Протестърската драма продължава

"Историческият компромис" между ДПС, Реформаторския блок и ГЕРБ, определян от съучастниците в него като победа, но разглеждан от електората като обикновена политическа оргия, ни позволи да надникнем сред управленските сенки и да открием там повече драми, отколкото в латиносериал.
Пътят към промените в Конституцията мина през конфликти, които само допреди година изглеждаха невъзможни. Като престрелката между Георги Близнашки и Христо Иванов например. Все пак единият беше премиер, а другият министър в служебното правителство, което пусна протестърите във властта и подсказа, че всички летни протести са били не от жажда за морал, а от жажда за работни места.
Очевидно в наредения от президента  Плевнелиев пъзел тогава обаче е нямало никаква екипност, а са били търсени хора, които да изпълнят конкретни задачи и то конюнктурни. Днес вече можем да го кажем със сигурност, особено след като псхидясното тръгна да демонизира Близнашки, все едно той не е бил с тях година и половина, ами е извънземно, долетяло от тъмния космос.
Тези дни президентската съветничка Румяна Коларова реши да даде рамо на Христо Иванов и обвини Близнашки, че непрекъснато го напада. Преди обаче да се изказва по тази тема, Коларова дължи друг отговор пак като част от служебното правителството - какви са били критериите, по които е било събрано то? Каква вътрешна колизия е имало в него, която днес ражда тази нетърпимост? Кой е диктувал политиката на правителството? Близнашки няма как да бъде даден като пример за постоянство, но е експерт в правото и критиките му към съдебната реформа звучат повече от адекватно. Днес протестърската легенда се разпада на парчета и сигурно боли от това, че все повече хора научават истината. Ако за Иванов реформата беше толкова важна, едва ли изобщо щеше да приеме историческия компромис. Вместо това обаче той бил казал на Радан Кънев: "Копеле, не мога да повярвам, че стигнахме дотук". В този смисъл Коларова трябва не да коментира Близнашки, а да обясни каква е истинската цена на компромиса. Но всички избягват да правят това. Само подменят истината със съскания.
И най-накрая, дайте да разбием един друг мит, насаждан от Коларова и сие. Тя пак е разказвала историята за това как 570 хиляди граждани са останали излъгани от парламента. Стига вече с тая лъжа. Комитетът на Близнашки миналата година, като получи яко рамо от ГЕРБ, внесе 571 612 подписа за референдум. Да припомним обаче, че след проверката на ГРАО се оказа, че 108 286 от тях са невалидни. Т.е. имало е яко мошеничество. С което подписката увисна моментално, тъй като се оказа, че реалните подписи не са дори 500 хиляди - бройка при, която въпреки волята на парламента, референдум трябваше да има. Ако и в другите си анализи Коларова е така "коректна", направо е за анти-Нобел.