Лъжовният Орфей

Провалът на юбилейното 50-о издание на "Златният Орфей" всъщност може да се нарече диагноза с предизвестен край. Агонията на организаторите на музикалния конкурс се усещаше поне седмица преди окончателното признание от фондация "Генко Генов", че финансирането на проявата, с извинение, не е осигурено. Призивите да се пращат есемеси, обявяването от телевизионния екран на банкова сметка за спасяването на фестивала и предложенията да се пуснат ВИП билети по 1000 лева не хванаха дикиш. Пари така и не се намериха. Напълно очаквано.
То човек за хляб като тръгне, не излиза без необходимата сума в джоба. А праводържателите на провеждането на една от знаковите за България песенни надпревари не са си направили простата сметка откъде и при какви условия ще вземат няколкостотин хиляди лева, за да осъществят амбициозната идея за възраждането на "Златният Орфей".
И едва броени дни преди обявеното начало на фестивала проумяха окончателно, че силно желание, гол ентусиазъм и многобройни обещания не стигат. И мистериозно се заговори за тайнствени спонсори, предлагащи незнайно какви суми с неясен произход при неприемливи условия. И като в поп балада потекоха уточненията за правата на марката, които били предоставени на НДК и БНТ. И смутено трябваше да се направи опит да се парират в телевизионен ефир претенциите на изпълнителите, отложили всякакви ангажименти, за да акостират на Слънчев бряг. И с половин уста най-после бе вербализирано, че няма нищо подписано черно на бяло... Като се има предвид как всички тези словесни еквилибристики се правят от хора, които се занимават с провеждането на конкурса от 1993 до 1999 г., очакваше се, че би трябвало да са наясно с цялата логистика на подобна проява. Но не би.
Стана кристално ясно, че резилът е пълен и изглежда необратим. И извиненията на организаторите за неоправданите очаквания на българското общество и напразните надежди за възраждането на "Златният Орфей" само наляха масло в огъня. Защото дадоха на едни стимул да злорадстват, че знаковият конкурс от времето на соца не може да бъде съживен, не само след 16-годишно прекъсване, а вовеки веков. А на други - пореден повод да се кахърят, че реалността на днешната бездуховност провали идеята за ренесанс на българската естрадна песен.
Има защо от фондацията "Генко Генов" да поемат цялата скандална тежест на отговорността за неосъщественото юбилейно издание на "Златният Орфей". Твърденията обаче, че не може да се говори за окончателен крах на конкурса, са абсолютно голословни. Защото дори и да се намери ясен и прозрачен спонсор, без каквито и да било претенции и условия, надали ще може да се възстанови излъганото доверие и на евентуалните изпълнители, и на вечната публика.