Политиката на София за образованието и науката

Проф. Ваня Добрева

На различни форуми на партията, в публикации във в. ДУМА съм подчертавала важността на предстоящите местни избори. Както и факта, че за разлика от предишни години този път от съществено значение ще бъде как организираме предизборната си кампания, какви идеи и платформи предлагаме, как ги обосноваваме и по какъв начин ще ги реализираме. С една дума: предстоящата кампания за местните избори ще премине като за национални избори. От нашето политическо поведение, от активното ни присъствие в Народното събрание, от аргументираното ни представяне в медиите ще зависи и техният изход. 
От важно значение на настоящия етап е представянето ни в областните центрове, в големите градове на България. Това ще бъде своеобразна оценка за влиянието на партията ни, за дейността на парламентарната ни група и на ръководството. В този аспект смятам, че Уставът на БСП с редакцията преди четири години (след местни избори 2011 г.), както и ИБ на НС на БСП заедно с общинските ръководства на партията носят основна отговорност за избора на общински съветници и кандидат-кметове. И, разбира се, трябва да поемат пасивите в случай на провал. А провал, според мен, ще е затвърдяването на тенденцията БСП да е трета политическа сила в най-големите селища на България - София, Пловдив, Варна, Бургас.
Няма защо да повтарям известното: в големите градове е съсредоточен основният национален ресурс - икономически, социален, културен. Въпросите на всекидневието изискват и конкретни решения, свързани с общинската власт. Как ще бъде устроен кварталът, жилищната среда, ще бъде ли улеснен достъпът до детската градина, училището, болницата, социалните и административните институции, до културните учреждения. И т.н.
Казаното по-горе се отнася най-вече за София - града, в който повече от двадесет години БСП е второстепенна политическа сила. За разлика от другите части на страната, населението в София не намалява, а се увеличава. В същото време тук се открояват редица проблеми, които от години не се решават. Досега въобще не са ставали предмет на общинска политика важни въпроси като отношението между местната власт и висшето образование в полза на столичани и на България. 
Все по-често напоследък в политическите платформи, свързани с местни избори, започва да се осмисля т.нар. трета роля на висшето образование и на научните изследвания -

тяхната непосредствена роля в населеното място

Вече се срещат проучвания, които показват, че там, където общинската власт прилага конкретни политики по отношение на висшите училища и научните организации, там се постигат повече резултати, привличат се и се насочват инвестиции, разкриват се работни места, решават се редица икономически, културни и социални въпроси.
Ресурсът, с който София като столица разполага в това отношение, е огромен. Но не се използва. Проблемите, които изпъкват, не намират решение. И то години наред! В София са разположени най-много институции за висше образование - 22. От тях държавните са 18, а частните 4. В столицата активно работят основните изследователски звена (институти) на БАН и Селскостопанската академия. Функционират различни институции, свързани с анализаторска дейност. Заетите с изследователска и преподавателска дейност в София съставляват най-голямата общност в страната. От близо 14-хиляден академичен състав за страната, в София работят около 10 000 души. В държавните висши училища - 5700, а в частните - 500. Приблизително 3500 са изследователите в държавните научни организации. Следователно, София разполага с най-големия научен интелектуален състав. Независимо от спорадичните опити, този мощен интелектуален състав не е използван за решаване на въпроси, свързани със столичния град, не е предмет на самостоятелната общинска политика. 
Една от причините - тя дава отражение и на национално ниво - е, че още в първите години на прехода бяха постепенно ликвидирани държавните институции за анализи и прогнози, които подпомагаха и общинската власт, за да бъдат заменени с институции от същото естество, но вече частни и

