона са били инвестирани около 100 млн. долара, миналата - близо 160 милиона. През тази година след президентския указ представителите на Асоциацията на чуждестранните инвеститори очакават намаляване на притока от преки инвестиции от чужбина.
Не във всички региони обаче забраната за приватизиране на крайграничните територии от чужденци може да стане спирачка за развитието. Във Волгоградска област например две попаднали в списъка общини се намират на границата с Казахстан, в зоната на рисковото земеделие.
- Районът ни е отдалечен от мегаполисите - казва бившият ръководител на Ставрополския регион, депутатът в областната Дума Сергей Булгаков. - Икономиката му е аграрна. Затова инвеститорите винаги са били местни, умеещи да работят в такива трудни условия.
Струва си да се спомене, че паласовските животновъди постоянно взимат под аренда пасищата на съседите си, казахстанските земеделци. Но дори казахстанското правителство да обяви в отговор забрана за закупуване на неговите земи, тази забрана няма да засегне взетите под аренда територии. От опитите за влизане в региона на чужди инвеститори Булгаков споменава само отдавнашна визита на французи, проучвали възможността за нефтодобив и вече приключилата германо-руска програма за подкрепа на малките предприятия, създадена от волжките немци.
Вярно е обаче, че съвсем наскоро от отглеждане на зърно в Ставрополския район се заинтересуваха канадци, които в родината си работят в подобни метеорологични условия. Те вече са започнали съвместно с местните фермери производство.
- Канадците получиха всички необходими от руското правителство разрешения за докарване на семена. Те ги предават на местните селскостопански производители заедно с пари за торове, заплати и гориво. Фермерите на свой ред влагат в общото дело земя, селскостопанска техника и работна ръка. Реколтата се дели според подписаното предварително споразумение. По-голямата част отива за канадците - обяснява механизма на сътрудничеството сегашният ръководител на региона Владимир Марченко.
Край границата с Казахстан също така се намират девет района на Прииртишието, дължина на границата на Омска област и Казахстан е повече от 1000 километра. Ресурсите на южните райони на областта досега не привличаха много инвеститори заради кордона.
- През последните години нито един чужд бизнесмен не ни е предложил инвестиции в производството в замяна на собственост върху земята - казва ръководителят на Исикулския район Владимир Сусленко.
Декарите в крайграничните райони на региона с на практика неразвита инфраструктура интересуват само агропредприемачите от Поднебесната. Селищата близо до Казахстан традиционно са прочути с богатите си реколти. Дори в най-неблагоприятните години пшеницата тук е добра, а зърното от южните райони на Прииртишието успешно се продава в цялата страна.
- Само хлябът храни нашите села - констатира ръководителят на Одеския район Валерий Корнейчик. - Затова още десет години преди президентския указ ние сами взехме решение да не продаваме земя на чужденци. Лакомите чужденци обаче вече намериха изход от положението. Единственото, което им е необходимо, това е руско гражданство. А да се направи сделка за нов паспорт, е по-лесно от всякога.
- Често получаваме информация, че чуждестранен купувач оформя като собственост земеделски терен - казва зам.-началник отдела за земеделски ресурси в министерството на имуществото на Омска област Лариса Бебешина. - При проверката обаче се констатира, че по документи той е гражданин на Русия.
Експертите смятат, че "стопанин", който непосредствено да се занимава с темата за крайграничните територии, няма. И законодателно тя още не е напълно регулирана. Необходимо е съгласуването на 7-8 ведомства, за да се установи пункт за преминаване през границата. Ето защо забраната за регистрация на собствеността върху земя от чужденци едва ли ще промени драстично икономиката в граничните райони.

Наскоро от отглеждане на зърно в Ставрополския район се заинтересуваха канадци, които в родината си работят в подобни метеорологични условия. Те вече са започнали съвместно производство с местните фермери