Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Септември 2018 | Сряда
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Обединителката

Николай Коев

11. Август 2015 , брой: 183   852   0



Нека заглавието не ви подвежда. Не се впускайте в тежки разсъждения и търсите събития от древната ни и нова история, политики, личности, доктрини, идеологии. Пък и във времето, когато пообърнахме гръб на истинските стойностни неща, ТЯ все по-стремително се утвърждава като онова особено свързващо звено, което по някакъв странен начин ни обединява и прави донякъде... еднакви. С нея и приказката върви по-лесно, и сговорчивостта някак си се извисява над озлоблението, а актът на създаването й се превръща в истински чакан празник за душата и тялото, който си е почти всенароден за немалка част от зрялата мъжка част от населението. Всичко това естествено е малко пресилено, особено изречено от човек като мен, обременен с други виждания за единението. Но замислете се дали в параноичното ни разделно време РАКИЯТА не се извисява над досадата на политиката и ненатрапчиво хвърля мрежата си от ситни, но здрави връзки над населението. Което съвсем не се противи да остане временно в нейния плен. Лете и зиме, на обяд или вечеря, но винаги с близки и приятели и в комбинация с онова чудо на природата - доматът.
Не си въобразявайте обаче, че сме уникални в тази страст на Балканите. Пие се навсякъде на полуострова. Къде повече, къде по-малко, но винаги с хъс за доказване, че създаваното от теб питие е най-доброто и най-вече "По" това на комшията. Да прескочим до Сърбия. И там се пие всичко с мерак. Но определено повече тачат сливовата ракия. Пък и я правят майсторски и е по-добра от известните наши образци. В гроздовата ние убедително водим както по асортимент, така и по качество. Затова пък крушовата ракия на съседите е направо уникат. Вероятно не случайно познавач като известния сръбски лидер от близкото минало Милошевич предпочиташе прочутата "Велямовка" (ракия от червена круша) и задължително предлагаше на гостите си от нея.
Преди дни попаднах на български казан в Добруджа. Варяха от кайсиевата и си беше истински празник. Мъжете приятно възбудени, естествено, не само от преживяването. Един поддържа огъня, друг следи за тънката жица на огнената течност, а трети меша, тоест специалист е по докарването на градуса. Пълна хармония и единение за постигане на ароматната крайна цел. Никакви политически противоречия, никакви спорове. Обединителката се лееше обилно и явно си вършеше добре работата в летния ден. Неизмеримо далеч от суетата и неврастенията на градския живот. С една изразена провинциална лекота и непретенциозно веселие, което не е дори за разказване, а достойно само за преживяване.
И пак ще ви пренеса в Сърбия, където в многолетната ми кореспондентска работа имах и шанса да "приседна" до местен казан. В случая бяха по-точно казани, защото в китното сръбско село около Кралево (област Шумадия) медните уреди за дестилация бяха не един и два. Там ги бяха разположили направо пред къщите до улицата. Около тях сковани пейки и маси, отрупани предимно със специалитети от месо, включително и мръвки от малки прасенца, задължително студени. Да ме простят веганите, но това е животът. Пие се, пее се, голям празник, голям кеф. И не случайно точно в този ракиджийски регион Шумадия (между Белград и Ниш) се намира единственият музей на ракията. Там от позицията на прочутия сръбски национализъм ни запознаха с древната история на чудната напитка и приноса на добрите стопани и държавата в това народополезно дело.
Хайде сега да намерим една сръбско-българска връзка в ракиената работа. Разбирам, че пребиваващият в Белград наш човек и бивш бос на скандалната КТБ Цветан Василев щял да бутилира в своята стъкларска фабрика в Парачин ракията на сръбския президент Томислав Николич с марката "Тимовача". И ето ви пак изплува ролята на голямата огнена обединителка, този път и в регионален мащаб. От нас шишето, от вас - ракията. Взаимноизгодно сътрудничество в действие. Намерили сме най-после онова, което ни сближава. Всички са доволни, употребяващите най-вече.
Малко по-южно пък, в близката до сърцата ни Македония, верни на прославения си сой, местните се хвалят, че в тая тънка работа са най-добри. И как иначе, когато всичко се върти и произтича от тях. Домашнярката им впрочем е същата като българската, познайте от първи път защо. От купешките пък много добра е "жълтата ракия" от агрокомбината "Тиквеш" в Кавадарци. Известният експортен македонски продукт се предлага и в България. Тук ще определя много предпазливо и тази огнена вода като "обединителка", но естествено за ценителите на наистина стойностното питие. Ако пък с нея за здраве се чукнат и лидерите от двете страни на границата по повод на подписването на дълго чаканото споразумение за приятелство, цена няма да има.
А сега наздраве, защото настана време за обединяване. Разбирайте го, както искате!
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"