Христина Ангелакова е горда със своите ученици

Юлияна Караатанасова
 

Христина Ангелакова е родена на 29 октомври 1944 г. в Исперих. Завършва Държавната музикална консерватория в София и академията "Санта Чечилия" в Рим. Специализира на "Ваканце музикали" във Венеция и в Центъра за усъвършенстване на млади певци към "Ла Скала" - Милано, при Джина Чиня. Започва кариерата си в Миланската скала с ролята на Улрика от "Бал с маски" под диригентството на Клаудио Абадо. Репертоарът й включва най-големите мецосопранови партии от италиански, френски, руски и български опери, както и много барокови и ораториални творби. Певицата се представя в най-престижните оперни театри по света. Участва в концерти с най-авторитетни наши и световноизвестни чуждестранни оркестри, камерни формации и хорове по подиумите в много страни. Нейни изпълнения са записани от БНР, италианската телевизия РАИ - филм-опера "Андре Шение", и БНТ (филм-портрет на певицата и клипове с нейни изпълнения, а също и записи на организирани и продуцирани от Христина Ангелакова концерти, както и фестивалите "Моцартови празници - Правец"). Дискографията й включва записи с диригентите Иван Маринов, Руслан Райчев, Михаил Ангелов. Христина Ангелакова разширява полето на своите изяви и като продуцент на концерти и като артистичен директор на фестивала "Моцартови празници" - 2011, 2012, 2013, 2014 г., в Правец.
Последният ден от тазгодишното издание на фестивала - 16 август, бе посветен по инициатива на нейните колеги на 70-ата й годишнина. На срещата с автограф с Христина Ангелакова в зала "Тера" на хотел Риу Ризорт тя сподели: "Аз съм артистичен директор от три години, но преди това съм била член на сдружението и член на управителния съвет, така че в последните 6-7 години съм много съпричастна на дейността на фестивала и съм горда от развитието му. Важно е фестивалът да се утвърждава, да става все по-авторитетен и програмата му да може все повече да се разширява. На мен тези четири фестивални дни са ми като отесняла дреха, защото искаме да правим повече неща, а в рамките на четири дни не е възможно. Ние не искаме да уморим гостите с преяждане с култура. Просто ни се иска това да бъде удоволствие сред красива природа, в красив хотел, със стойностни събития. Гледаме да вземаме готови постановки, за да имат по-дълъг сценичен живот, търсим по-оригинални теми."
Своя артистизъм, воля и хъс г-жа Ангелакова влага в израстването на фестивала и в подкрепата на младите таланти. Нейни ученици пяха на галаконцерта вечерта на площада в Правец. "Обичам да преподавам, защото може би това е единственият начин човек да сподели онова, което е научил в годините, защото му се иска да го предаде. То е като богатството - ако човек в онези 1 на 2 метра не може да сложи богатствата, които е натрупал в годините, по същия начин защо да носи несподеления дух и духовност? По-добре да го предаде и ако има благодатна почва, да го остави след себе си. Пожелавам на младите добри хора по пътя си, да срещнат добри музиканти и да имат късмет." Г-жа Ангелакова е горда със своите ученици, които правят прекрасна кариера и "се мъчат с родилните мъки на българския оперен театър". Изрази надежда да се появи министър на културата, който да погледне с любов към операта. Защото "операта е единственото нещо, с което България се гордее пред света - с оперните си певци. И е хубаво те да бъдат подпомагани и да има истински оперен театър, а не да се гърчат... Моята молба към Богородица е да се оправи българският оперен театър, да се гледа на него с респект, да не се оставя простотията и простащината да вземат превес."
На срещата с автограф певицата разказа за първите си стъпки в музиката като дете в Исперих, по-късно в Шумен с цигулката, за подкрепата на родителите си. "Свиренето на цигулка ми помогна да търся нюанса в музикалната фраза, както и да уча много бързо, да имам добра памет." С много топло чувство Христина Ангелакова разказа за преподавателката си в консерваторията Сима Иванова, задълбочила интереса й към поезията, вниманието към текста, за широката култура на своите преподаватели. За обучението си в Италия, за амбицията и труда, който тя шеговито нарече "вокален истеризъм", оказали се решаващи за развитието й. "Възпитах в себе си професионална гъвкавост. Знаех какво искат от певците Савалиш, Абадо, Гвацени, Вото... и бях готова да дам каквото е необходимо от себе си, а не да се стресна