29 Март 2024петък12:02 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На Фокус

Колко е земеделската земя у нас и как я използваме?

За последните 25 г. в сектора настъпиха промени и дисбаланси, които будят тревога, но държавата нехае

/ брой: 178

автор:Въто Христов

visibility 2506

    Много са причините, които ме накараха да поставя тези въпроси и техния отговор да стане достояние на българската общественост. Една от тях е, че в размера и структурата на земеделската земя през последните 25 години настъпиха значителни промени, които би трябвало да предизвикат тревога у държавните ръководители и партийните лидери. А такава тревога няма. Те си лепнаха етикета политически "елит" и така преживяват. Едни изчезват, появяват се нови, но животът продължава да става все по-труден за по-голямата част от живеещите в страната. Друга причина е, че законодателната и изпълнителната власт разглеждат много въпроси - социални, за образованието, реформата в МВР, енергетиката, за горите, за реформата в съдебната система, за изборите, но рядко за земеделието. Ако има такива, то те са частични - да се промени някой член или алинея от съществуващите закони, да се отхвърли някое разумно предложение, каквото беше това за промените в Закона на Селскостопанската академия и др. През последните години нито един път не е разглеждан цялостно въпросът за земеделската земя, нейното използване и ефектът (резултатите) от използването.
    Известно е, че земята е

национално и непреходно богатство

Но само с повтарянето на думи, тази истина не става по-ценна. Нека разгледаме числата за размера и структурата на земеделската земя и промените, настъпили през последните 25 години - /виж таблицата/.

По данните от нея могат да се направят много коментари и изводи, повечето от които предизвикват тревога. Нима спокойно могат да се гледат числата при условие, че земеделската земя е намаляла от 61,681 млн. дка на 52,588 млн. дка. Намалението е повече от 9 млн. дка (15%). Тук се изкушавам да припомня един случай, станал по време на плановата (всъщност декретирана) икономика през 70-те години на миналия век. Обикновено първият заместник-председател на МС привикваше по график председателите на Окръжните народни съвети  да докладват как ще изпълнят спуснатите от Държавния планов комитет (ДПК) разчети за засяване на площите през следващата година. Окръзите обикновено реагираха, като посочваха, че разчетите са завишени и те не могат да ги изпълнят. Ето риторичния въпрос, зададен на председател на окръг, граничещ с р. Дунав - "Др. председател, къде отиде тази земя та не Ви стига - изнесохте ли я, в Дунава ли я хвърлихте, тя на хан Аспарух е стигала?" На въпросния председател не му остава нищо друго освен да прибере папката с разчетите и да отиде да изпълнява пуснатия му посевен план.
По-късно, през 80-те години, тази задача изпълняваха първите заместници на министъра на земеделието и хранителната промишленост, където имаше не по-малко куриозни случаи, които ще спестя. Земята не е изнесена или хвърлена в р. Дунав, но с нея се развихри такава търговия, на която държавата не можа и не иска да сложи в ред.
Обработваемата земя е намаляла от 46,5 на 36,1 млн. дка - с повече от 22%. Изчезнала е категорията "Естествени и изкуствени ливади" - повече от 5 млн. дка. Трайните насаждения са намалели над 2 пъти-от 2,9 на 1,35 млн. дка. Увеличили са се площите на мерите, пасищата и необработваните (неизползвани) земи. В аграрния доклад т. 2 е записана като "Постоянно затревени площи и ливади - овощни градини". Излиза, че имаме близо още 14 млн. дка овощни градини над посочените по-горе в таблицата 1,351 млн. дка (влизат и лозята).

Какъв критерий за овощна градина?

Нима дивите плододаващи дървета и храсти от богатата горска флора са овощни?
Когато се надникне в раздела "Горско стопанство", ще се прочете "Общата площ на горските земи се е увеличила и със …… самозалесили се земеделски територии, придобили характер на гора." Министерството ги определя като овощни градини. За тези площи се разгаря поредната сага, тъй като през последните години, част от тях са дадени от кметовете под аренда на хора без животни, със задължението да ги  почистят от храсти и косят срещу субсидии от ЕС. Като собственост част от тези земи са държавни, други общински. Известни са последните промени (правилни) в ЗСПЗЗ, за да насочи тяхното използване за увеличаване и подобряване състоянието на тревопасните животни. Очакваме да видим резултатите. Дано са положителни.
В долната част на таблицата, където са дадени посевните площи, виждаме други  не по-малко интересни и тревожни числа. За разглеждания период посевните площи са намалели с 3,7 млн. дка. Тези земи са част от раздадените от кметовете за "почистване". Те са главно в полупланинските и планинските райони, частна собственост, и са били в категорията на обработваемите. Интересно ще бъде МЗХ да организира проверка (преброяване) на угарите, за да се види съществуват ли и колко са? Истина е, че за тях

