Агенцията за борба с градушките брани продукция за милиарди

Още през юни директорът на Изпълнителната агенция "Борба с градушките" инж. Николай Николов съобщи, че не разполага със средства за закупуване на противоградови ракети. Тогава той се оплака, че дори ракетите, които се изстрелват от началото на сезона, са взети от производителя на вересия. Няколко месеца по-късно в разгара на прибирането на селскостопанската продукция стана ясно, че ракети отново не достигат. Това алармираха зърнопроизводителите. За възможните последици от този проблем и за неволите на земеделските производители, свързани със задължителното монтиране на нивомери и фискални устройства на ведомствените бензиностанции, разговаряме с члена на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Радослав Христов.

"Ако направим така, че в българските полета да има поливане, БВП на страната ще се вдигне два или три пъти"

- Господин Христов, миналата седмица Националната асоциация на зърнопроизводителите алармира, че отново липсват ракети за противоградова защита на земеделската продукция. Доколко това застрашава труда на земеделците?
- Бяхме провокирани от това, че в няколко района на страната паднаха градушки. Те бяха доста сериозни, с частични поражения. Вече много години работим в сектора и се познаваме с доста от регионалните работници от Изпълнителната агенция "Борба с градушките". Затова ги попитахме защо не проведоха добре превенцията срещу градушките. И от тях научихме, че не са имали достатъчно ракети за противоградова защита. Това е бил основният проблем. А защо не са имали достатъчно ракети? Защото не имали достатъчно пари. Едното е свързано с другото. Това ни провокира веднага да алармираме обществеността, управляващите и всички, които имат някакви правомощия, да вземат решения във връзка с този проблем. Ако трябва да бъдат взети някакви решения, трябва да го направят, защото това не се случва за пръв път. Когато агенцията за борба с градушките извършва мероприятия, тя не пази само зърното. Тя пази реколтата на зеленчукопроизводителите, на лозарите, пази трайните насаждения - абсолютно всички видове земеделски производства. Надявам се това да е ясно на всеки. От друга гледна точка смятам, че държавата не трябва да абдикира от тази дейност и да се чуди как да се отърве от агенцията за борба с градушките, след като тя защитава труда на земеделците и продукция за милиарди левове. Земеделските стопани, всеки със своя труд, са част от икономиката на тази държава и ние формираме част от брутния вътрешен продукт.
- И то немалка.
- Движим се около 5% от БВП - в различните години има по някой процент плюс или минус. И на базата на 4-5 млрд. лв. брутен вътрешен продукт е срамно държавата да няма 7-8 млн. лв., които да задели за агенцията за борба с градушките. Разбирам, че трябва да се правят някакви икономии, разбирам, че икономиката ни още изостава, буксува, не работи добре, но това, което се коментира, да се правят някакви сдружения, фондове и т.н., смятам, че е пълна глупост.
- Имате предвид гаранционен фонд?
- Да. В който да се акумулират средства и оттам да се издържа агенцията. Когато нещо може да се направи да действа с абсолютно обективни критерии, а се опитва със субективни, то няма да проработи. Защото как ще се определи в даден район един земеделски стопанин колко да плати в този фонд? На базата на декар, на базата на БВП или нещо друго? Другият проблем е, че един ще плати, друг няма да плати и оттам нещата вече ще се забатачат. Отново казвам 7-8 млн. лв., което за последите години е средната издръжка на агенцията за борба с градушките, не са много пари за държава като България. И държавата не трябва да се отървава от тази агенция. Същото е както навремето глупостта държавата да се отърве от "Напоителни системи". Заради това в момента в България няма поливно земеделие. Сега маса канали са разрушени, маса трасета ги няма именно поради тази причина, че навремето държавата отново искаше да изхвърли една организация, която й тежеше финансово. Ще дам един пример чисто теоритичен. Ако направим така, че в българските полета да има поливане, БВП на страната ще се вдигне два или три пъти. Когато се казва, че зеленчукопроизводството е приоритет, трябва да е ясно, че без поливно земеделие зеленчукопроизводство и трайни насаждения не може да има. Всеки земеделски министър идва и заявява: "Зеленчукопризводството и трайните насаждения са ми проритет". Да, ама хората няма откъде да вземат вода, за да поливат. Има определени полета и райони в България, където все още може да се прави поливно земеделие. Ето и сега при 35 градуса температури всеки мисли как може да полива, но, за съжаление, това е невъзможно.