от диригента. Много хора ми помогнаха в професионалния ми път. Налагаше се да работя, но това са подробности." Г-жа Ангелакова разказа за приятелството си с Гена Димитрова, за големите певци, с които е пяла на една сцена - Карерас, Доминго, Кабайе, Хуан Понс, Феручо Фурлането, Павароти, Димитър Петков, Никола Гюзелев и мн. др., за големия диригент Джелмети. "От него научих да изразявам тази чувственост във фразата, в текста и в произношението на френския език... Големият късмет е, че съм попадала в големи състави, с големи диригенти и с големи певци. Непрекъснато съм си сверявала часовника и нямаше как толкова да се самовлюбя, че да не бъда самокритична. Благодаря за всички тези срещи -  това е бил късметът в живота ми."
По повод поредното XI издание на фестивала "Моцартови празници" певицата сподели: "За мен "Моцартовите празници" в Правец станаха нещо като съдба. Ние работим много трудно, но и много хора ни помагат, като Лъчезар Тодоров - председател на сдружението. Правим хубави неща, за да създаваме удоволствие за публиката. Не страдаме от манията на "единствени и неповторими". Винаги сме готови да се коригираме и променяме. Това ми дарява удоволствие и съм се впуснала на четвърта скорост, макар че ми струва много безсънни нощи. Но, уверявам ви, правя го с безкрайно много любов... Ще гледам да не спирам. Не ми се стои на едно място и в буквалния, и в преносния смисъл. В буквалния съм малко възпрепятствана, но в преносния никой не може да ме спре. Е да, с много затруднения, разбира се, не всичко, което съм пожелала, съм успяла да направя. Но мисля, че има още много какво да се прави. Иска ми се да направим някои непознати заглавия от Моцарт. Ние не сме Залцбург - знам много добре. Мечтая си тук да идват най-добрите музиканти, певци, оркестри. Засега разчитаме на лични познанства, на познанства на познанствата, на познанства на приятелите ни, на личен чар, а пък аз, като си знам годините, какъв чар... Да работя за Моцартовия фестивал - това умея да правя много добре. Сигурно имам пропуски. Като казвам много добре, не искам да звучи като самохвалство. Но се опитвам и тялом, и духом, четейки, питайки, да събера всичко, за да мога максимално добре да върша нещата. В България вечно правим всичко в съкратени срокове. Убедена съм, че опълченският дух на българина не е умрял, както и ще да звучи и да го приемат хората. Ние сме борбени и упорити." И като призив прозвучаха думите на г-жа Ангелакова: "Не бива да позволяваме да ни пречат да имаме това оперно великолепие в България. Трябва да накараме всички да ни уважават. Просто защото с това ни знаят по света - когато кажа "аз съм българка" навън, хората ми изреждат най-малко пет имена на български певци, какво пет, най-малко десет... Как да не се чувствам горда?! Или който идва след мен, който и да е друг... И то все такива - Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Елена Николай, Веселина Кацарова, Красимира Стоянова, та да стигнем до Соня Йончева... Все ще пропусна някого, те не са две или три... Певци от всички страни на България, съединявайте се."
На юбилейната галавечер, посветена на мецосопраното, на площада в Правец младите певци бяха съпровождани от оркестъра на Държавна опера - Русе, под диригентството на Жозе Мария Флоренсио. Участваха и специално поканените звезди - тенорът Калуди Калудов и баритонът Кирил Манолов, който наскоро бе признат (и от самия Рикардо Мути) за "най-добрия Фалстаф в света". Кирил Манолов откри галаконцерта с Пролога от операта "Палячи" на Леонкавало и заедно с Калуди Калудов изпълниха дуета на Дон Алваро и Дон Карлос ди Варгас от "Силата на съдбата" на Верди. С много настроение пяха Беса Лугичи (Косово), Илина Михайлова, Йоана Железчева, Русалина Мочукова, Симона Кодева, Даниела Дякова, Гео Чобанов, Деян Вачков, свири прекрасната цигуларка Верустиния Щур-Овчинникова от Русия и др. Между отделните изпълнения на публиката бе представен видеопортрет на Христина Ангелакова. "Многая лета" изпълниха участниците в концерта на фона на празничната заря, организирана от община Правец. Подаръкът за обичаната от всички Маестра бяха много аплодисменти, цветя и благодарности в очакване на 12-ото издание на "Моцартови празници" - Правец 2016.

 Колеги и ученици на Христина Ангелакова я поздравиха с галаконцерт в Правец

Христина Ангелакова

 Адалджиза в "Норма" на Белини

 Амнерис в "Аида" от Верди
Снимки Личен архив