Ердоган иска да хвърли още веднъж заровете

"Вие сте тези, които определяте, и щом това е волята ви, така ще бъде", казва Ердоган в родното си Ризе пред събрали се негови привърженици, които крещят пред валийството "искаме ранни избори". В отговор основните опозиционни партии, НРП и ПНД, в хор твърдят, че извънредните избори са по желание на Ердоган и използват фразата "президентът иска да хвърли още веднъж заровете". Преговорите за съставяне на коалиционно правителство формално продължиха (срокът по конституция бе до 23 август) с разговори между ПСР и ПНД, но турските медии са убедени, че едва ли ще излезе нещо по-различно от наскоро приключилата размяна на мнения между НРП и ПСР. Един вид "няма да мине повече време, отколкото пиенето на чаша чай", за да стане ясно, че 5-те условия, поставени от лидера на ПНД, Бахчели, не устройват управляващите. Освен едно, което те вече изпълняват. А то се отнася до "преустановяване на мирния процес" за решаване на т.нар. кюрдски въпрос. Другите са за продължаване на разкритията по корупционния скандал от 17 декември 2014 г., да не се променят първите 4 члена на конституцията, т.е. да не се превръща Турция в президентска република, оттегляне на президента в рамките на конституционните му права и задължения, т.е. да не надскача предписаните му правомощия, и последното е да се подпишат от страна на ПСР протоколите за постигнато споразумение между двете партии с поставяне на ръка върху Корана.
Спор няма, че на турските граждани им предстоят нови парламентарни избори, но световните и местни медии са зарити от анализи не само за ситуацията в страната, но и за предприетите действия от Ердоган във връзка с бомбардировките върху бази на ПКК в Ирак и Сирия, и то под сянката на "борба с ИД". Естествено след постигнато за целта споразумение с Вашингтон. Оценките са от "Турция е на ръба на гражданска война", според "Индипендънт", та до "американците пожертваха кюрдите, за да спечелят Турция за войната срещу ИД". Факт е, че след обвиненията от всички посоки, че Анкара толерира и съдейства на ИД и други радикални организации в Близкия изток, и след получилата се на практика американо-кюрдска координация съответно във въздушно-сухопътните операции срещу ИД, Ердоган промени турската политика в района на турско-сирийската граница и прие да започне сътрудничество със САЩ в битките срещу ИД. Опасенията му относно реализация на старите кюрдски мечти за независимост или поне автономия обаче изродиха борбата срещу джихадистите в бомбардировки преди всичко върху територии, където пребивава ПКК и живее кюрдско население. Което обърка не само постоянните наблюдатели на турската политика, но и стъписа повечето западни турски съюзници.
Отказът от мирния процес за решаване на десетилетния кюрдски въпрос може и да устройва Ердоган, за да намали влиянието на прокюрдската ДПН, която влезе за първи път в Меджлиса, защото чрез нови избори има възможност да си върне отнети от нея гласове на изборите от 7 юни. По този начин ще си осигури отново и еднопартийно управление. Но това трудно се разбира от европейското обществено мнение. Да не говорим за реакциите в съседните държави относно новата турска политическа линия и за вероятността в такава ситуация Турция да изпадне в политическа нестабилност и с разрастващи се вълни на насилие вътре в страната. И то на фона на не особено стабилната икономическа обстановка и намалена покупателна способност на населението. Сигурно затова редица турски медии с опозиционна насоченост дават гласност на мнения, които обикновено се смятат от управляващите за противоречащи на турските интереси на този етап.
Визитата тези дни на външния министър на Саудитска Арабия в Москва, неофициалното посещение на висш саудитски военен в Дамаск, резултатите от разговорите на Мухамед Бин Сюлейман в Русия, на които са присъствали и сирийци, не само изострят вниманието на Турция, но са и сигнал, че спирането на войната в Сирия е в дневния ред на региона. Разбира се, по различни причини и при не особено ясни в момента становища. Явно предстои изясняване и на признаците, и на позициите на основните играчи. Трудно е да се повярва, че се търси път в тази насока, защото много стъпки бяха направени и много страни бяха ангажирани през последните години, а резултат не се постигна. Единственото, което се изясни, бе, че без Иран, САЩ и Русия няма как да има решение. Но информацията, че Съветът за сигурност на ООН е приел за първи път единодушно декларация за Сирия, която подкрепя плана за мирни преговори и прекратяване на гражданската война в страната, определено има роля в това отношение. Москва този път не наложи вето, а самият текст на декларацията е изготвен от САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция - т.е. постоянните членки, което е доказателство, че има съгласуваност между позициите на САЩ и Русия. Независимо че се говори за създаване на преходно правителство с участието на всички страни без изрично уточняване ролята на президента Башар ал Асад.
