Бракониерът

Никой не очакваше, че не кой да е, а самият държавен секретар Джон Кери ще се огъне и ще падне жертва на "кремълската пропаганда". Но тъкмо това се случи. Нещо повече - той сам стана нейн рупор. Онзи ден призна, че Европа не води самостоятелна политика, че в отношенията й със САЩ не става дума за доверие между съюзници, а за най-банален натиск, че санкциите срещу Русия не са по волята й, а са наложени от геополитическите цели на Вашингтон. Така шефът на американската дипломация потвърди всичко онова, което повече от година говорят и пишат "медиите на Путин".
Свидетели на неговото превъплъщение станаха участници в дискусията, организирана от агенция Ройтерс в Ню Йорк. Кери агитираше за ратификацията от Конгреса на споразумението с Иран, за да сломи съпротивата на Републиканската партия. Той заплаши събеседниците си, че ако споразумението бъде отхвърлено, европейците ще се откажат от санкциите и от "колективния натиск" върху Москва, а Украйна ще бъде изгубена. "Това, приятели мои, бързо ще стане рецепта за европейците да се измъкнат от Украйна, в която те и без това много се съмняват и са готови да кажат: "Вече направихме, каквото можахме. Ние плащаме цената за вашите санкции", бяха буквално думите на топ дипломата.
Когато Москва от месеци повтаря, че санкциите не са в интерес на Европа, че са пагубни за нейната икономика. Че готовността, с която тя се поддава на натиска на САЩ я унижава и лишава от суверенитет, че в крайна сметка престава да бъде субект на международните отношения и не взема самостоятелни решения - на тези очевидни истини се лепва медийният етикет "кремълска пропаганда, необходим като смокинов лист да прикрива уродливостта на тези истини. Джон Кери чистосърдечно изрече онова, което европейските съюзници не смеят да произнесат на глас. Сега след неговите изявления току-виж Меркел, Оланд и други видни носители на европейския суверенитет са събрали смелост и са се погрижили и за европейския интерес.
Държавният секретар подхвана пред аудиторията си и друга тема на "кремълската пропаганда", която икономистите грантополучатели на САЩ не обичат да коментират - последиците от създаването на БРИКС и сближаването между Русия и Китай. В своите прогнози т.нар. експерти по никакъв начин не допускат и гледат с насмешка на вероятността страните, отхвърлящи финансовия диктат на САЩ, да са в състояние да създадат заплаха за най-могъщата страна в света. Тъкмо обратното обаче предрече Кери. Той се опита да стресне противниците на иранското споразумение с бедите, които очакват долара.
Тирадата му заслужава да бъде цитирана. "Ако анулираме сделката с Иран, а после кажем на нашите партньори, че са длъжни на всяка цена да спазват нашите правила и санкции, много бързо това ще доведе дотам, че доларът ще престане да бъде световна резервна валута. Това няма да се случи за една нощ, но заради недалновидната политика на САЩ такива държави като Русия и Китай могат да създадат друга резервна валута. Неотдавна в Русия се състоя форум на БРИКС. Това е голям блок на страни, които не седят със скръстени ръце в очакване указания от САЩ". Такова бе краткото и искрено резюме, което Кери направи на изразяваните отдавна от Москва и Пекин искания за изграждане на нов финансов ред.
Наистина, би могло да се погледне с насмешка на откровенията на държавния секретар, но като се има предвид, че американската дипломация никога не се е отличавала с дипломатичност, всичко идва на мястото си. С прямотата си пред конгресмените Кери формулира близката на всяко американско сърце цел - запазване позициите на световно господство. С няколко изречения той очерта философията и действителните мотиви на лавинообразно засилващото се през последните няколко години противопоставяне с Русия.
Ратификацията на споразумението с Иран е наложително, за да бъде продължен натискът над Москва, за да се удържи не само политическа победа над нея, но и да бъде отстранена от европейския енергиен пазар. Към тази цел бяха насочени и усилията на Обама да вкара Турция в капана на открития военен конфликт едновременно на два фронта - и срещу Сирия, и срещу кюрдите. Битката срещу "Ислямска държава" е само параван. Така Ердоган ще бъде много по-лесно шантажиран, за да се откаже и от "Турски поток". Турция трябва да бъде силен военен съюзник на стратегическия югоизточен фланг на НАТО, същевременно обаче е длъжна да знае границите на силата си и да помни кой има тежката дума в региона. Тук Техеран може да бъде полезен в ролята си на противовес и на Анкара, и на Москва, и на старите петролни съюзници в Персийския залив.
Много капани заложиха САЩ - от Украйна до Близкия изток и Африка. Има за всички. Не става ли обаче опасно и за бракониера?