ежегодно се получават субсидии

в размер на около 30 лв./дка или 30-40 млн. лв. Заблудата и  злоупотребата с  угарите става още по-голяма, защото значителна част (а може би всичките) се обработват и ползващите ги получават допълнителни доходи, но почвата не се подобрява каквато е целта.
Площите на зърнените хлебни и фуражни култури  са намалели със 7,5% (1,7 млн.дка), докато на маслодайните и индустриалните са увеличени 2,7 пъти. Увеличението е за сметка на слънчогледа, площта на който е достигнала 9,288 млн.дка, и на рапицата - 1,235 млн.дка - общо 10,5 млн. дка. Останалите индустриални култури главно тютюн и памук, заемат едва 0,5 млн. дка. Двете групи - зърнени и маслодайни, заемат 94% от посевните площи (без угарите) - зърнените 62,7%, и маслодайните - 31,7%. Едва ли ще се намери страна с подобна посевна структура. Стигнахме до положение ЕС да ни задължава каква да бъде структурата на посевните площи. Агрономите знаят до какво ще доведе и води подобна структура, но мълчат и не казват какво ни очаква - нас и почвата. Когато осъзнаем това, сигурно ще бъде късно и ще трябва да платим скъпо. Намалението - 2,6 пъти на площите, заети със зеленчуци, отговаря на всички въпроси, свързани с големия внос на домати, чушки, зеле, картофи, боб, моркови и много други продукти от тези видове растения. По-горе посочих за плодовете и гроздето, чийто площи са намалени повече от 2 пъти.
Не могат спокойно да се гледат числата за посевните площи на фуражните култури. Те са намалели повече от 10 пъти. Останали са само в тези производствени структури, които имат животни, а те, както е известно, са много малко. Тук може да се каже -  малко са фуражните култури, защото са малко животните или малко са животните затова са малко площите с фуражни култури. Но с подобна игра на думи въпросите за развитието на такива сектори като говедовъдство и овцевъдство няма да се разрешат. Зърно и маслодайни семена ние произвеждаме предостатъчно, но това не ни пречи да внасяме всяка година повече от 100 хил. тона свинско месо и толкова птиче. В интерес на истината ще посоча, че изнасяме 45-50 хил.тона птиче месо, но сме и нетен вносител.
Мерките, които вземат законодателната и изпълнителната власт за предоставяне на пасищата на животновъдите или взелите ги под аренда да ги населят (наситят) с животни, са правилни, но те    

няма да решат големия проблем

за рязко увеличаване производството на мляко и месо от преживните животни както за нашите нужди, така и за износ. Те няма да променят неправилната структура на посевните площи. Наблюдава се точно обратното. Един известен ръководител от национален мащаб и виден икономист заяви, че производството на зърно и маслодайни семена е станало златната кокошка за нашата икономика. Извода той прави въз основа на положителния валутен баланс, дължащ се на огромния износ на двата продукта. В Националната стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България за периода 2014-2020 г. в раздела за зърненото производство се препоръчва това положение да се запази и доразвива. За съжаление под тази формулировка са се подписали и двама бивши министри на МЗХ и други видни учени и ръководители.
Известен крупен арендатор и ръководител на голяма обществена организация на земеделски производители постоянно повтаря пред печатни и електронни медии, че зърненото производство е гръбнакът на нашето земеделие и най-интензивният сектор в земеделието. Да, развива се интензивно  и това е добре. Но то е и секторът, който носи малко добавена стойност. То е

гръбнакът на нашата бедност

Във вестник ДУМА от 11.07.15 г. посочих данни, че ние имаме едва 86,3 евро общ доход от декар   срещу 270,1 евро за старите страни членки на ЕС и 137,2 евро за новоприетите. По този показател сме на предпоследно място в ЕС. След нас е само Латвия. Това се дължи на големия процент на екстензивните култури, които отглеждаме. Те не са интензивни. През последните години институти и отделни учени излязоха с публикации, показващи, че въпреки милиардите европейски субсидии и национални доплащания, вложени в земеделието през 2008-2013 г., те не са довели до увеличаване на добавената стойност в отрасъла.
Заслужава си да се направи задълбочен анализ, дискусия и търсене на пътища за излизане от задънената улица, в която сме попаднали. На 4 май 2015 г. министър Танева се срещна с членове на Клуба на аграрниците. Обсъдени бяха проблеми на земеделието, чакащи решение. Тя беше полезна и за двете страни. Очаквам подобни срещи и в бъдеще. Тогава стана дума за среща със заместник-министър Васил Грудев за ефективността на вложените средства в земеделието. А дали ще се състои?

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 1

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 0

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 0

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 1

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