поддържани от мултимилиардера Джордж Сорос

Магистралните линии в националните и местни политики, както и тези за град София, са резултат от прилагането на изследвания по методика, подготвена отвън в чужбина, отразяваща неолибералния подход, далеч от националните ни традиции. Така от години не се дават отговори на въпроси, които притесняват софиянци, защото не е ясно например как София ще отговори на непрекъснатото разширяване на границите й, как ще развива инфраструктурата си и т.н.  
За висшето образование. Според мен е особено важно БСП активно да настоява най-голямата община в страната да се ангажира много по-плътно с висшите училища и научните организации, разположени в София. Предлагам към общината да действа Съвет от авторитетни представители на висшите училища и научните организации, който да укрепва връзката община - висши училища, научни организации, за дискутиране на проблемите и тяхното решаване както в краткосрочен, така и в по-дългосрочен план. 
Най-добрите примери от световния опит показват, че наличието на такъв кадрови потенциал привлича инвеститори, които партнират с местните власти. Тъй като София има възможност да се превърне във високотехнологичен град, БСП би трябвало да настоява общината да участва в изграждането на технологични центрове в държавните висши училища и научните организации, да стане техен активен партньор в разработването и развитието на клъстери - конкретно на място, а не в измисления за нечия печалба Технологичен парк. Общината може да привлича и да насочва инвеститори, да предоставя общински терени за иновационна и високотехнологична дейност. БСП трябва да настоява общинската власт да разработи конкретна политика за стимулиране на съществуващи производителни фирми

за внедряване на български технологии

и приложни научни разработки.
Наред с това общината следва да започне да решава проблемите със собствеността на държавните висши училища. Все още има университети, които през годините не са успели да решат тези проблеми. Няма как единствено изпълнителната и законодателната власт да имат грижата за териториите, предоставени на висшите училища, към които има частни посегателства. БСП би могла да съдейства тези въпроси да бъдат час по-скоро обсъдени съвместно с държавните вузове и научни организации в партньорство с МОН. Още по време на Тройната коалиция от името на министерството внесохме поправки в Закона за устройство на територията, с което постановихме забрана за реституиране на държавна собственост, предоставена за образователни, научни и културни дейности. През 2014 г. като народни представители в 42-то НС разработихме и приехме специално решение, с което уредихме поне частично спорните моменти с държавната земя, предоставена на Националната спортна академия. Тези наши действия е потребно да бъдат допълнени и доразвити.
Друг въпрос - най-голямата студентска общност се намира в София. От 233 000 студенти в България, в София се обучават 90 500 (близо 40 хил. са студентите в Пловдив). От тях чуждестранните студенти, учещи в София, са 10 500. Но общият брой места в общежитията е само за 33 000 души. Явно става въпрос за драстични несъответствия. И сега въпросът не опира само до общонационалната политика, но и до ангажирането на местната власт - най-малкото да се предоставят свободни общински терени на вузовете за подобряване на социалната им инфраструктура - изграждането на нови общежития за студенти и преподаватели. И да се види напълно ли сме отписали Студентския град като студентски център? 
Още една идея в общинската политика на БСП: Необходимо е Столичната голяма община да сключи договори с висшите училища

за квалификация и преквалификация на общински служители

с висше образование. Да подкрепя осъществяването на програми от висшето образование за обучение през целия живот, стимулирайки граждани от София да участват в тях. Да стимулира контактите между висшите училища и общинските училища, да помисли за стипендии на медалистите от международни олимпиади за продължаване на образованието им в столичните вузове, а не в чужбина. Да обвърже икономическото развитие на София с планирането на кадрите, които са й необходими. Един вариант е например общината да помогне във финансирането на обучението на млади хора, които след завършването си ще работят поне пет години в София по необходимата според общината специалност.
 Към общината е нужно също да се създаде специална програма Образование - с обявяване на дни за студентско творчество. В 42-то НС събрание успяхме да върнем паметника на гениалния поет Никола Вапцаров на мястото му зад националната галерия на "Московска". Да го оформим в място, в което творци, предимно млади, да четат свои творби, да обменят идеи, художествени визии, да осъществяват контакти. Актуална е необходимостта от възстановяване на Студентския дом като място за творчески изяви на студенти, обучаващи се в София.
През 2014 г. по време на кабинета "Орешарски", с помощта на Федерацията за образование и наука на БСП, със съпредседатели проф. Панайот Панайотов и Александър Грозданов, с активното участие на тогавашния зам.-министър доц. Атанаска Тенева и бившия евродепутат доц. Маруся Любчева, група народни представители, между които Кирчо Атанасов, аз, Ирена Анастасова, Валентина Богданова, Янаки Стоилов, Румен Гечев, Христо Монов, разработихме проект на национална програма "Памет", която МОН трябваше да финализира като акт на изпълнителната власт. Нямам обяснение по какви причини тази програма беше неглижирана от МОН и съответно непредоставена в МС. А там предлагахме конкретни виждания за укрепване на духовността и културните ценности на национално и местно ниво, за взаимодействие между вузовете, научните организации и училищата в областта на културата. Тази програма може да получи ново развитие в общинската политика на град като София.