Всички обаче са убедени, че ролята на Иран нараства след подписването на прословутото ядрено споразумение и очакването, че западното ембарго ще падне. Казват, че западни компании вече се прескачат в Техеран в желанието си да завоюват приоритетни инвеститорски позиции. Дипломатическото раздвижване в района е налице и сигурно това е причината да се даде гласност в Турция и на мнението на представители на Дамаск, стар и верен съюзник на Техеран, който Анкара изолира поради желанието да свали от власт президента Асад. Слуховете, че Турция от известно време търси начини за контакт и с официалните власти в Сирия, може и да се окажат верни. Разбира се, че за целта по-подходящи са представители на турската опозиция. И нейните медии. Именно те посочват, че според Дамаск има няколко основни причини за продължаването на войната в Сирия. Първата е подкрепата, която САЩ и съюзници са осигурили на радикалните организации, т.е. на терористите, както казват в Сирия. Втората е фактът, че всички известни терористични организации са се събрали в Сирия и отдавна са излезли от контрол. Третата причина е явното съдействие на терористичните групировки от страна на държави от региона като Турция и Саудитска Арабия. Според Дамаск тази подкрепа в случая вреди не само на Турция, но и на целия Близък изток. Подчертава се, че това много е огорчило правителството в Сирия. Не се забравя и обстоятелството, че редица европейски страни са осигурили косвена подкрепа за терористичните организации и това всъщност е затруднило борбата с тях. Всъщност в Дамаск смятат, че тенденциите за разделяне са в основата на сирийския проблем. Открито се казва, че главната цел е да се отслабят страните от региона чрез разделянето им, а след това да се положат основите на една голяма еврейска държава. Нормално разсъждение за арабска страна. Още повече, когато трябва да се отстояват позиции и интереси, защото съдбата на Ирак и Либия никак не е за завиждане. Да не говорим за съдбата на Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи. Затова Дамаск убедено твърди, че днешното разделяне на Сирия ще отвори пътя за разделяне на Йордания, а по-късно на Турция и дори Иран. Според сирийските представители държавите от региона, които подкрепят терористите, не си дават сметка за тези тенденции и не се противопоставят на този проект, който е повече от явен. В допълнение Турция повтаря една и съща грешка и не може да разбере, че сирийската война ще е пагубна и за нея, и за Иран, и за Саудитска Арабия. В това отношение в Дамаск смятат, че е полезно да се обсъдят дадените от Путин за разглеждане руски предложения за решаване на проблемите в региона. А те се отнасят до създаването под егидата на ООН на международен фронт за борба с тероризма, в който да участват и представители на официалната сирийска власт в Дамаск. Защото "ИД не е само заплаха за сигурността на страните от Близкия изток, а за борбата с тероризма е необходимо обединяване на силите и максимална координация на голям брой страни по опеката на ООН". Последната декларация на СС на ООН за Сирия е точно в това направление.
Любопитно е какви отговори дава на турски журналисти сириецът Бесам Абу Абдулах, който не крие връзките си с правителството в Дамаск. Естествено въпросите са свързани преди всичко с действията на сестринската на ПКК кюрдска организация в Сирия, която воюва с "Ислямска държава" в Северна Сирия и често жъне успехи с въздушната подкрепа на САЩ. Как гледа правителството на Сирия на действията на сирийските кюрди? Ами като не прави разлика между кюрдите и другите граждани на територията си, защото Сирия не е етническа или религиозна страна. Всеки, който живее в Сирия, е сириец, и това се гарантира от сирийската конституция. В Сирия не е възможно създаването на партия на етническа или религиозна основа. Именно затова кюрдите, които воюват с терористите в Северна Сирия, са сирийски граждани и правителството в Дамаск ще им предостави високи ръководни държавни постове като на свои сънародници. Те са част от сирийския народ, който не може да бъде разделен на етническа основа. И правителството, и нацията са съгласни с тази постановка. А действията на Турция с бомбардировките над бази на ПКК в съседните страни само ще засилят позициите на ПКК. Не е необходимо да има намеса в ежедневния език и култура на кюрдите, които не бива да се отделят и в Сирия, и в Турция. А във връзка с възможността да се установят директни или индиректни отношения между Дамаск и Анкара в тази обстановка мнението е, че Сирия все още е готова да установи отношения с Турция. Самият факт, че държи отворено консулство в Истанбул, говори за добронамереност от страна на сирийското правителство. Бесан Абу Абдулах е убеден, че турската нация не подкрепя водената в периода 2010-2014 г. външна политика на Анкара, тъй като тя не отговаря на величината на Турция. На такава голяма и мощна страна не подхожда такава външна политика, наречена османлийска. Необходимо е Анкара да води по-конструктивна и искрена политика по сирийския въпрос, като не подстрекава тюркмени и други терористични организации, които влияят отрицателно върху целия регион. Сближаването между Турция и Сирия е възможно, но при условие, че Анкара каже на терористите, че са терористи, и спре подкрепата си за тях. Дамаск настоява и за сътрудничество между всички страни от региона, за да се спре терора и насилието. Звучи дипломатично и съвсем в духа на отстояваните от президента Асад през последните години сирийски интереси. И съвсем в унисон със словата в декларацията на ООН.
На фона на случващото се по турско-сирийската граница, разрива с ПКК и множеството атентати в самата Турция, подобни интервюта и информации за позициите на другата страна са преди всичко сигнали, че Ердоган е постигнал целта си с "новото хвърляне на заровете" и ще се опита да участва активно в процеси, които биха дали надежда за изход от кървавата баня на ИД и гражданската война в Сирия. Това би гарантирало на Анкара предна позиция в региона на Близкия изток.
Политиката на зиг-заг, особено във външните работи, не носи трайни дивиденти. Друг въпрос е дали кюрдите ще имат отново вяра и на Анкара, и на Вашингтон, но понякога обстоятелствата налагат крачки "две назад, една напред". Важното е да има движение в правилната и взаимноприемлива посока. Посока, която носи сигурност и добруване на гражданите. Засега Сирия и регионът получават само сигнали. Явно големите не са стиковали окончателно позициите си. Само с декларации не става.


Не спират сблъсъците между турската армия и бойци на ПКК


Ердоган промени турската политика в района на турско-сирийската граница и прие да започне сътрудничество със САЩ в битките срещу ИД
БГНЕС