- Възстановяването на това, което беше разрушено, ще е много скъпо.
- Категорично ще бъде много скъпо. Това което разрушихме поради лошото стопанисване от страна на държавата на търговското дружество "Напоителни системи" е инфраструктура за милиарди левове. Истината е, че беше сложен кръст на поливното земеделие в България. Сега това ще бъде изградено много бавно, със собствени средства на земеделските производители. То ще бъде правено на парче, локално и ще струва много повече пари на всеки един, отколкото ако не беше разрушено, а се плащаше една такса от всички за поливане. За съжаление нещата отидоха в съвсем различна посока. Ние много обичаме да рушим, да разграбваме и да крадем.
- Стана ясно, че по предложение на НАЗ е сформирана работна група по проблемите на защитата от градушките. Какво, според вас, трябва да се направи бързо и какво в перспектива?
- Ще кажа собственото си мнение, защото становището на НАЗ още не е готово. Според мен държавата трябва да си вземе "Напоителни системи" в ръце и лично тя да си ги стопанисва. Изпълнителна агенция "Борба с градушките" трябва да остане изцяло държавна структура и да се финансира от държавния бюджет. Защото парите, които би дала държавата, се връщат отново при нея под формата на осигуровки и данъци. Това всеки един финансист може да го докаже. Винаги съм казвал, че простите неща са много по-работещи, отколкото сложните.
- Прие се някакво облекчение във връзка с монтирането на нивомери и фискални устройства на фермерските бензиностанции, но това ли е, което искахте, и ще продължи ли протестното зареждане на горива заради наредбата?
- Има една новина, която трябва да знаят всички земеделски производители. Изготвена е проектонаредба, която ще влезе в сила до дни. С нея крайният срок за монтиране на нивомерите се удължава с два месеца и от 31 август става 31 октомври. Доста хора от управляващите проумяха, че превенцията на контрабандата с горива трябва да се води при разпространителите, а не при потребителите.
- Каквито са земеделските производители.
- Не знам някъде да се води превенция с контрабандата на каквото и да е при крайния потребител. Защото ако няма разпространител, няма да има и потребител. Нещата стоят на лобистки принцип. Ние ще продължим да изтъкваме нашите аргументи, най-вече чрез диалог, за да убедим управляващите, че тази мярка  ще доведе до една финансова тежест за земеделските производители. Мога да дам и един пример. Преди няколко години Симеон Дянков като финансов министър сложи фискални апарати на кафе машините и след един месец това изискване беше отменено. В момента имам чувството, че искат да направят същото със земеделските производители. Да дадем ние по 15 хил. лв. за нивомери, а после да кажат, че не имало смисъл от тях и да ги махнем. Ако 20 хил. земеделски производители си сложат нивомери, които струват по 15 хил. лв., общата сума, която ще платят, е 300 млн. лв. Не мога да кажа каква част от земеделците биха могли да си позволят да си поставят нивомери, но при 120 хил. регистрирани земеделски производители, само 20 на сто да си сложат, поне 300 млн. лв. ще даде секторът за нивомерни устрйства. При положение, че единственото подпомагане, което в момента получаваме от държавата, е намаленият акциз на горивата за селскостопански нужди. И годишната сума за това е 80 млн. лв. за всички земеделски производител. Ще ни вземат помощта за 4 години напред.
- От това, което казвате, макар крайният срок за въвеждане на нивомери да се отлага с два месеца, разбирам, че вие оставате на позицията, че това изискване трябва напълно да бъде премахнато.
- Категоричен съм, че тази наредба трябва да бъде премахната. А и другото, което е важно, че не трябва за пореден път да се делим на малки и големи. Не трябва да има двоен аршин при законите, те трябва да бъдат единни за всички.
- Когато беше вашият протест, вие призовахте земеделците да не си монтират нивомери.
- Оставам на тази позиция. Призивът ми продължава да бъде същият - да не монтират такива устройства. Разбира се, не мога да накарам земеделските производители да го направят, защото ако изискването влезе в сила след края на ноември, те ще подлежат на санкции. Те са от 500 до 1000 лв., а никой не иска да плаща актове. Държавата, ако реши, може да изнамери всички земеделски производители и да ги глоби. Ние сме регистрирани, на светло сме и не се крием.